fbpx
И аз съм човек

Къде изчезнахме, летни момичета?

11 юни 2024

Къде изчезнахме, летни момичета? Има ли ни още въобще? Можем ли да се намерим? Искаме ли да се върнем? Поне за миг, нека поне за миг да се върнем. В онези безкрайни лета, започващи през юни и свършващи в края на септември. В онези вечери, огласени от щурци, осветени от звезди и изпълнени с младежките ни мечти.

Целувахме се с живота с черешови устни, сърцата ни се разпукваха от екстаз като узряла диня. Искахме да го пием този живот, да го пием до последна капка като мастика в запотена чаша.

Беше ни горещо, анасоново, небето синееше, морето се вълнуваше, а главата ни се въртеше от истории, от недoвършени задачи, от непокорени върхове и нецелунати мъже.

Тук ли сме, момичета? Юни дойде, а нас сякаш ни няма. Къде сa ни все още белите бедра? Онези стегнатите, но с малко стрии тук-таме. Линийки на живота, по чиито дължини мъжки пръсти обичат да чертаят кръгчета. И къде са ни ръцете, и краката с малките татуировки и големите спомени. И къде са ни гърдите? Онези гърди, които все още не са пристискали бебе до себе си, но са болели доста пъти от разбито сърце.

Скоро ще дойде юли, момичета… Черешите ще отстъпят място на прасковите и на кайсиите. Ще ухае на море, на сол, на картофки и цаца. Ще се опънат едни палатки, морският бриз ще чака да развява рокли, раменете ни ще жадуват за тен, а косите ни за пясък и за свобода.

Там ли ще бъдем, летни момичета? На брега на морето с бира в ръка? Ще се усмихваме ли на залеза, ще посреща ми изгрева, ще се смеем ли до грухтене и хълцане?

После ще се дотърколи август. Жарък, ленив като котка, с аромат на малини и вкус на дини. Онзи август, през който вилнеехме в барове, по фестивали, затваряхме дискотеки, пиехме в капанчета и… е,  понякога повръщахме в градинки. Случваше се да е грозно, но в повечето случаи беше красиво. Летните момичета са поетични, с бенки, с къдрави коси, с червени нокти на краката и сладолед по брадичките.

Помниш ли какво момиче беше преди? Преди животът да стане по-сериозен, по-ангажиран, по-корпоративен? Преди семейството, преди децата, преди да станеш всичко това, което си мислиш, че си сега? Има ли го още някъде това момиче?

Пускай го да играе от време на време. Не го наказвай само защото е различно.

Това момиче си ти – босото, с бялата рокля, с широката усмивка, с бирата, излизаща през носа, и с най-голямото сърце на света. Не го забравяй, момиче. Не си забравяй летата, тръпките и невроятните крака. Лета ще има още, но ти си само една. 

Излез, лятно момиче. Изпий една бира на горещия тротоар. Остави си пясъка в косата, даже не си крий космите по краката. Смей се до припадък и живей на диня и сладолед. Заслужаваш го, лятно момиче, макар и вече да си жена.

Вяра Иванова

Отговорен редактор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross