Знаем си, че мама не е просто „мама“, която си гледа децата и не прави нищо друго. Мозъкът на майката работи 24/7, а списъкът със задачи за вършене е безкраен. Мама е шофьор, аниматор, чистач, готвач, иконом, асистент, мениджър и още много други. Но много често тези допълнителни роли остават незабелязани, а жените вършат едни сякаш „невидими неща“, които всъщност ще лъснат много ясно, ако рязко спрем да ги правим. От Scary Mommy ни разказват коя точно е тази „невидима работа“ и как да започнем да я делегираме в семейството, за да усетим „видима“ почивка.
Преди да се появи терминът „невидима работа“, аз олицетворявах неясния му смисъл. Осъзнавах, че цялата отговорност на майчинството е по-изтощителна от сбора на задачите му.
След като всички заговорихме за това, сякаш стана ясно колко натоварващи са всички допълнителни усилия като предвиждане, планиране, изпълнение и управление, които се влагат в организацията на едно домакинство.
Признанието, че тези усилия действително съществуват, е толкова утвърждаващо!
Работата е там, че признанието „Благодаря за целия невидим труд, мамо“ не е достатъчно.
Представете си как казвате „Благодаря за всичко, което правиш, мамо!“ от дивана, докато гледате как майка ви се мъчи да пренесе някой шкаф, например. Изглежда трудно, даже опасно за сам човек. Но тя по всяка вероятност ще се оправи. Все пак е майка! И затова забивате поглед обратно в телевизора.
Повечето от нас сигурно няма да позволят майка им да бъде смазана от товара, който е нарамила, защото най-малкото е признак на лошо възпитание. Когато видите, че носи нещо тежко, нормално е да предложите помощ. Ако видите, че багажът ѝ се изплъзва, ще го подхванете, още докато го носи по стълбите.
Подобно трябва да е и поведението ни към „невидимата работа“.
Сам Кели, която по случайност е психотерапевтка и майка на три деца, се заема да разясни точно този въпрос. Кели излага подробности в профила си в Threads. А начинът, по който подхожда към разпознаването на „невидимата работа“ от децата ѝ (и как да я разпределят справедливо), е направо вдъхновяващ.
Каква е тази работа, която е „невидима“?
„Провеждам с децата постоянни разговори какво е невидимата работа, какво означава и какви примери могат да им помогнат в техния и в моя живот. (За справка: възрастта на децата ми е 12, 10 и 6 години.)“
Ето ги и основните неща. „Започнах да ги уча, че първата стъпка в свършването на каквото и да било вкъщи (включително домашните задължения) е да се забележи, че изобщо нещо трябва да се направи. И след това да се направи.“
Толкова е лесно, но вероятно не е разговор, който много от нас сме водили с децата си.
Кели обяснява защо таблиците с домашни задължения не са достатъчни.
„Традиционните таблици за задължения подсилват прескачането на първата и решаваща стъпка от изпълнението на задачите – забелязването. И така прехвърлят емоционалния труд върху мен, тяхната майка/жена, която трябва да поеме товара на това да знае какво трябва да се направи и след това да извърши работата по разпределяне на задачите“, обяснява тя.
Блестящо!
За да го свършиш, трябва да го забележиш
„Имайки предвид това, обърнахме сценария на традиционната таблица с разпределение на домашните задължения. Вместо задължения, имаме… ДА ЗАБЕЛЕЖИШ И ДА ДЕЙСТВАШ.“
Промяната е малка, но сменя правилата на играта.
„Уча децата си как първо да забележат какво трябва да се свърши вкъщи и след това да поемат инициативата да го направят сами. Това може да изглежда като безумна, фантастична мечта. Разбирам го. Но бавно, с течение на времето… работи.“
Разбира се, ние не се раждаме с уменията и познавателните способности да организираме домакинството. Необходими са повторения и практика.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Целта е да им помогнем да изградят достатъчно „силни мускули“, за да могат в крайна сметка да поемат умственото натоварване (по подходящ за възрастта им начин) и да знаят какво трябва да се прави в домакинството, без да се налага аз да им възлагам работа/задача“, продължава тя.
„В дългосрочен план целта е децата ми не само да са наясно какво се случва зад кулисите на управлението на дома/живота, но и да са развили умения да са мотивирани като поемат инициативата и отговорността да свършат определена работа.“
Кели се занимава и с нормите, свързани с невидимия труд, които по някакъв начин са определени от обществото в зависимост от пола.
Невидимата работа не е само за жени
„Подготвям дъщерите си да разберат, че невидимата работа не е само тяхна и не е нужно да се справят сами. Носенето на по-голямата част от умствения товар на семейството не трябва да бъде тяхна настройка по подразбиране, просто защото обществото го очаква от тях“, обяснява тя.
„Подготвям сина си да разбере, че той е също толкова способен да забележи какви задачи трябва да се свършат в дома, колкото и неговите сестри или майка му. Уча го как да бъде осъзнат и ангажиран екипен играч, който участва активно във вършенето на невидимата работа в семейството.“
Хм, може ли да си вземем Сам Кели за свекърва, моля?
Въпреки че въвеждането на метода ДА ЗАБЕЛЕЖИШ И ДА ДЕЙСТВАШ не става от раз, той би могъл да задейства мощна промяна. Ако искате да научите повече за това как Сам Кели учи децата си на „невидима работа“, можете да изтеглите нейното безплатно ръководство за прилагане стратегията ѝ за организация на дома.
За една нощ майчинството няма да стане разходка в парка, но можем да инвестираме в нашето общо бъдеще, като подготвим следващото поколение да са по-справедливи и устойчиви партньори в домакинството.
