Никой не иска да отгледа разглезено дете. Напротив - всички искаме децата ни да са щастливи, мили и състрадателни. И искаме да станат благодарни и признателни възрастни. По-долу в текста можете да прочетете няколко експертни съвета от Parents, с които да намерите идеалния баланс. А преди това една лична история.
Кристина Али признава, че 7-годишният ѝ син Айзък е разглезен. И тя знае защо. Когато Айзък ходи на детска градина, Кристина учи редовно в колеж, като същевременно се грижи и за своите близнаци петокласници. Лишена от всякакво време, Кристина започнала да угажда на всяко желание на Айзък, за да избегне постоянните му избухвания. Но поведението му излиза извън контрол. „От магазина винаги трябва да се върне с количка Matchbox, защото иначе хленчи или крещи. Вкъщи трябва да готвим отделно за него – не иска това, което ядат всички останали в семейството“, казва тя. Резултатът: Айзък е презадоволен и егоцентричен. И майка му се чувства отговорна за това. „Сега осъзнавам, че не трябваше да се предавам толкова лесно. Но бях изтощена и се опитвах просто да запазя здравия си разум“, казва тя.
Защо се предават родителите
Родителите се предават по най-различни причини, започващи с добри намерения. Обичаме да радваме децата си и да създаваме щастливи спомени. Искаме ходенето до магазина или на ресторант да е приятно и безпроблемно. Освен това отстъпването е много по-лесно, отколкото да кажеш „не“. Много родители също така се чувстват виновни за времето, което прекарват далеч от децата си - независимо дали заради работа, заради всекидневни задачи или (не дай си боже) възможността да общуват с други възрастни. Разбираемо е. „Когато имате само няколко часа на ден с децата си, не искате да разваляте забавлението“, казва д-р Луис Дж. Лихтман, автор на A Practical Guide for Raising a Self-Directed and Caring Child (“Практическо ръководство за отглеждане на контролиращо се и грижовно дете“).
Въпреки че няма нищо лошо от време на време да купувате на детето си играчка в супермаркета или да го заведете в зоологическата градина като награда, увеличавате риска да създадете разглезено дете, ако правите тези неща в отговор на непрестанни молби. Вашата работа е да затвърдите доброто поведение, а не лошото.
Но твърде често нещата се случват по другия начин. В проучване на Parents 42% от читателите признават, че детето им е разглезено. 80% смятат, че разглезването на децата ще им се отрази в дългосрочен план. „Вие правите ужасно лоша услуга на децата си, ако те мислят, че светът се върти около тях“, казва д-р Лихтман. Ако детето ви действа по подобен начин, не е твърде късно да обърнете това поведение. Просто имате нужда от помощта на някои тактики за коригиране на отношението.
Какво е разглезено дете
Разглезено дете е обиден термин за деца, които се държат егоцентрично и незряло. Това поведение произтича от начина, по който са отгледани, и е резултат „от неуспеха на родителите да наложат постоянни, подходящи за възрастта, ограничения“, пише Американската академия по педиатрия. Много разглезени деца са описвани като „презадоволени“, „егоистични“ и/или „нарцистични“.
Какви характеристиките има разглезеното дете
Има много начини да разберете дали детето ви е разглезено. Но някои от най-честите признаци включват:
- Нечуване и/или липса на обработка на думата „не“
- Недоволство от това, което имат
- Да са егоцентрици или да действат по такъв начин, т.е. разглезените деца си мислят, че светът се върти около тях
- Чести сривове и избухвания
- Не могат да губят
- Редовно започват изречения с „нуждая се“
Разглезените деца също така имат проблеми с правилата, тъй като смятат, че те не се отнасят за тях.
Как да не отгледате разглезено дете
Избягвайте да се извинявате за разочарования
„Съжалявам“ и „извинявай“ имат своето място в семейния живот – когато изпуснете нервите си или случайно изхвърлите скъпоценното произведение на изкуството на детето си. Но няма нужда да изпитвате угризения, че не можете да му купите нова лъскава играчка или чифт маркови обувки. Полезно е да съчувствате на детското разочарование, тъй като по този начин показвате, че уважавате чувствата им. Но не наблягайте на това, което ги е причинило. Кажете нещо подобно: „Знам, че ти е мъчно, че не можем да вземем тези обувки, но не влизат в бюджета.“
„Да помогнеш на едно дете да приеме, че няма да получи всичко, което иска, е важен житейски урок“, отбелязва семейният терапевт Карън Ръскин.
