Общност за демократично образование
Да се изразяваш като снимаш филми, подобно на това да пишеш, рисуваш или свириш, не е толкова сложно занимание. В това са се убедили децата от Общност за демократично образование (ОДО), които от 2016 г. навлизат в киното и успяват да заснемат няколко късометражни филма.
Някои от тях са жанрови – игрални комедии и хорър, други са стоп моушън анимация. В професията постепенно ги вмъква техният учител режисьорът Иван Николов. Основното, което се опитва да им предаде, е, че няма как нещата да се случват, ако не се поеме отговорност и ако не се научат да работят в екип. Защото киното е екипна работа. За разлика от писателя, който сам пише романа си или от художника, който сам рисува върху платното си, то тук ако едно нещо не върви, целият процес спира.
Филмите
Така деца от 6 до 14 години измислят истории, правят декори от пластилин, лего фигури, броят кадри, снимат и монтират. Понякога създаването на един кратък филм им коства цяла година работа. Но пък резултатът е налице и преди няколко години в Дом на киното те правят няколко прожекции на свои проекти.
Прожекциите от историческата им поредица за „Хан Аспарух“, „Хан Кубрат“ и „Хан Тервел“ излизат през 2021 г., а началото на процеса стартира две години по-рано. Децата преминават през писане на сценарий, изработка на декори, снимане, монтаж.
Предложението
На 13 октомври 2023 г. с тях се свързва Петър Стоянов от група „Орендъ“, който иска да заснемат музикален клип към тяхно парче. Музикантът е гледал историческата им поредица, а парчето, за което иска видеото е съвсем в синхрон – кавър на „Откога се е, мила моя майно льо“, която разказва за голяма битка между Цар Иван Шишман и османската армия.
Така пътищата им се пресичат, въпреки че предложението идва точно в момент, когато младите кинаджии са започнали работа по авторски проект за една синя котка с диабет и следващ епизод от поредицата.
Децата преговарят за заплащане, срокове, залавят се да изработват сценарий, стори борд, декори. И преди са правили клипове, но това се оказва първата им поръчка с финансово измерение.
С помощта на друг учител от училището научават, че няма сигурни исторически данни, че тази битка се е състояла, и на базата на предполагаемите събития измислят сценария.
„Когато трябваше да взимаме решения, да планираме или да правим преглед на свършеното, стаята се препълваше“, разказва учителят им Иван Николов.
Изграждат най-мащабния декор до момента, като се оказва, че понякога е по-удобно да си в декора, отколкото около него.
В продължение на четири месеца работа са заснети 7921 кадъра.
Само изработката на декора им отнема един месец, а за целта съединяват три маси, които покриват много бързо с пластилин. Работата се оказва сложна и в началото само най-опитните се залавят с процеса. Постепенно се налага да обучат и ново поколение аниматори, които активно се включват да помагат.
И докато работата кипи, идва второ предложение от Петър – за клип с готов сценарий, но за него са необходими да се изработят кукли.
Започва подготовката на 14 декора пресъздаващи апартаменти, улици, фасади, кафенета десетки малки детайли и елементи, както и на 6 кукли, изработени от конструкции до завършен вид.
Работата се оказва доста по-сложна и децата често се изправят пред дилемата дали да се откажат.
Все пак решават да не се предават. Преговарят за хонорар и това става основен мотив при сформирането на екип, който в по-голямата си част не е работил в кино проектите досега. Но пък са хора, които са готови да поемат отговорност, и имат качества, които да помагат в процеса на изработката.
Екипът
14-годишната Сиена менажира процеса, Бо (на същата възраст) поема ролята на водещ на проекта. Той режисира голяма част от сцените, както и се залавя с монтирането. В екипа се включват още Габи и Йо от майсторския клас по рисуване, които изработват декорите и куклите. Към тях се присъединяват и опитните аниматори с по няколко филма зад гърба си Ясен и Дан. Включват се и много други да помагат.
В края на февруари е готов първо вторият поръчан клип. В него се включват 17 ученика и правят 7921 кадъра за 4-минутното видео.
„Внимателно измервахме и оценявахме участието на всеки, за да разпределим благата“, разказва Иван Николов. Процесът по изработване на критерии беше много интересен. Оказа се, че някои са много ефективни и за кратко време са създали доста сцени във филма, докато други са вложили много усилие и време, но имат по-малко сцени. Оценявахме както качеството, така и ангажираността“.
Новото изграждане на пространство се случва успоредно, докато се завършва и първият клип.
„Оказа се съвсем друго ниво на работа. Само декорите и куклите им отнеха два месеца. Фигурите са направени с конструкция отдолу. Изпечени са, очите им се въртят“, разказва учителят.
Тъй като имат много декори и снимат точно, както се прави в киното, процесът изисква много добро планиране. За това се грижи Сиена. Макар до този момент снимането да не е било в центъра на търсенията ѝ и да предпочита да учи испански, френски или готварство, този път застава зад идеята. "Не направих нищо особено", казва тя. "Не е от скромност" - допълва Иван. По-скоро става ясно, че Сиена не усеща за колко важни неща е отговаряла. Тя описва локациите, какво трябва да се заснеме, къде, както и какво остава за следващия ден. И така - за по-следващия. Попълва дъската със сцени и детайли, които ще са нужни, преди да започнат снимачния процес. Следи за заснемането на всички сцени да са на даденото място и след това отговаря по строежа на следващия декор.
Резултатът
Получава се истински мащабна продукция, с много детайли и декори, създадена от тийнейджъри с различни умения, които планират, полагат усилия и се забавляват. Този нов опит за Сиена ѝ отваря очите колко работа стои зад направата на един филм или клип.
Бо е главен аниматор и се включва с работа по монтажа. Първите стъпки в монтирането прави през 2019 г. около заснемането на поредицата с хановете. „Стана ми интересно. Всеки ден отделях по около два часа, за да гледам Иван как монтира. И един ден го попитах дали може и аз. Пробвах и видях, че става. Далеч от перфектното е, но сега опознавам процеса“, разказва той.
„Технически Бо се справи, но това, което мен ме въодушеви, е, че има усет и концепция за монтажа. Още по време на изработката на фигурите обмисляше кога да им сложи ръцете, защото си представяше как ще бъдат монтирани епизодите“, уточнява учителят.
Финалният вариант го прави Иван, но запазва голяма част от създаденото от Бо.
„Не знам дали бих продължил да се занимавам с кино в бъдеще, но ми е ясно, че ако искам – мога“, казва Бо. „Целият този опит би ми помогнал и имам идея как работи. Като ходя на кино, наблюдавам кой ъгъл е добър. Наясно съм как да направя една сцена по-драматична. Например, ако снимам героя си отдолу, той би изглеждал по-внушителен. Интересно ми е и как да си играя със светлините.“
„Това, за което си давам сметка, е, че има колективност“, казва Иван. Всички тези години на проекти, които сме имали, са резултат от усилието на хора от 6 до 14 години. Целият този ентусиазъм витае във въздуха. Правя аналогия за света и колективното знание за човешкия опит. Виждам промяната. Един човек като Бо, който е достатъчно осъзнат, е наясно какво означава да поеме отговорност. Той се предизвика с това, което е друг тип отговорност. Колкото той е по̀ в хаоса, творчески ангажиран, толкова Сиена е точен координатор на общата картина, даваща конкретни задачи, особено важни, за да върви процесът в ритъм.“
Още не сме свършили, скрол надолу
И докато за навлизането в процеса на киното Иван дава насоки, тук той вдига ръце и оставя децата сами да вземат решения. Дори да се дразни на част от монтажа, решението е на Бо, както и отговорността.
Демократично училище
Именно подобни проекти карат Бо и Сиена да са част от тази общност. В нея децата учат, освен основните предмети, и такива, които харесват и които не се преподават в другите училища. Така някои от тях са си избрали предметите творческо писане, космос, праистория, готварство. Киното е също част от този начин на усвояване на умения.
„Голяма част от програмата е съобразена от търсенията, желанията и потребностите на децата“, пояснява Иван Николов.
Имат също група по програмиране, където правят компютърна игра. За нея едно от децата се е записало на рисуване, защото трябва да направят герои, и установява, че му липсва умението да ги нарисува. Осъзнава, че му трябват нови компетенции. „Водещото е, че иска да програмира. Но за да го прави, е необходимо повече от желание, трябва научаване на нови умения“, уточнява учителят.
„Представи си дете от държавно училище, което да излезе пред учителя и да му каже: „Искам да направя стоп моушън анимация“. Учителят дори и да иска, ще му е трудно да намери време, да мине през бюрокрацията, да пусне искането до директора или кой знае до кого, за да стане. А трябва да има и капацитета да го направи. Обикновено тези работи стават извън училището“, казва ученикът Бо. „Тук аз мога да кажа на Иван, че искам да направя филм за пчела, която има само едно крило и лети наляво. След два дни вече ще сме седнали с него и ще работим над идеята.“
