Представяте ли си детски книжки без рисунки? Невъзможно, нали! Звучи като обяд без десерт, като лято без море или като любов без прегръдка. Илюстрациите са история в историята, те събуждат въображението и придават на книгата емоционалност.
Изданието booktrust.org отбелязва, че чрез рисунките детето успява да „чете между редовете“ и да открива смисъл, който може да не е изрично посочен в текста. Наблюдаването и тълкуването на визуалната информация, докато слушат думите, съдейства на децата да осъзнават значението на самите думи. Красивите, живи и ангажиращи илюстрации не само носят радост, обогатяват преживяването от четенето и насърчават детето да чете само̀, но могат също така да служат като чудесен инструмент за изследване на трудни теми като тези за смъртта, страха, тъгата и тревожността.
За да можеш да рисуваш големия и сложен свят пред децата, освен дарба, е необходим усет към тяхната любознателност. Запознаваме ви с една жена, развила своя талант именно в тази посока. Нейните илюстрации са толкова наситени, че могат да съществуват в отделно кралство.
Яна Казакова е завършила Националната художествена академия със специалност „Книга и печатна графика“. След това продължава с магистърска програма в Нов български университет със специалност „Илюстриране и графични технологии“. В нарисуваните, както и в написаните, от самата нея истории са вплетени не просто сюжети, а съществени теми като здравето, дислексията, чувствата и специалните нужди при четене. „Жирафът, който не се побираше в книжката“, „Вкусът на приключенията“, „Жабокът Витан: Как едно приключение се превърна в спасение“, „Как се пише „сьомга“? И други важни въпроси“, „Истории от големия двор: Изчезналото слънце“ са част от илюстраторските пътешествия на Яна.
Яна Казакова. Снимка: Личен архив
Има си свой любим герой – Реджи от „Как се пише „сьомга“? И други важни въпроси“. Тя е едно момиче, „различно“ за останалите.
„Такъв тип герои като „различните“ са интересни, защото в тях има нещо любопитно, което задвижва фантазията ми. Дивата природа и животните винаги са будели любопитство в мен, затова другият герой, когото харесвам, е Витан от книжката „Жабокът Витан“. Той е самоуверен жабок, който преминава през различни приключенски ситуации. Героят е вдъхновен от съществуващ вид – планинска жаба (Rana temporaria), която обитава територията на България. Той не е „просто“ жаба, както в повечето детски книжки. Историята около него разказва много интересна научна информация, преплетена в различни вълнуващи ситуации“, казва Яна Казакова.
Как се рисуват страшни герои?
Макар и не толкова често, на Яна ѝ се налага да рисува страшни герои. Според нея е важно да запознаваме децата с всякакъв тип герои, защото те са вдъхновени от реалността. „В живота има не само красиви, мили и добри неща. Макар че един страшен герой винаги може да бъде и добър“, обобщава тя.
Илюстрации от „Сбогом, Страшен чехъл!“
Вдъхновението за рисуване понякога не идва с подострянето на молива. Има моменти, в които на Яна ѝ отнема повече време, докато стигне до даден образ. Случвало ѝ се е да направи първоначалната скица на героя, но после, като започне да го развива в самата история и през действията, образът му да се промени. „Действията определят образа на един герой, когато го рисувам“, обяснява още тя.
Защо е важно рисуването за децата?
Рисуването подобрява фините двигателни умения, развива креативността и фантазията, отговаря илюстраторката. „Въвлича във вълшебния свят на фантазията, с която децата могат да боравят, както пожелаят… Стига възрастните да не се намесят. С рисуването могат да ни кажат и много неща като например за техните чувства и разбирания, за ситуации или хора.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Яна Казакова споделя, че нейните деца имат желание да рисуват, но тя все още не може да прецени дали имат талант. „Наблюдавам отстрани и само когато ме помолят за помощ, тогава помагам. Един ит съветите, които им давам, е да прерисуват, защото е много важно за развиването на умението да рисуваш. Те са постоянно около мен, когато рисувам, и стават свидетели на процеса по създаване на един герой, на една книга. Това ги кара да ценят книгите и да имат отношение към тях. Освен рисуването, гледам и да чета книги. Важен е примерът, който им даваме.“
Рисунка от сина на Яна – Добри, когато е на 4 години
Яна отбелязва значението и на приказките за лека нощ, които помагат на децата да се подготвят за сън. „Когато четем, предразполагаме детето да се отпусне и да потъне в меките завивки близо до мама или татко. Процесът създава чувство за сигурност. Приказката плавно пренася в чудния свят на сънищата. Това е един много мил ритуал, който съм сигурна, че детето ще помни цял живот.“
Четене без задължителен списък
На въпрос кои са книгите, които непременно всеки родител трябва да прочете на детето си, тя отвръща, че всеки се развива по различен начин и има разнообразни интереси и умения. Затова лично тя не подкрепя идеята за задължителна литература. „Една книга, колкото и да ни харесва и да искаме да я прочетем, може и да не е за детето, или поне не и за този период от живота му. Това е малко като със задължителните списъци с книги за лятото… Голяма част от тези книги са неразбираеми за децата. От една страна, защото тези списъци са почти непроменени от близо 20 години (може и повече да е). А от друга, защото не всички са подходящи за възрастта, на която е заложено да бъдат прочетени от децата.“
Яна споделя, че в един момент, вместо да чете приказки на децата си, е започнала да измисля истории. „Действието винаги се случваше в детската стая, като героите бяха техните играчки. Това е идея за нещо различно от четенето на приказки, ако сте изчерпали библиотеката…“
Въображението на Яна Казакова осветява пътищата към детското любопитство. Героите ѝ приличат на реалността. В тях има истински емоции, понякога са тъжни, способни са да се съмняват… Но заедно с това, те умеят да се доверяват и да създават привързаност. Ако сложите на рафта си книга с нейните илюстрации, не можем да ви обещаем, че страниците ще седят кротко по местата си. Защото героите на Яна са пълни с приключенски намерения.