Ако вашето 6-годишно дете все пак държи да му купите тези обувки, пробвайте така: „Да, това са страхотни обувки. Искаш ли да обединим сили? Ето какво мога да платя за тях, спести останалото.“ Това дава на детето известен контрол върху решението. И му дава да разбере, че ще заслужи нещо специално, а няма просто да го получи.
Не обсъждайте домашните правила
Когато става въпрос за правила, не трябва да има спор или дебат. Безкрайните спорове са безсмислени - резултатът е предопределен. Да не говорим, че само нагнетяват обстановката, а това е нежелано. „Вашите деца имат право да бъдат разочаровани или разстроени, когато не получат това, което искат. Но не трябва да се въвличате в дискусии“, казва Ейми Маккрийди. Тя е авторът на If I Have to Tell You One More Time... The Revolutionary Program That Gets Your Kids to Listen Without Nagging, Reminding, or Yelling („Ако трябва да го кажа още веднъж... Революционната програма, която кара децата ви да слушат без заяждане, напомняне или викане“). Нека знаят, че правим нещо, защото „това правим като семейство“ и продължете напред.
Управлявайте сривовете
Никой родител не обича да слуша изблици на гняв. Независимо дали са от 3-годишно, което отказва да напусне площадката, или от 8-годишно, което затръшва вратата заради отказа да му купите телефон. Но отстъпването е много по-лошо. Основната причина едно дете да продължи да има сривове е, че те са успешни. Не обръщайте внимание и това поведение в крайна сметка ще спре.
Ако сте вкъщи, просто го игнорирайте, предлага Маккрийди. Стига разбира се да няма риск детето ви да нарани себе си или някой друг. И въпреки че трябва да държите под око избухливото си дете на обществено място, обръщането на твърде много внимание на поведението, гарантира повторение. Вместо това спокойно го заведете до колата, където сцената може да завърши.
Научете децата на забравеното изкуство на търпението
Разглезените деца се чувстват в правото си не само да получат нещата, които искат, но и да ги получат веднага. Живеем в свят с тъчскрийн с моментално удовлетворение. Можете да се свържете с всеки за секунди. На почти всеки въпрос може да се отговори с бързо търсене в Google. Благодарение на Zoom и FaceTime вашето дете може да види баба, когато пожелае. Тези технологии карат децата да развиват нереалистични очаквания за получаване на това, което искат, веднага, казва д-р Ръскин. И тъй като много от прищявките им – за стикери, дребни играчки, сладкиши и подобни – предлагат лесен начин да видим усмивки на лицата им, сме склонни да казваме „да“ по-често, отколкото трябва. Но това няма да помогне на детето да се научи да бъде търпеливо или разбиращо.
Отказът или поне въздържането от изкушения ще му помогне да развие самодисциплина. Освен това ще му позволи да оценява по-висок нещата, които получава. Изключително важно е да научите децата си на сдържаност и чрез личен пример. Потърсете възможности те да ви видят в очакване на нещата, които искате. Ако видите чифт дънки в мола и решите да не си ги купите, обяснете на детето си защо. Кажете: „Стоят ми супер, но старите ми дънки все още изглеждат добре.“ Или: „Ще изчакам, докато ги намалят.“
Насърчавайте, вместо да давате подаръци
„Дете, което получава награда за всяко малко постижение, ще започне да губи естествения си стремеж да бъде добро в нещата, които учи“, казва Маккрийди. За разлика от това конкретната похвала („Работи усилено върху пасовете и това се отплати в днешния мач“) ще остане с детето ви много по-дълго и ще повиши мотивацията му. Похвалата е страхотна за самочувствието му. Няма нищо лошо да признаете постижението на детето си. Независимо дали за вложените усилия в строежа на кула от кубчета или за положителен отзив в училище, стига наградата да е в самото отбелязване или празнуване на постижението, а не под формата на предмет. Ако им позволите да изберат любимото си място за вечеря, няма да ги разглезите. Обещаваме.
Автор: Денис Шипани за parents.com
