Желанието да сте своя супер версия и да не повтаряте познатите грешни модели на поведение ще дадат на детето ви всичко, което не сте имали. Но как точно се постига това? Споделяме текста на Джаклин Мичард за Parents, в който тя накратко описва собствения си опит като дете и дава някои насоки как да разпознаем травмираното дете в себе си, за да не станем травмиращ родител. Истината е, че много от нас са попадали в рискови семейни ситуации в детството, които имат дългосрочни последици върху психическото и физическото ни здраве, както и върху начина, по който се държим с децата си.
Беше зле, когато оглушителните им скандали прерастваха в боксови мачове. Баща ми налагаше майка ми с юмруци и ѝ дърпаше косата. Ставаше още по-зле, когато се опитвахме да се намесим, а те се обръщаха срещу нас с оголени хищнически зъби, заплашвайки да ни изхвърлят на улицата. Или да ни оставят в сиропиталище.
Беше зле, когато бяха пияни, което на пратика значеше „през цялото време“. Но положението ставаше апокалиптично, когато ни оставяха сами, понякога в продължение на дни. Това се случваше щом някой от домашните купони, на които отиваха, влезеше в спирала на безпаметен запой.
Говорим за аналоговите дни без мобилни телефони: не можехме да ги открием. Вкъщи оставахме без храна. Спомням си един януарски ден, в който се опитвах да издиря родителите си, звънейки на десетки техни приятели. Локализирах ги, след като една жена вдигна на двадесетото позвъняване. Когато я помолих да извика майка ми, тя отсече невъзмутимо: „В момента танцува. Можеш ли да звъннеш по-късно?“.
Бях на 10 или 11 години, но инстинктът ми подсказваше, че ако ги предам на полицията, ще стане още по-зле. Щяха ли да ни поверят на приемна грижа, а тях да вкарат в затвора? За света ние изглеждахме образцово семейство – привлекателни родители, възпитани деца – което правеше още по-ужасяващ факта, че така и не се почувствахме в безопасност у дома.
И въпреки това моите деца никога не са усещали нещо различно от сигурност и стабилност. Да, наясно съм с провалите си и моментите, в които са им дала повод за разочарование. Но отглеждайки ги и за момент не съм забравяла, че съм абсурдно стабилен родител – предсказуем, винаги нащрек и авторитет, чиято представа за забавление се свежда до втора чаша шампанско на Коледа.
Масовото схващане е, че междупоколенческата травма се наследява неизбежно. Но без да робувам много на клишетата, аз станах добър родител. Получи ми се, защото винаги съм била приличен ученик. Защото искам непрекъснато да уча. И се научих. От книгите на д-р Спок и д-р Сиърс, от примера в семействата на мои приятели. Научих се първо да бъда добър родител на себе си, приемайки, че невинаги ще правя правилните избори. Но пък винаги ще има решения за случаите, в които бъркам.
Този текст показва как токсичните родители влияят на поведението на децата като възрастни и като възпитатели. Разбира се, предлага и начини, с които да намерите нов, изпълнен с любов и добри намерения, родителски подход.
Как да познаем лошия родител
Родителите, склонни към насилие, имат богат арсенал от инструменти за деструктивната си работа върху детското съзнание.
Отличителните им черти включват:
- Ловко жонглиране с лъжи и манипулации
- Обвинение в неща, които детето никога не би направило
- Обиждат се дълго за отдавна отминали случки
- Осъждат детето непрекъснато
- Избягват да го успокоят
- Поставят го в ситуации, от които само те могат „да го спасят“
- Критикуват го
- Крещят
- Удрят
- Сравняват го с другите и го унижават
- Поставят под съмнение адекватността и валидността на чувствата му (т.нар. газлайтинг)
Колкото и да се стараете, никога няма да оправдаете очакванията на токсичния родител. Ако сте пълен отличник, ще ви пита какво пък все не ви достига, за да сте атлет на олимпийско ниво. Казват, че знаят всичко за вас, и въпреки това като че ли никога не слушат, когато се опитвате да говорите за чувствата си.
Бива ги и в сравненията – с техните греещи особи, със сестра ви, с приятелите ви. И остават някак болестно ревниви към всяка капка късмет и щастливо обстоятелство в живота ви. Унижават ви пред другите абсолютно целенасочено, замазвайки гафа с репликата „Просто се шегувам!“.
Токсичните родители се карат помежду си, карат се и с теб. Опитват се да те убедят, че ти си ментално нестабилният и провокираш чудовището в тях. Дават ти да разбереш, че си източник на всички проблеми в живота им и преди да се появиш, са били щастливи.
Влиянието им върху децата
Децата на родители, прилагащи гореизброените тактики, са изложени на редица отклонения в бъдещето си – физически, психически, поведенчески.
По данни на Информационната служба на Детското бюро на САЩ дългосрочните последствия от подобно насилие може да бъдат:
- Диабет
- Белодробни заболявания
- Недохранване
- Слабо зрение
- Проблеми с двигателния апарат
- Опасност от инфаркт
- Предразположение към артрит и проблеми с гърба
- Високо кръвно наглягане
- Увреждане на мозъка
- Хронична мигрена
- Опасност от рак и сърдечен удар
- Заболяване на червата
- Хронична умора
- Синдром на посттравматичния стрес
- Рисково сексуално поведение
- Малолетна престъпност
- Употреба на алкохол и наркотици
- Проява на насилие като възрастен
„Ако сте изпитали подобно насилие в детството си може би се чувствате изключително изолиран и самотен, въпреки че сте един от многото“, казва д-р Нериса Бауър, поведенчески педиатър и автор на блога „Да поговорим за здравето на децата“ (Let's Talk Kid's Health). „Може да е болезнено, унизително и трудно да си спомните и да споделите през какво сте преминали.“ Все пак, повечето ви приятели сигурно са близки с родителите си и нормалността в тяхното израстване ще ги накара да подценят болката ви. Ще ви посъветват просто да поговорите и да се сдобрите с родителите си.
Мозъкът ни има свъхестествен способ да складира посланията, които получаваме като малки. Дете, което не знае кога темпераментният му родител ще избухне и на което многократно е съобщавано, че не заслужава любов и е незначително, се превръща в агресивен и подозрителен възрастен. Такъв, който трудно ще се научи да функционира във връзка и трудно ще изгражда стабилни отношения във всеки аспект на живота си.
Хората с жестоки, манипулативни родители са застрашени да повтарят модела и мнозина се опасяват, че ще го сторят. Съществува и другата крайност, в която, стремейки се да избяга от токсичния модел на семейството си, човек отива твърде далече и си нанася още по-големи щети. Например, родител, отраснал под непрекъснат водопад от критика, може да подценява детето. Или пък да приложи не по-малко отпустошителната тактика да е твърде либерален и никога да не коригира поведението на детето при нужда. За други трудното детство рефлектира в жесток дефицит на самочувствие. Или в страха, че могат да наранят децата си по начина, по който самите те са били наранявани в същата възраст.
Как родителството се превръща в огледало на детството ви
Да си адекватен родител се оказва предизвикателство за отрасналите без добър поведенчески модел у дома.
Или за претърпелите травми в детството, включващи:
- Насилие, лошо отношение или пренебрежение
- Били са свидетели на насилие у дома или в общността
- Роднина починал от или направил опит за самоубийство
- Израснали в семейство на зависими
- Израснали в семейство с психични отклонения
- Израстали в нестабилна среда вследствие на раздяла на родителите или попадане на член от семейството в затвора
В анкета на американския Център за контрол и превенция на заболяванията близо 61 % от участниците споделят, че са преживели поне една от описаните рискови ситуации като деца. Един на всеки шест признава, че е бил подложен на четири и повече от изброените травмиращи обстоятелства.
