fbpx
Животът с деца

Как (не) работи системата: С повръщащо дете на ръце по болниците

13 август 2021

Това е поредната история за родители, които обикалят София с болно дете на ръце и се оказва, че българското здравеопазване реално няма какво да направи за него. Това е поредната история, в която се вижда как свръхнатоварените, безпомощни лекари, оставени да се оправят сами, няма как да помогнат на никого, ако системата на здравеопазване, и по-специално на детско такова, не е в услуга нито на пациентите, нито на медиците.

Разказът е на Боряна Телбис, споделен е в личния ѝ профил във Фейсбук и накратко обяснява какво се случва, когато започнеш да търсиш помощ за повръщащото си и обезводнено дете в болниците в София.

Предисторията е, че се касае за дете на 2 години и половина със стомашно-чревен вирус, лекувано с всичко необходимо в домашни условия под наблюдение от личен лекар. Но на втория ден вдига много висока температура, която не спада, и освен това продължава да повръща и да не може да задържи никакви течности и лекарства.

Родителите са посъветвани от личния лекар на детето да отидат до Пирогов и, естествено, това и правят. Но се оказва, че няма особено значение дали са го завели - ето защо.


Ако имате дете със стомашно-чревен вирус, което е обезводнено от десетки повръщания, няма къде да го заведете, за да го оводнят и да му помогнат.

Отивате в Пирогов. Там го преглеждат, защото са Пирогов и май са длъжни. Казват ти, че те не могат да го приемат, защото нямат инфекциозно отделение, и да го водиш или в частна клиника на стационар, за да му направят 1-2 банки и да си ходите, или в Инфекциозна - да го приемат направо.

Отивате в частната клиника. Там дори и не го преглеждат (няма и смисъл), защото са бесни на Пирогов, че пращат деца към тях. Те не можели да им помогнат, щото с 1-2 банки нямало да стане. Да ходим или в Софиямед, или в Инфекциозна.

В Софиямед казват, че инфекциозното им в Люлин не работи по някакви причини (една от които че нямат педиатър) и накратко - не са вариант. Отивате в Инфекциозна.

Часът е 23:30. Там има опашка от родители с деца на ръце. Има и момче, което води много възрастната си и болна баба.

Нямат персонал. Времето е спряло завинаги.

На опашката се оказва, че има хора, които са дошли от Гоце Делчев (града, не квартала в София), защото в тяхната болница всичко било като от филм на ужасите, а лекарката се карала на майката, че ѝ говори неща за състоянието на детето (“Млъкни малко, не мога да се концентрирам от тебе” е точният цитат).

Час и половина по-късно на опашката идва млад лекар, който междувременно снове между павилионите на болницата сам-самин. Изглежда като човек, който всеки момент ще рухне в нервна криза или ще извади огнестрелно оръжие и тихо ще застреля 16 човека.

Висок е сигурно два метра, в които се е смалил до метър и шейсет максимум. От умора и притеснение. Казва ни, че няма места. Дори обективните състояния на децата да са такива, че трябва да бъдат приети, той не може да ни предложи добри условия, за което се извинява.

Имало места при майки ромки или при баби с тежки заболявания, които викат и стенат по цяла нощ. Не е вариант за дете на две и половина с повръщане. Майките ромки и децата им не са проблем, проблем е, че някои са с бактериални инфекции, други са с други вируси и не е ясно дали няма да се разболеете от още нещо красиво вследствие на престоя.

Заслужава ли си рискът? Питате лекаря. Той се сгъва още повече в себе си. Размахва химикалка като диригент с два пръста и продължава да повтаря, че, разбирате ли, няма места. И условията са такива, че стаите са тесни, леглата са едно до друго…, обяснява лекарят.

Хората от Гоце Делчев директно си тръгват. Май ги чувам да си говорят, че ще отидат до Турция. А аз се прибрах вкъщи след повече от 3 часа обиколка по болници с дете със стомашно-чревен вирус, обезводнено след десетки повръщания, и се чудя как ще изкараме тая нощ. Също така се чудя накъде да емигрирам.


Ако имате подобни истории, може да пишете на екипа на "Проект #ЗАДОБРОТО" на team@zadobroto.com, както и на нас в Майко Мила на maikomilabg@gmail.com, за да бъдат събрани и подготвени като сигнал към съответните компетентни институции.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross