Независимо дали сте израснали с братя и сестри, или сте били единствено дете, вероятно разбирате, че мястото ви в семейството или редът ви на раждане оказва голямо влияние върху вашата личност и темперамент. Но знаете ли, че също така може да повлияе на стила ви на родителство?
„Редът на раждане в семейството може да ви даде ценна представа за вашите наклонности като родител“, обяснява Идън Гарсия-Балис, семеен терапевт. „Като разпознаете тези черти, можете по-добре да използвате силните си страни и да се справите с евентуалните си слабости в родителството.“
Редът на раждане може да предостави полезна информация, но не се поставяйте в рамка. Хората се развиват по различни начини в зависимост от своя опит, темперамент и среда. А някои изследвания са установили минимална връзка между реда на раждане и характера на човек. „Не всяко първородно дете ще бъде лидер и не всяко изтърсаче (второ, трето или последно дете) ще бъде безгрижно или търсещо внимание“, казва Гарсия-Балис.
Първородното
Характеристиките на родителство на най-големите деца варират от човек до човек, но те обикновено имат нещо общо – вродена склонност към лидерство. „Те са надеждни, по-склонни да поемат отговорност и понякога са перфекционисти. Но обикновено са и първите, които поемат инициативата, в случай че е необходимо“, казва Лесли Сандърс, клиничен психолог.
Като родители те може да са по-структурирани и внимателни с децата си, казва Сандърс. И това е така, защото: „Често са участвали във всекидневието на своите по-малки братя и сестри, независимо дали са ги гледали, или просто са били модел за подражание.“
Силни и слаби страни на първородните деца
„Най-силните страни на първородните деца са тяхната надеждност и способността им да се справят с предизвикателствата спокойно и качествено“, казва Сандърс. Слабост обаче може да е склонността им да са прекалено критични или да очакват твърде много от децата си, особено ако пренасят собствения си опит към тях.
Съвет: бъдете по-адаптивни
Тъй като първородните са склонни да бъдат надеждни и мотивирани, те са и много организирани. Освен това обикновено са перфекционисти, което може да внесе ред и стабилност в домакинството им. „Въпреки това стандартите им биха могли да се окажат високи за децата им, което да предизвика натиск“, допълва Санам Хафиз, невропсихолог. Ако родителите се научат да бъдат по-адаптивни, „могат да подкрепят независимостта на децата си и да си останат достатъчно добри и подкрепящи родители“.
Средното дете
Ако сте средното дете в семейството, може да се окажеш всякакъв родител. Някои хора може да са по-спокойни, защото техните родители не са били толкова втренчени върху тях и успехите им. Други може да са по-напрегнати, опитвайки се да живеят според примера на по-големия брат или сестра или стараейки се да изградят собствената си идентичност. Като родители може да са по-съпричастни и адаптивни, тъй като имат съвсем различен поглед над нещата. „Тъй като са били по средата, знаят как е и при по-големите, и при по-малките в семейството. Което им помага да разбират по-добре различните личности и нужди“, казва Сандърс.
Силни и слаби страни
„Средното дете в семейството често развива силни социални умения заради опита си със сложната динамика между по-големите и по-малките братя и сестри“, казва Кристен Дайл от университета Пепърдайн. Родителската им суперсила е търпението. Средното дете често гарантира справедливост и минимизира специалното отношение, което може да създаде дисбаланс и да нарани нечии чувства.
Силата им е и слабост – минимизирането на конфликтите в семейството и на разочарованията на децата. Защото децата все пак трябва да преживеят тези емоции, за да развият житейски умения, нали така!?
Съвет: Спокойно, справяте се добре със семейния баланс
Ако сте средното дете в семейството, сте миротворецът с чувство за справедливост. „Като родители тези деца са толерантни и справедливи, създават хармония и дават приоритет на емоционалното благополучие“, казва Хафиз. „Отличават се с адаптивност, грижа и умение за разрешаване на конфликти.“ От друга страна, се борят да осигурят равенство между децата си. „Като овладеят тази способност, могат да останат уверени и да поддържат семейния баланс“, казва Хафиз.
Най-малкото дете
Като цяло най-малкото дете отнася по-малко кавги и самите родители имат по-ниски очаквания към него. Тези деца се описвани като социални, спокойни и креативни. Понякога не са толкова сериозни по отношение на отговорностите, казва Дайл. „Най-малките деца са склонни да имат по-спокоен родителски подход и да ценят забавлението.“
Силни и слаби страни
„Може да са безгрижни, защото много хора се грижат за тях и често са център на внимание“, обяснява Сандърс. Но може да е и точно обратното: родителите им да им обръщат по-малко внимание, защото се грижат за другите братя и сестри. Това прави най-малкото дете по-независимо и самостоятелно.
Възможна слабост е склонността им да избягват да поемат отговорност, когато е необходимо, разчитайки на партньора си за подкрепа или при вземане на решения. Свикнали са да се грижат за тях, вместо да управляват всичко в семейството. Освен това най-малките деца може да се чувстват недооценени или засенчени от по-големите братя и сестри. Както и да се възприемат като по-неспособни заради възрастта си“, казва Хафиз. Въпреки това, тъй като наблюдават опита на по-големите, често възприемат по-иновативни начини за решаване на проблеми.
Съвет: Не забравяйте дисциплината
Като родители най-малките деца често насърчават креативността, играта и силните емоционални връзки. „Въпреки това може да имат проблем с налагането на правила и дисциплина вкъщи“, казва Хафиз. И допълва, че балансът между свобода (игра) и рутина и ред би им помогнал да създадат радостен и все пак стабилен дом.
Единствените деца
Докато растат, единствените деца прекарват повече време с родителите си и се възползват от вниманието, което им се обръща. В резултат често стават зрели, разчитащи на себе си, отговорни, организирани и целеустремени възрастни. Обикновено показват високи нива на самочувствие и увереност.
„Родителският стил на единственото дете може да варира в зависимост от това как са се отнасяли към него родителите му“, казва Дайл. „Като цяло единствените деца отдават значение на качествените взаимодействия с децата си, подобно на изключителното внимание, което са изпитали те като малки.“
Силни и слаби страни
Мотивират се от постиженията и са склонни да бъдат много отговорни. Когато станат родители, „може да обсипят децата си с любов и внимание, тъй като са свикнали на това“, казва Сандърс. Знаят как да се съсредоточат дълбоко върху нуждите на детето си.
„Трудно им е да се борят с хаоса вкъщи, който идва с отглеждането на повече от едно дете“, казва Сандърс. „Самите те не са израснали с тази динамика, така че може да не се чувстват комфортно в разрешаването на конфликти между братя и сестри“.
Още не сме свършили, скрол надолу
Съвет: Дайте пространство на детето си
Единствените деца обикновено са грижовни и ангажирани родители, които поставят високи стандарти за децата си. „Теза хора са търпеливи, внимателни и загрижени за успеха на децата си“, казва Хафиз. Въпреки това, може да бъдат прекалено протекционистки настроени или твърде ангажирани с децата си, което понякога води до натиск за оправдаване на очакванията. „Да са ангажирани и подкрепещи, но и да дават пространство и независимост – прави от единствените деца чудесни родители“, казва Хафиз.
Източник: Parents.com
