fbpx
Спорт

Как да се социализираме във фитнес залата. Няколко съвета от Next Level и Ани Владимирова

18 май 2021

Кампанията „Красив ум в красиво тяло“ е посветена на хората, които имат нужда от подкрепа, за да минат през предизвикателствата на изолацията в последната година и половина. Кампанията е подета от верига фитнеси Next Level, а в нея освен движение, има възможност и за консултация с психолог – групови и индивидуални онлайн сеанси със специалист от екипа на Ани Владимирова за допълнителна подкрепа и персонални насоки. Създадена е и специална платформа, в която всеки може да провери кой спорт е подходящ за него.


Позволете ни да ви вкараме набързо в машината на времето и да ви пратим година и половина или, хайде, две назад, когато нямаше пандемия. Какво имаше тогава? Огледайте се. Какво виждате? Хора навсякъде. Точно така. Бързащи, тичащи, вечно закъсняващи хора, които се оплакваха от липсата на място. Няма място за паркиране, няма места в ресторанта, няма места в детската градина, но то там традиционно няма места… Общо взето, навсякъде беше пълно и се правеха хиляди неща. 

 Но всъщност много често постоянната събитийност, движението насам-натам и безбройните ангажименти добре маскираха самотата и трудното създаване на стабилни отношения, както обяснява и психологът Ани Владимирова. И какво се случи, когато дойде изолацията заради пандемията – оказа се, че дори и толкова “нагъсто” и постоянно заедно може би сме били с огромни липси по отношение на истинското, нормално (каквото и да означава това), човешко свързване.

Защото, както знаете, а може би не знаете и ние сега ще ви кажем, мозъците ни са свикнали да обменят феромони, да виждат движение и да реагират на променливата среда. Няма значение, че това се случва на опашката пред паспортното на 6-o РПУ, например. 

Сега няма такова нещо. Всъщност опашки пред паспортното още има, но разбирате какво имаме предвид. Преди искахме да сме сами и това беше едва ли не най-големият лукс, а сега самотата е плашеща, защото сякаш ни е лишила от умението да участваме адекватно в реалността.

В изолацията хората работят много повече часове от домовете си. Процесите са ускорени, а времето за нас самите, за нашите желания, хобита и интереси - твърде ограничено. Оказва се, че немалък процент от младите активни хора са започнали да се притесняват дали изобщо някога ще могат да създадат семейство в тази изолирана среда, казва Ани. Домът като крепост започна да изглежда все повече като затвор, който предлага привиден покой, но всъщност по-скоро застой.

Изолацията вкара всички ни в съвсем нови стереотипи. Голяма част от нас започнаха да губят навиците си. Едни живеят в хаос, защото не искат да поддържат дома затвор. Други - в застой и летаргия, защото еднообразието изсмука смисъла. И накрая стана така, че нормалните, всекидневни неща като да отидеш на среща, ресторант, разходка с приятели звучат като екзотика и първата мисъл на всеки е “Да се видим? Добре - по Teams или по Zoom предпочиташ?”.

А какво да кажем за фитнеса? Чудим се откъде да започнем. Колко хора, така или иначе неуверени в собствените си възможности и способности, станаха още по-несигурни точно заради изолацията и липсата на реално общуване. И сега една елементарна житейска ситуация като започването на тренировки във фитнес изглежда непреодолимо предизвикателство.

Срам ме е да ходя сама!”

“Забравила съм кое как се прави!”

Няма ли да ми се смеят всички, като видят, че нищо не мога да правя и нямам никакъв опит в залата?!”

“Всички ще ме гледат. По-добре да си остана вкъщи.”

И така самотата остава единственото удобно място, в което искаме да се намърдаме, и ако може, никой да не ни закача, защото и без друго нямаме какво да си кажем.

Но истината е, че няма нищо такова. Успокойте се. Никой не ходи на фитнес, за да гледа специално вас и да се подиграе специално на вашите нескопосани първи движения с дъмбелите. Тъкмо обработното. В залата контактите стават по-спонтанно и непринудено, защото движението на тялото освобождава и поведението. И всъщност фитнесът е едно прекрасно място за среща с всякакви нови хора, които - защо пък не - може да се окаже, че имат потенциала да останат повече в живота ви.

Там личното пространство се смалява - но в онзи хубавия, сближаващ смисъл, който може и да сме позабравили напоследък. Хората дават по-лесно достъп до себе си. Почти всички са отишли с една цел - физическа активност. Това сваля по-лесно бариерите и оценките, от които се плашим и които в крайна сметка си поставяме само ние, но не и околните. 

А да не почваме с благотворното влияние на ендорфините от спортната активност, които, освен всичко друго, намаляват и критичността към околните. В резултат на това хората много по-лесно са склонни да общуват, да дават полезна подкрепа за спорта, да си помагат, обяснява Ани Владимирова. 

Как може да създадете контакти в залата

В залата никой не приема или отхвърля човека заради релефа на тялото му или интензивността, с която тренира. Факторите са далеч по-прости и съвсем в способностите на всеки - усмивка, възможност да проведете кратък разговор или да дадете полезна информация, да отстъпите уред или да помогнете за използването на такъв. 

Във фитнеса всички хора са общност и идеята за степен на компетентност не е идентична с тази в една корпорация например. Тук никой няма да бъде отхвърлен заради липса на достатъчно умения. Напротив, точно усещането, че можеш да помогнеш и да насочиш някого дава положителна емоция. Да не говорим за активирането на огледалните неврони, които хем ни дават способност да учим нови упражнения и движения, но и някак естествено привличат хората към нас, както споделя и Ани. 

Когато умът ни излезе от онези мислени четири стени, в които всички сме се сврели донякъде уплашено, донякъде отегчено, и се отърсим от умората и от всичко, което ни затормозява, виждаме по-ясно и спокойно способността да се свържем с околните.

Това се случва много плавно в груповите тренировки. Огромен процент от срамежливите хора, които не могат да общуват без конкретна задача или структура, намират спокойствие в общуването с треньорите. Този контакт се оказва важен, за да се тръгне и към по-спонтанни контакти извън рамката. И всичко това покрай спортната активност, за чиито преки ползи за ума и тялото има ли смисъл да ви казваме?

Усещането за справяне, ден след ден, е това, което създава стабилна самооценка, обяснява Ани Владимирова. Новото себевъзприятие дава и нови възможности в свързването с другите хора, а с реалността, в която няма странни умозаключния, саботиращи ни да правим каквото си искаме. 

Няколко прости насоки

Задавайте въпроси в залата, за да „опитомите“ мястото, съветва психологът. Въпроси за тренировките и графика, за уредите, за груповите занимания.

Опитайте се да посещавате групата, която ви кара да се чувствате най-комфортно. Така ставате част от груповата динамика и от общите планове.  

Опитайте всички възможности във фитнеса, докато почувствате кое е “вашето”. Така ще се запознаете с много хора, ще придобиете опит, ще имате сигурност. 

Не са нужни големи постижения, за да бъдете харесвани. Нужно е постоянство, за да създадете мястото си в залата и връзката с хората там, които искат същото като вас. 

лого кампания Красив ум в красиво тяло

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross