Жените могат всичко

„Диагнозата ми ме спаси.“ Истории за множествената склероза като „присъда“ за живот

11 април 2025
жена гледа към морето
Alexey Demidov | Unsplash +

Сложих „кислородната маска“ първо на мен и така мога да помагам и на другите да намерят и да сложат своите. За да си пълноценен в подкрепата си към другите, задължително първо е нужно да помогнеш на себе си.

Мъдростта, с която Биляна Савова говори за множествената склероза, действа като мотивация за живот. Думите ѝ изобилстват от смисъл и разбирам защо казва, че не живее въпреки, а заради диагнозата. 

Когато болестта е спасение. Историята на Биляна

„Реално тя ме спаси. А „присъдата“ беше моят ключ. С този ключ се отвори врата, която ми показа, че само от мен зависи дали ще се сбъдне това, което ми предричаха. Осъзнах много бързо нещо изключително важно – диагнозата се опитва да ме предупреди, че ако не направя нужните промени, ако не се погрижа за себе си, ако не се трансформирам, всъщност на „инвалиден стол мога да седна“ още утре. И без „нелечимо дегенеративно заболяване“, а просто да седна зад волана в някое безумно, недоспало и неадекватно състояние и готово. Една секунда ме делеше от това. А множествената склероза благородно ми даде време.

И започнах, без да се бавя – малко по малко. Къде с увереност, къде със съмнения, но това, което никога не забравих, че най-добрата грижа за другите, най-доброто, което мога да дам, ще се случи само тогава, когато истински се погрижа първо за себе си. Обратното е чист егоизъм.“

Биляна е основател на фондация „МС – Мога Сам“, арт директор на списание EVA и собственик и креативен директор на PLAN2B Creative Studio. Диагнозата си чува през 2008 г. През 2013-та започва движението МС – Мога Сам, което функционира като фондация от 2015 г. 

Диагноза, но не и присъда. Историята на Весела

Запознаваме ви и с Весела. Умишлено ще използваме това име и няма да я покажем по нейна молба. Но Веси има много какво да каже. Диагностицирана е с множествена склероза през 2015 г., когато е на 27 години. Една сутрин се събужда и се оказва, че животът ѝ се променя напълно. Изведнъж е спряла да вижда с едното око и след консултация с очен лекар, следва цветна снимка на окото и още по време на самото изследване тя чува как лекарят споменава на колегата си, че проблемът не е в окото, а в мозъка. „Чух и МС, чух и тумор. Последва консултация с невролог, ЯМР и на Световния ден за борба с множествената склероза аз вече бях с диагноза МС.“ 

Онова, което най-много плаши Весела, е неизвестността. Няма дългосрочна прогноза, няма сигурност, че това лечение действа, няма категоричност и на лекарите какво следва, ако не действа, добавя тя. Никой не дава прогнози. Смяна на лекарство, ако настоящото спре да работи, и „стискаме палци да съм жива да дочакам лечение“.

В началото, след като чува диагнозата, Весела сякаш се включва на автопилот. „Нямах фаза на отричане, защото диагнозата обясни много неразположения, които съм имала през годините. Изтръпвания на крак, ръка, схващания, лек световъртеж и разни такива. Бях ядосана много дълго време. На себе си основно, защото моето тяло ме предава, не някой друг. Лутах се между крайно нездравословни навици (алкохол, цигари) до другата крайност на някакви спартански диети и упражнения. Емоционално пък се лутах между надеждата, че всичко ще е наред и абсолютната убеденост, че ще съм инвалид до 2–3 години. Това продължи около година, след това дойде приемането, примиряването и идеята, че ще правя каквото кажат лекарите и ще живея нормално, с едно наум.“ 

Симптомите на МС са много и различни

  • Загуба на зрение, 
  • умора, 
  • изтръпвания,
  • повишена специфична чувствителност на различни места по тялото, 
  • загуба на усещания, 
  • парализиране на части от тялото, 
  • скованост, 
  • проблеми с контрол на тазовите резервоари, 
  • трудно преглъщане, 
  • болки.

Най-страшното, което описват, казва Биляна Савова, е парализа и стигане до зависим живот на инвалиден стол. Тя уточнява, че всеки човек е различен и не са задължителни и едновременни всички симптоми. А много от тях се свързват и с други заболявания, което прави множествената склероза и до ден днешен една голяма загадка.

Защо и при кого пристига МС

С Биляна Савова търсим причините за заболяването. Според нея те се крият в самите нас. От една страна, генетична предразположеност (слабо място в организма), от друга – средата, в която живеем. И съвсем не на последно място – поведението ни и мисловните ни нагласи. Тя посочва модели, които най-често водят до тази симптоматика и диагноза:

  • липса на гъвкавост в ситуации и трудна адаптация; 
  • вътрешен бунт срещу някого или нещо; 
  • липса на категорично заявени лични граници; 
  • застиване (замръзване/втвърдяване) в някаква позиция и спиране на личното развитие; 
  • желание за независимост и в същото време пълно неприемане, че съществува зависимост от някого или нещо; 
  • огромен перфекционизъм; 
  • желание за непрестанен контрол; 
  • нужда на всяка цена да бъдеш харесван; 
  • неприемане на това, което е, и на хората такива, каквито са. 

Почти всеки човек има „пробойни“ в наследствената си генетична информация. Но пък вече съществуват доказателствата на епигенетиката, която недвусмислено казва, че така както можем да отключваме слабите места, така можем и да ги заключваме. Всичко зависи от средата, в която са поставени гените – и вътрешна, и външна, добавя Биляна. 

Искрено вярвам, че на ментално ниво хората, които стигат до подобен сложен здравословен казус (не само МС) получават всъщност много ясно послание от своето тяло: „Спри да искаш всичко да бъде перфектно така, както е само в твоята глава; не бъди суров към себе си и към другите; приеми недостатъците си – страховете, зависимостите си, емоциите си; спри да контролираш всичко и всеки; няма нужда да се доказваш непрестанно; приеми себе си, харесай се; прости – на себе си, на родителите си и на другите“.

Често чуваме, че стресът отключва това заболяване. Биляна уточнява, че не е стресът, а невъзможността ни, неумението ни да му отговаряме така, че да се съхраняваме. „Стрес винаги е имало и ще има. Важното е ние как реагираме. Стресът е основният двигател на човешката еволюция. Не е проблемът в него, а в това, че ние живеем в постоянен стрес. И докато спим, и докато се храним, и докато работим… непрестанно.“

Обръщаме се пак към Весела, която потвърждава: „Аз доста се анализирах след диагнозата и доста прочетох за типовете хора, които развиват МС. В доста случаи става въпрос за силно амбициозни, умни и будни хора, с изключителна нужда от контрол. Аз се определям като такава. Винаги съм имала нужда да контролирам почти всичко около мен – хора, ситуации, отношение.“ 

Сега се опитвам да се оставя на течението. Децата най-много ми помогнаха за това.

Бременност при множествена склероза?

Да, Весела има две деца и забременява след поставяне на диагнозата, въпреки че някои специалисти категорично го забраняват. Тя обаче се опитва да живее така, както би живяла и без МС. 

„Попаднах и на една професорка в Пловдив, която ми каза, че ще направи всичко, което позволява медицината, за да имам дете. Каза, че това е допълнителна сила на жените да се борят с болестта. Лечение две години, вкарване на МС в ремисия и тогава бременност. Доверих ѝ се и всичко стана точно, както тя ми обеща.

При първата бременност всичко беше чудесно. Забравих, че съм болна. Най-малкото излизаш от кръга на ходене на комисия, биене на инжекции и т.н. По време на бременност тялото ти потиска имунната система, за да се запази плодът, а така действа и лечението при МС. При втората бременност обаче получих пристъп, все още нямам обяснение защо, но най-вероятно заради малката разлика между двете бременности. Тялото ми явно още не се беше възстановило напълно. Пристъпът беше с пареза на дясната ръка, не много тежък, мина напълно. Не съжалявам въобще за решенията си, държа да го кажа.“

Животът след диагнозата

Биляна Савова интегрира трайно в живота си: 

  • ритъм на живот, хармонизиран с ритъма на природата (с този ритъм се сваля 50% от стреса, който сами натрупваме, казва тя); 
  • повишаване на знанието за човешката въобще, както и за личната природа; 
  • хранене на тялото с храна, която му дава енергия, а не я отнема; 
  • разбиране и приемане на емоционалното и ментално тяло; 
  • освобождаване от всички отрови – зависимости, осъждане, неприемане, нереалистични очаквания, сравняване, взимане насериозно; 
  • паузи в тишина и свързване с душата, със сърцето и съкровените желания. 

