Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Следващата история е на Вера Валериева е пълна трагикомедия. То стана ясно още от заглавието!
Запознавам се с мъжа на живота си след сериозни изисквания и хиляди претенции, които никой не покрива, разбира се. Но господин Живот си има планове за нас, или по-скоро чака ние да имаме за него, да се посмее малко и да ги разбие на пух и прах.
Мъжът ми няма 1% общо, с това, което търся, искам и мечтая, но е той! Знам го с цялото си същество (дори и сега – 11 години по-късно). Всичко между нас върви прекрасно, освен че
той всъщност чака дете от друга жена…
Накратко ще вметна, че въпросната жена, докато е бременна от моя мъж, вече беше срещнала нейния си човек – детето се роди, мъжЪТ го припозна като свое и правата на всички останали замесени свършиха дотам.
Законодателството в България е такова… ДНК тест се разрешава само със съгласието на майката. А и може би едно дете има нужда да живее в здраво семейство, макар и не при истинския си баща, и може би така би било по-щастливо.
Но аз там някъде започнах ежедневно да мисля за това дете – щастливо ли е, ще знае ли истината някога, какво ще се случи с моето момиче, когато някога родя, защото и аз исках детето ми да се казва Яна?! Гледах си го в душата това дете и лекувах душата на истинския му баща…
Докато чакам това дете, което не познавам, няма да познавам, но винаги ще го има в живота ни,
мъжът ми се влюбва в мен.
Аз още повече в него и между разговорите на неговата непризната Яна и нашата бъдеща такава, аз:
- Катастрофирам (в роднина на мъжа ми)
- Снимат ме на 360 градуса (като кебапче на скара)
- Минавам на лечение (точно каквото не трябва)
- Планират ме за операция.
Цикълът ми закъснява и аз решавам, че ще си направя тест за всеки случай – да не взема да цъфна и вържа по време на операцията, и да объркам съвсем нещата.
Е, господин Живот!
Две години след Яна се ражда Кубрат.
Двамата са като близнаци на външен вид – ангели със слънчеви усмивки. Четири години след Кубрат влача някаква шевна машина на баба ми, а един приятел ми казва да не влача така тежки неща, че току-виж могло да имам още един Кубрат или пък най-сетне момиче – Мария или Калояна.
Изсмивам му се в лицето, точно както господин Живот в моето. Обаче тази идея за Мария или Калояна търпи развитие. Една по една всички приятелки и семейството ми ме убеждават как аз съм бременна – това не прави, онова не прави, детето не го вдигай.
Накрая ми писна! Аз се чувствам супер!!! Каква бременност ги гони тези, ако миналия път щях да предам Богу дух още в първите дни и така до последните, сега съм си абсолютно същия човек! Викам си – ей сега отивам, вземам един тест и ще ви натрия носа на всички, дето сте се филмирали с още една бременност!
3 години я чакам и не става, така че аз не съм бременна! Чухте ли ме всички!?
Влизам в банята, правя теста, оставям го на мивката и излизам със самодоволна физиономия.
Е, господин Живот..
Няколко месеца по-късно разговор с лекар:
– Вие какво дете имате?
– Момче – Кубрат. Сега ще е Калояна, сантимент към К – Кубрат, и едно друго дете – Яна.
– Ахам. Разбирам. Обаче аз тук виждам, че Кубрат ще си има брат…
И така, дами и господа, се роди Тервел.
Не прилича на другите двама, освен по усмивка. Такъв е, какъвто дойде – олицетворение на любов и надежда. Усмивката е от тате и на тримата.
Сега не смея да кажа – планирам ли Яна, Калояна, Омуртаг или друг хан, че Господин Живот само това чака – планове да имам…
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
