Един на всеки 700 души на кастинг за следващата голяма кей-поп група стига до тренировъчна програма. В нея за няколко години губи свободата и лицето си и то без никаква гаранция за дебют
Кей-поп. Жанр, който преобръща музикалната индустрия в последните години с групи, в които момчетата носят перлите на майка си и приличат на елфи, а момичетата са с поглед на порцеланови кошути и имидж на секси еднорози във видеата си. Вижте Twice. Или по-оборотната в Европа и у нас женска банда Black Pink. При момчетата глобалният фаворит е BTS. Моят е друг.
Покрай 13-годишната си дъщеря открих Stray Kids,
които са „следващото голямо нещо“ в този бизнес. Винаги е по-добре да бъдеш част от хобито на тийнейджъра си, за да останеш на борда на неговия свят и да се забавлявате заедно. Бизнес моделът на кей-попа привлече спящия музикален журналист в мен като данък – среден бизнес. И не се срамувам да призная две неща: че се научих да разпознавам всеки от деветимата членове на Stray Kids (в началото беше като „Открий седемте разлики“) само за два месеца. И че все по-често си тананикам техни парчета на език, който би накарал патриотично настроените корейци да се откажат от пърженото пиле с Държавен вестник. Но за схемата на създаване на Stray Kids и стойността им като продукт – след малко.
Корейският поп е съвременното цунами на поп културата, която няма нищо общо с костюмирани като фалирал банкер клоуни от рода на PSY. С проекта си Map of the Soul: 7 (2020) BTS се превърнаха в единствената група след The Beatles,
издала три №1 албума в Billboard 200 за по-малко от година
Те са първата група, която избра TikTok за промотиране на новия си сингъл със Sia – On, и в резултат на инфарктния трафик приложението се срина за минути.
Те са и първите корейски артисти, накарали 60 000 души на култовия стадион „Уембли“ в Лондон да пеят на невъобразим език с пълно гърло. Всичките седем от BTS, заедно с обиците и бонбонените цветове в стайлинга им, се наместиха комфортно на корицата на TIME. За търговският успех на групата може да се говори много в числа, но най-обобщаващ е докладът на Международната звукозаписна индустрия (IFPI), според който BTS са седмият най-продаван артист в света за 2020 г. Зад тях стои „символична“ тройка – Drake, Lady Gaga и техни величества The Beatles. През 2022 г. Американските музикални награди валидираха експанзията на кей-попа с едноименна категория, а BTS я спечелиха от раз.
Виждала съм родители на опашка пред офиса на „Вирджиния рекърдс“, лицензиант на Sony Music за България, в деня на излизането на Map of the Soul: 7. Албум, който струва междu 100 до 150 лв. в зависимост от екстрите към диска като фотобук, картички с членовете на бандата, стикери и т.н. И има доста български семейства, които ги отделят от месечния си бюджет в името на детското щастие. Аз не съм изключение.
Зад щастливите фасади на артистите, които създават с еднаква лекота хитове за сирене, любов и ментални проблеми, често стоят счупени същества,
които са загубили лицето и свободата си заради голямата сцена. Пътят им от улицата до титлата „Кей-поп идол“ минава през откровен ад, наречен „тренировъчен лагер“. Той може да продължи от няколко месеца до 7 години, като най-ниската възраст на приетите е 10. Едно на 700 деца, явили се на кастинг за следващата голяма кей група, стига до въпросния лагер.
Напуска дома си, за да заживее изцяло под контрола на компанията, която ще го лансира като продукт пред света. Подписва поне двугодишен договор и в този период дните му започват в 4 и свършват в полунощ. Редува училищните занятия с тренировки по танци и часове при вокални педагози, а за чужденците са предвидени и интензивни уроци по корейски език. Всеки месец минава през така нареченото „Оценяване“, в което хора от компанията гледат групови и солови изпълнения.
Следят под лупа килограмите, грацията, синхрона, техническата прецизност в хореографията, безупречния тон и сценичната харизмa
„Ученикът“ получава отношение като животно, което е тръгнало към расова изложба, но всъщност е обикновено пушечно месо. В изповедта си пред BBC „Можех да бъда кей-поп идол, но се радвам, че се отказах“ бившата възпитаничка на такъв лагер Euodias разказва за десетки случаи на припадък от изтощение. Когато се е случвало да ѝ прималее от глад и недоспиване по време на танци, обикновено се събуждала в друга стая, а девойките (общежитията са винаги строго разделени по полове) край нея възкликвали: „Колко яко! Тя припадна – значи наистина иска да успее!“.
В документалния филм на Netflix Blackpink: Light Up The Sky певицата Джени Ким споделя: „Всеки месец се разделях с една от най-добрите си приятелки, защото ги елиминираха на оценяването. Да ми кажат в лицето, че не струвам, че съм бреме за групата и съм на път да си отида вкъщи след години тренировка, беше просто съкрушително.“
Euodias разказва как килограмите на момичетата в общежитието са се превръщали в повод за публичен линч. Максимумът според компанията продуцент е 47 кг.
Всяка, наддала грам над това, минава на спартанска диета
Преди оценяване някои тийнейджърки живеели на едно кубче лед на ден от страх да не наддадат и да не провалят отбора.
Подписвайки двугодишен договор за тренировъчен лагер, Euodias напуска родната си Англия и се установява в Сеул в общежитие с деца от 9 до 16 години. Позволяват ѝ да напуска сградата само за училище. Роднините ѝ имат нужда от предварително разрешение, за да я посетят на място.
„Срещите бяха забранени. Някои тайно се срещаха с момчета. Всеки, който открито заявяваше, че е гей, беше отстраняван моментално от компанията. Момчетата и момичетата в лагера си имаха „мениджъри“, които ни пишеха вечер, за да ни държат под око“, разказва Euodias. „Ако не отговориш на съобщение, получаваш веднага обаждане с въпрос къде се намираш. Нямаше такова нещо като уикенди и празници. Дори на Нова година оставахме в общежитието, докато персоналът си взимаше почивен ден.“
Тя попада в екип А, в който са големите надежди на компанията, общо 30 на брой
В екип Б са 200 души, които могат да убият часове в тренировки и пак да не дебютират. Екип А спи в стаи с по 4 момичета, а всички останали – в стаи с размер на конюшни директно върху матраци на пода. Всеки, който се оплаче от нещо, бива отхвърлян от състезанието или преместван в екип Б. „Но всъщност никой не се оплакваше. Всички бяхме млади и амбициозни“, спомня си Euodias. „Компанията се стараеше да ни напомни, че всичко, което преживяваме, е част от дисциплината на кей-поп идола.“
В общежитието използват личните си имена само в директен контакт с другите деца. Всеки има номер и сценично име, отговарящо на персонажа, който компанията избира за изпълнителя. „Бяха ме кръстили Дия, но обикновено за инструкторите ни бяхме просто номера. Четяха ги от стикерите на тениските ни. Беше странно, чувствах се като безименна жертва на научен експеримент.“
Непрекъснат поток от новодошли залива трениращите
Повечето нови попълнения вече имат пластични операции, за да приличат повече на кей-поп звезди.
Бандите обикновено се състоят от лидер, основен вокалист, танцьори, рапъри, най-млад член, лице. Euodias получава ролята на лице. „Избират те заради визията и заради начина, по който ще изглеждаш в бъдеще. Конкурирах се с друго момиче за позицията, но компанията реши, че ако си направя пластична операция на челюстта ще изглеждам по-добре от нея“, разказва тя. След две години изтощителни тренировки занулява мечтите си за музикална кариера и се прибира в Англия да учи актьорско майсторство. При това – без да дължи нищо на своите „ментори“. Дори да станат успешни, кей-поп идолите не печелят почти нищо в първите си години. Защото връщат на продуцентите си инвестицията в унищожителните часове уроци, пластични операции, пробни звукозаписи, подслон и изхранване.
Какво ме впечатли в Stray Kids?
От разказа на Euodias пред BBC става ясно, че тя е расла в изключително конкурентна среда, за да може изобщо да завърже някакви приятелства по време на престоя си в тренировъчния лагер. Танцьорите често си погаждали мръсни номера – крадяли си обувките, саботирали се по време на изпълнения, всеки гледал да надцака другия, за да дръпне в надпреварата.
В риалититито Mix & Match, което проследява създаването на Stray Kids първоначално като група от 9 човека, месомелачката на шоубизнеса е също толкова свирепа. Но тези деца приемат музиката като олимпийски спорт. Спорт, който буквално ги кара да проливат кръв, пот и сълзи. Спорт, който може лесно да убие детето в тях и да ги превърне в машини. Наивните смешки и магарии, каквито децата на 80-те си позволявахме да правим до 4 клас, им помагат да запазят нормалността в себе си. Докато продуцентът им ги сравнява с „роботизирани кучета“, те стават братя. Помагат си. Пазят си гърба.
С отпадането на двама от членовете групата преживя по-голям апокалипсис от тренировъчния лагер
Лидерът им Банг Чан още тогава се пошегува, че не планира да става родител, защото вече си „има осем деца“. Като алфа на бандата и копродуцент на парчетата той разпределя стратегически отговорностите. Две от момчетата – Феликс и Хан, са израснали в Австралия. Като англоговорящ Феликс бавно смила корейската реч и това го отдалечава от търсеното съвършенство в кей-поп идола. Хюнджин, който е лицето на групата, е порицаван многократно за лоша дикция при рапиране. Ай Ен, който прилича на слънце след посещение при добър ортодонт, е дамгосан като „най-слабо прогресиращия“ в танците и пеенето.
Продуцентите от JYP Entertainment в крайна сметка им позволиха да дебютират като девятка. Не са съвършени, но заедно са завършени олимпийци. YouTube е пълен с танцови тренировки на Stray Kids, които всяко дете може да превърне в любимата си гимнастика. Заснети са еднопланово и без претенция и от тях се вижда как момчетата, вече 8 на брой, се забавляват като за световно. Бюти типовете им по време на турне ще засрамят и най-ярката българска силиконка. Стилистът им експериментира толкова смело с половете, че плаче за моден Оскар. Хореографията им показва истински нинджи. А хитмейкърите им са пълни стилови шизофреници, но нямат слабо попадение нито в поп, нито в хип-хоп, нито ню метъл забежките.
С просто око се забелязва, че паралелно с популярността на Stray Kids
компанията им става по-човечна в изискванията си към тях
и им позволява повече почивка между турнетата и екстри като наддаване на мускулна маса. Същото важи и за BTS. Бандата дори получи почивка до 2025 г. докато членовете ѝ отбиват задължителната в Република Корея казарма.
Но не всички издържат изтощителния омагьосан кръг на съществуване като кей-поп идол. Наскоро Мумнбин от групата Astro се самоуби.
През 2019 г. на 25-годишна възраст почина и Сули – бивш член на женската банда F(X). Според медиите до фаталния край на звездата води пороят от негативни коментари в социалните мрежи за по-директния и секси имидж, който е поддържала като солов изпълнител и актриса.
Трагична, но не и необичайна практика, е талантливи деца да посягат на живота си в тренировъчните лагери. Това се случва след три или пет години упорит труд, в който те са елиминирани при оценяване и така и не стигат до дебют.