„Простих си и простих на най-близките ми хора. Простих на родителите си. Ето така лекувам себе си – с осъзнаване на всичко това. Имам две много любими мъдрости. Едната идва от древната Аюрведа, която ми каза преди 17 години право в очите, че съм невежа с изречението: „Причината за всички човешки болести е невежеството.“ А после до мен дойде и фразата на Шри Ауробиндо: „Има само една болест – несъзнаването.“ Събрах ги в прост сборен израз и се получи отговорът: да се справя с невежеството си и неосъзнатостта си. Това е моята рецепта“, разкрива Биляна.  

Весела казва, че на моменти животът ѝ днес е тежък заради симптомите, макар и леки, които има. 

„Съобразявам се с болестта, но не я оставям тя да ме контролира. Не трябва да се излагам продължително време на слънце, трябва да се пазя от претопляне. Сауни, джакузита са тотално забранени. Пия хранителни добавки, гледам мозъкът и тялото ми да са постоянно заети, за да са в кондиция.“

Тя се лекува с мускулни инжекции един път седмично. Имат странични реакции, които са неприятни. 24 часа след всяка инжекция Весела е с температура, втрисане и болки в мускулите. Първите години дори не е ходела на работа в тези моменти, но сега въобще не им обръща внимание. „Свикнах.“

Когато живееш с осъзнаване и вече не си толкова невеж, разбираш, че животът е крива, която редува и спадове, и върхове. Да очакваш, че ще вървиш само нагоре, е също невежество. Същото е като кардиограмата на сърцето. Това е животът. Правата линия е смърт, казва Биляна Савова. 

Добавя, че увереността идва от опита. „Никоя книга, семинар, модерен коуч или терапевт не може да свърши моята работа. Да, може да ми помогне, да ме насочи, но работата си я върша сама. И след всички преживени върхове или дъна, след всяка ситуация, в която съм се съхранила, добивам все повече и повече увереност. Това храни мотивацията ми. Но ако остана само на мотивация, пак от опит знам, че тя има и свойството бързо да отшумява, особено когато кривата е в ниската си точка. Затова смятам, че най-важното е дисциплината. И за мен дисциплината е висша форма на уважение, грижа, внимание към себе си.“

Весела получава огромна подкрепа от близките си хора. „Преминахме през това заедно. Оставиха ме да съм ядосана, гневна и плакаха с мен. Съпругът ми въобще не искаше да обсъждаме дори евентуална раздяла. Тяхното отношение към мен не се е променило. Никой не ме глези, не ми трепери. Помагат само ако аз изрично поискам. Близките на хората с МС трябва да знаят само, че ние можем и сами.“

Това, което води Биляна и хората, които ѝ се доверяват, е увереността, че „можем сами“. Именно затова така се казва и фондацията, която тя създава преди 10 години.

„Защото това е силата на намерението. Дори и да не си способен в момента да направиш сам много неща, ако това е твоето намерение, то рано или късно става реалност. А да можеш сам не означава, че няма да имаш или не искаш подкрепа отвън. Не, подкрепата идва, когато вътре в себе си живееш това намерение. Нека се сетим за клишираната, но много вярна фраза: „Ако си помогнеш сам, ще ти помогне и Господ.“ 

Биляна обобщава: 

Има една дзен будистка мъдрост – на въпроса как да живея живота си, отговорът е: „като по струна над бездна – красиво, внимателно, стремително.“

На финала Биляна Савова калкулира, че нито един път не е употребила думата „трябва“. И отправя предизвикателство към всички – „опитайте се да премахнете тази дума от живота си. Заместете я с други – искам, желая, нужно е, добре е и т.н. Сами ще се убедите в чудото, което ще ви споходи. Бъдете здрави!“


Ако искате да се свържете с Биляна и да разберете повече за фондацията „МС – Мога сам“, пишете на e-mail: ms@mogasam.org

Предстои конференция по повод Световния ден за борба с множествената склероза, като за събитието можете да прочетете ТУК. Фондацията има нужда от финансови средства/дарения за събитието, както и за проекта за ментално здраве ИЗБОРЪТ.

Галя Станева

Редактор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross