„Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Изключителният учител демонстрира. Великият учител вдъхновява.“ Думите се приписват на американския писател Уилям Артър Уорд. Но и без тях всички можем да се съгласим, че няма нищо по-хубаво от това все повече учители да приемат призванието да работят с деца и да вдъхновяват. Знаем, че тази задача не е лека.
Зададохме три въпроса на трима учители от три града, за да разберем как е в тяхната класна стая. Как изграждат доверие, как се справят с дисциплината, и как задържат вниманието и интереса на децата. Ето какво ни казаха Яница Господинова, учителка по английски в Стара Загора, Евгениий Лазаров, учител по география във вечерно училище в София, и Георги Стоев, учител по математика в Пловдив. И тримата са учители от програмата „Нов път в преподаването“ на „Заедно в час“.
Как се справяте в клас без оценка за дисциплина?
Яница Господинова: Когато един ученик се разглежда като отделна вселена от емоции и чувства, тогава разбираме, че няма нужда от оценка за дисциплина. Ние сме хората, които трябва да изграждаме човешки взаимоотношения с тях, а ученето се превръща в естествено последствие. Също както и уважението. Всичко изисква просто човешко отношение и способност да се поставим на тяхно място. Аз преподавам на ученици от 8., 9. и 10. клас, а това е доста трудна възраст, в която е особено важно да бъдем до тях.
Евгений Лазаров: Не вярвам, че дисциплината идва от страх или оценки. Вярвам, че идва от доверие. Когато влизам в час, не търся първо тишина, а свързване. Питам учениците как са, споделям и аз. Говорим защо сме заедно, какво искаме да постигнем, кое ни пречи и кое ни помага. Да, понякога е шумно, понякога спорим, но точно там се ражда истинското учене. Именно в среда, където децата се чувстват приети, ценени и сигурни. Знам, че понякога се налага да повтарям едно и също по десет пъти, че има съпротива или непукизъм. Но под всичко това често стои страх или болка. И вярвам, че точно там доверието е най-нужно. Ако трябва да избирам между страх и доверие, винаги ще избера доверието. То не просто променя атмосферата, то променя хората.
Георги Стоев: Ключът тук е изграждането на класна стая, основаваща се на споделени ценности. За мен най-важната е взаимното уважение. Това означава учениците да бъдат овластени и да имат свобода, съпътствана от собствена отговорност. Когато учениците имат въпроси по организацията на класната стая или начина на работа в часа, не ме питат за разрешение за действие, което искат да предприемат, а директно изпълняват това действие, защото и предварителната им инструкция е такава.
Когато учениците не са съгласни с мое твърдение по задачата или отношение към тях, вдигайки ръка те директно посочват с какво не са съгласни, а не премълчават тази своя гледна точка. Комуникацията между учениците и учителя в класната стая не се води от размера на учителското его, а от проактивността на учениците, от свободата им да вземат решения за собственото учене и носенето на тяхна лична отговорност за резултатите от това учене. При устойчиво изградена култура на класната стая дисциплината е самослучващо се следствие или инструмент за постигане на по-високи цели. А не дисциплината да е самата цел, която учителят гони.
Дисциплината е свързана с послушание към имащите в момента авторитет и по-висок социален статус. А културата на класната стая изисква от учениците развиване на умения в близко бъдеще те да поставят тези авторитети под съмнение и да ги предизвикват в момент на несправедливост. Това е пряко свързано с изграждане на нагласи за активно гражданство.
Как процедирате с телефоните?
Яница Господинова: По принцип телефоните са забранени в училище. Във всяка стая имаме кутия, в която всички ученици ги оставят в началото на часа. Разбира се, понякога има ученици, които не ги оставят, но тогава говорим с тях, правим забележки и действаме последователно. Освен това, често използваме телефоните и с образователна цел. Много често телефоните стават наши партньори в учебния процес и с тях правим интересни упражнения.
Евгений Лазаров: В началото си даваме ясни правила: телефоните стоят в чантите или настрани без звук. Ако се наложи да ги ползват – няма проблем, стига да е с уважение към другите. Не правя драми и не гоня никого. Много често включвам телефоните като помощен инструмент – за снимка на дъската, за работа през някоя платформа или търсене на информация. Ключът е учениците да разберат смисъла, а не просто да се боят от забрани.
Георги Стоев: Учениците предварително са информирани в кой учебен час телефоните ще бъдат използвани. В тези часове им е зададена ясна инструкция, която задължително включва изпращане на снимки на крайния резултат на ученика в края на часа на имейл на учител или качване на снимките в облачно пространство. По този начин поставям отговорността върху учениците и тези, които решат да се разсейват, не успяват да завършат задачата докрай, което носи със себе си последствия. В часовете по математика мобилните устройства използваме за търсене на информация, за пресмятания с калкулатор, за достъп до ресурси, вместо постоянно да ги разпечатваме, и т.н.
Как привличате интереса, предвид голямата разлика между поколенията?
Яница Господинова: Често отделям време да говорим за живота, за това как и къде ще им трябва знанието, което получават, и защо е важно. Давам примери и истории от моя реален живот. Каня хора, достойни за подражание, в класната стая, които споделят с учениците защо е важно да се учи. Постоянно им напомням, че усилието и постоянството ще дадат резултат след време. Обяснявам защо съм строга и защо искам да учат. A то е защото ние, учителите, мислим най-доброто за тях и вярваме, че могат повече, отколкото те самите си представят. А това е много важно.
Ако ние не вярваме в тях, това се отразява на резултатите им. Това явление се нарича самосбъдващо се пророчество. Или колкото повече казваме на някого „Ти можеш! Ще се справиш!“, толкова повече започваме да виждаме реални резултати в работата му.
Това изисква търпение, постоянство и вяра, че усилията, които полагаме днес и утре, ще дадат резултат в бъдеще. В никакъв случай не трябва да очакваме мигновени резултати. Ако работим с любов, честност и осъзнатост с нашите ученици, успехите идват сами.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Евгений Лазаров: Привличам им интереса с интерес към тях. Питам ги какво слушат, какво гледат, кое ги вълнува или ядосва. Когато не знам нещо, им давам пространство да ми покажат. Опитвам се да свързвам уроците с техния свят, а не само с учебника. Най-важното е, че им показвам, че съм там заради тях, а не просто заради „работата“. Когато си автентичен и готов да се учиш и ти от тях, границата между поколенията почти изчезва. Лично за мен най-ценното е, че когато си дадем шанс да се видим и чуем истински, няма нужда от оценки или заплахи. Тогава класната стая става място за растеж, а не за оцеляване.
Георги Стоев: Това си е предизвикателство, особено в часовете по математика. Един от начините е работа в групи по житейски задачи. Например в раздел „Тригонометрия" учениците проектират навес за лятна кухня към селска къща. В материала за решаване на равнинни фигури учениците, отново в малък екип, проектират нова улична мрежа. В раздел „Метрични зависимости" чертаят и набелязват по сателитна карта територия, разрушена от военен конфликт, след което пресмятат как да възстановят тази площ. Друг страхотен пример от колега математик в училище е работата по задача, свързана с пътния знак за опасност от силен наклон на планински път, която задача поставя учениците (индивидуално) в ситуация изключително важна за тях, а тя е подготовката за шофьорски изпити.
