Домашното насилие е една от най-разпространените форми на насилие. Според ООН една трета от жените по света са преживели насилие от интимен партньор, като за 18% това се е случило през последните 12 месеца. Проучванията за домашното насилие често пренебрегват транссексуалните хора, но доклад от 2015 г., който анализира 42 предишни изследвания, заключава, че те са по-потърпевши от домашно насилие, отколкото общото население.
Едно от основните предизвикателства, когато става дума за подобни ситуации, е, че насилието – и физическото, и психическото – се случва зад затворени врати. Поради стигмата около малтретирането и динамиката на подобни взаимоотношения хората, подложени на домашно насилие, често изпитват трудности да се отворят пред близките си, камо ли да отидат при властите. Това е и причината толкова много случаи да остават недокладвани.
Т.е. има голям шанс да познавате някого, който в момента е подложен на насилие у дома. Но е много трудно да му помогнете, без да влошите нещата. Журналистката Джанлиса Принхелс от VICE Нидерландия разговаря с Кирстен Регтоп, социален работник и съветник, която работи с жертви на домашно насилие. В разговора Регтоп се опитва да очертае някои от стъпките, които можете да предприемете, за да подкрепите приятел в подобно положение.
Как да разберете дали ваш близък е жертва на насилие
Всяка връзка е различна. Понякога, когато гледате отвън, е трудно да прецените каква точно е връзката на вашите приятели, защото не я разбирате напълно, или тъкмо обратното - защото правилно идентифицирате знаците за опасност.
Регтоп казва, че хората често се държат различно, когато станат жертви на насилие. Рязко променят гардероба си? Избягват да излизат с вас или с други хора, с които са излизали преди? Спрели са да отговарят на съобщения? Сменят внезапно темата, когато говорите по телефона с тях? Всичко това може да са признаци, че във връзката на вашия приятел или приятелка има насилие. Регтоп смята, че най-важно е да се доверите на инстинкта си.
Нещо, което тя съветва да не правим, е да търсим физически доказателства за насилие. Хората лесно могат да прикрият синини и драскотини, а освен това отношенията могат да бъдат насилствени и без физическо насилие. „Веднъж един полицай ми разказа за жена, чийто партньор заплашвал кучетата ѝ“, казва Регтоп. „Това е ужасен тормоз, но не ти причинява синини.“
Тя добавя, че представите ни какво представлява домашното насилие са твърде тесни. „Трябва да оставим зад гърба си клишето за плахата жена с насинено око“, обяснява Регтоп. „Има толкова много високообразовани мъже и жени, които работят на високо ниво и са подложени на насилие от страна на интимния си партньор.“
Приемете, че няма да е лесно да им помогнете
Според Регтоп повечето хора, претърпели насилие от интимния си партньор, ще останат с насилника си години, преди да си тръгнат. В повечето случаи след опасен епизод жертвата казва, че иска да прекъсне нещата, но скоро след това е твърде вероятно да промени решението си. „Може да си мисли, че партньорът ѝ най-накрая е готов да получи помощ, или се чуди дали не преувеличава ситуацията в главата си“, казва тя. „Когато влетите, за да помагате да прекъснат връзката си, често двойката вече е в процес на сдобряване.“
Това може да бъде твърде разочароващо. Ключово е да бъдете търпеливи и да приемете, че ще отнеме известно време.
Поставете се на тяхно място
Една от първите стъпки към подпомагане на приятел в подобна ситуация е наистина да се опитате да разберете неговата гледна точка и динамиката на връзката. Регтоп казва, че хората, претърпели насилие, са твърде чувствителни. Партньорът им често се възползва от тяхната емпатия и ги кара да повярват, че всъщност сами са отговорни за насилието. „Те не мислят за себе си като за жертва, а като за виновник за насилието“, казва тя.
Ако човекът смята, че сам си е виновен, ще повярва, че насилието ще спре, след като адаптира поведението си към изискванията на партньора. Въпреки че за вас може да изглежда безсмислено, от негова гледна точка е напълно нормално. Важно е да не съдите, а по-скоро да вземете предвид сложната динамика в тяхната връзка.
“Подобни връзки често стартират на висока скорост“, казва Регтоп. Обикновено са много интензивни от самото начало. Приятелят или приятелката ви вероятно са скочили в тези взаимоотношения, без да се замислят. Съотвено са инвестирали много емоции. “Партньорите, склонни към насилие, могат да се възползват от това по коварен начин.“
Например, за да упражнява повече контрол върху живота на вашата приятелка, въпросният партньор ще се опита да я изолира от хора, които се противопоставят на връзката им. „Може да се чуе: „Обичам те толкова много и ако ти изпитваш същите чувства, ще спреш да излизаш с тези приятели“, казва Регтоп. Влюбената и сляпо вярваща ваша приятелка ще се подчини и ще се приспособи, губейки границите си. Изолирана и несигурна какво наистина иска, ще започне да зависи изцяло от партньора си.
Идеята за доминиране и подчинение всъщност е централна за взаимоотношенията с насилие. Насилникът иска да запази контрола, но може да го загуби, когато силата му бъде оспорена. Това всъщност е най-важната причина, поради която не можете просто да очаквате вашата приятелка да си тръгне – най-малкото може да е опасно. В повечето фатални случаи на домашно насилие насилниците убиват партньорите си, след като са дръзнали да прекратят връзката.
Останете приятели независимо от всичко
Изолацията е един от основните инструменти, които насилниците използват, за да контролират. Това означава, че все повече хора биват откъсвани от живота на партньорите им. Просто бъдете приятел, това може да се окаже ключово. Регтоп смята, че добра първа стъпка е да се срещнете с приятеля или приятелката си извън дома им. „Отидете на разходка“, предлага тя. „Важно е да се намери безопасно място за разговор.“
Тук важен момент е „сигурното пространство“. „Първоначално може и да ви се иска да задавате много въпроси, но трябва да внимавате“, казва Регтоп. Човекът срещу вас вероятно е индоктриниран да защитава партньора си. „Докато вашият приятел вярва, че е отговорен за контролиращото, доминиращо и манипулативно поведение на партньора си, той също ще се чувства виновен, когато партньорът му бива описван в лоша светлина.“ И ако се почувства неудобно, няма да ви каже.
Също така е важно да забравите егото си. Ако постоянно повтаряте, че се тревожите или че чувствате, че трябва да направите нещо, само ще увеличите натиска. Вашата работа е да дадете важна информация, без да карате приятелката си да се чувства още по-отговорна за ситуацията. Например, ако има замесено дете, Регтоп смята, че не е добре да се казват неща като: „Трябва да го напуснеш заради детето“, а по-скоро: „Партньорът ти трябва да спре да се държи така заради доброто на вашето дете”.
Целта е да поддържате отворена линия на диалог, да станете човек, на когото вашият близък може да довери най-дълбоките си, най-тъмни чувства. След като изградите известно доверие, Регтоп предлага да започнете с простото „Как се справяш изобщо?“. Ако усещате, че има спестяване на истината, попитайте отново.
Регтоп добавя, че е изключително важно човекът, на когото искате да помогнете, сам да разбере, че това, което се случва, е грешно. Потърпевшият трябва да говори – може да бъде изключително полезно и освобождаващо просто да казва нещата на глас. Дори не е нужно да давате съвети. Ако не е готов да говори, кажете, че разбирате и ще бъдете насреща, когато това се промени.
Бъдете подготвени за извънредни ситуации
Супер, проведохте разговор. Но какво правите, ако ситуацията ескалира? Регтоп съветва да се обадите на горещата телефонна линия за жертви на насилие или на организация, бореща се с домашното насилие, и да поискате съвет, ако смятате, че случаят на вашия приятел или приятелка трябва да бъде отнесен към органите на реда. „Най-важното е да проучите предварително възможностите. Когато човекът ви се обади, е полезно да сте готови за всичко.“
Бъдете силни
Ще има моменти, когато ще искате да се откажете или когато усещате, че каквото и да правите, не помагате. Но както казва Регот, „Не позволявайте на собствените си съмнения да ви пречат. Не се страхувайте, че ще влошите ситуацията или че си пъхате носа в чужди работи.“
Въпреки че може да ви е трудно да гледате как пак и пак приятелката ви се връща при насилника си, трябва да бъдете мили и да се отнесете с разбиране. И да помните, че повечето хора в нейното положение правят точно това. Въпреки че е трудна битка, напускането на партньор насилник е по-лесно, когато потърпевшият знае, че може да разчита на безусловна подкрепа.
„Когато някой ви каже, че се страхува и вие приемете това сериозно, е по-вероятно той да се придържа към решението си да прекъсне връзката“, казва Регтоп. С други думи – когато вашият близък човек осъзнае, че има нужда от помощ, е много важно да сте насреща.
Ако вие или ваш близък сте жертви на домашно насилие и имате нужда от помощ, звъннете на горещата денонощна линия на „Асоциация “Анимус”:
0800 1 8676
02 981 7686
