fbpx
Животът с деца

Живея с най-енергичните деца на света и вече нямам сили

7 юни 2022

Да си майка на четири деца, всяко от които с реактивен двигател, закачен за задния номер, не си е работа. 

Грешка! Работа е! 24-часова без никакви почивки. 

Разказва го Сам Бърнам Дейвидсън майка на две момчета и две момичета, бивша адвокатка, която много псува. Така казва сама за себе си, а ние някак това с псуването го разбираме, честно да си признаем…


Семейният цирк

Преследвам 14-месечното си момиче из цялото заведение, отбивайки всевъзможни опасности от пътя ѝ, докато ѝ бутам коричка от пица в устата, за да не почне да се тръшка. На рожден ден сме на 6-годишно дете, а другите ми три деца са в публиката и се вълнуват на програмата, включваща представяне на комодски варан.

След 5 минути, в мига, в който показват варана, моето 6-годишно забелязва един балон, паднал от декоративната арка. Преди да успея да се намеся, той вече го сграбчил и го влачи към дъното на помещението. 

Решава, че ще играе сам една доста агресивна игра, в която се опитва да задържи балона да не падне на земята, докато го удря постоянно. Най-големият ми син го вижда и незабавно се присъединява към него. 

И ето ги - крещят, обръщат столове и маси, абсолютно незаинтересовани от забавлението с влечуги. 

Дъщеря ми все още е сред публиката и изглежда, че се забавлява с дървесната жаба, появила се на ръката на водещия. Докато, разбира се, вече не ѝ е забавно и започва да прави някаква странна йога на четири крака със задник, вирнат нагоре, и да крещи, че е жадна. 

Четири от четири

Оглеждам помещението и виждам, че моите деца не са единствени, които си измислят сами забавление, различно от шоуто. Има и други. Но ние сме единственото семейство, в което всички са с алтернативно занимание. 

Четири от четири. И това не ме изненадва. Защото в повечето семейства има поне едно дете, което е по-спокойно. В моето няма такова. И съм страшно изморена.

Всичко, което правим, е шумно и разхвърляно. Разходките ни в парка обикновено включват две момчета, изцапани с кал от езерото, едно 4-годишно момиче, което се качва на пързалката и крещи срещу минувачите, и бебе, ядящо тор.

Вечерите в ресторант са придружени с юмручен бой, разлети напитки, промени на поръчката и - в един паметен момент - и горяща салфетка в средата на масата. 

На мен са ми се паднали четири еднакви: огнени, буйни и с със сериозна необходимост от внимание. 

Поне едно по-спокойно

Гледам другите си приятели с три и повече деца и при всеки има поне едно, което е малко по-пасивно. Едно, около което не се налага да завърташ целия план. 

Дете, което ще се опита да успокои останалите, когато настроенията им ескалират, и рядко е причината да си тръгнете отнякъде по-рано. Това дете си играе само и няма мнение за всичко. 

Имам нужда от такова дете. Имам нужда от дете, което ще се сгуши и ще потъне в книга за Хари Потър. Ще облича каквото му избера и ще яде каквото има в чинията. И няма да налива масло в огъня във всяка една ситуация. 

Всичко в името на смеха

Мотото на децата ми е “всичко в името на смеха”. И по тази причина нормалните ситуации, в които другите деца участват леко и спокойно, се превръщат в някакво опасно импро шоу, когато моите пристигнат. 

Например когато чакаме най-големия ми син пред училище. Всички други по-малки братя и сестри са извън колите и си играят, без да ги наблюдават. Гледам ги как се забавляват неангажиращо на алеята - безобидна, абсолютно незначителна сцена.

И тогава второто ми дете изскача от колата и започва собствена олимпиада по паркур. Скача от пейка на камък, после на клон. Извиквам му да спре, точно когато се приземява върху една мрежа, хвърляйки бърз поглед, за да види кой от връстниците му е впечатлен.

4-годишната ми дъщеря е отишла до предния прозорец, сложила си е ръцете на кръста, поклаща си дупето и се смее, размахвайки пръст към някого, когото дразни. Бебето пищи от задната седалка в абсолютно недоумение как е възможно да е оставена да се забавлява сама за няколко минути. През това време се опитвам да прибера децата към колата със скандал. 

Най-накрая големият ми син се качва и тръгваме, тъкмо когато брат му го е докоснал грешно по рамото и той почервенява от гняв. 

Всеки път сме някаква версия на тази шумна, хаотична, абсолютно неспокойна компания.

Неподозирана радост

Дори едно дете със силна и изявена индивидуалност може да повлияе сериозно на цялото семейство. Настроението му определя тона на деня, а присъствието му може да погълне цяла тълпа.

Наличието на четири такива, надпреварващи се за собствено ефирно време, направи живота вкъщи объркан и хаотичен. Емоциите винаги са на макс, тъй като изглежда никой от тях няма способност да се саморегулира, както другите хора. 

Понякога имам чувството, че са се обърнали наопаки и всичките им чувства са навън, за да ги види целият свят. В нито един от тях няма и капчица дзен. Просто чиста, наелектризирана живост във всеки един от тях постоянно.

Но с цялата тази активност и енергия идва и неподозираната радост. Докато другите родители имат възможност за малко спокойствие, аз живея в непредвидимия цирк, от който са направени всички големи ситкоми. Където смехът е с пълно гърло, а прегръдките са силни. Изразяването на вълнение и щастие е шумно и заразно. Абсолютно ненормален, див и адски забавен живот с четири уникално енергични деца.

Но в един момент бих желала да подремна.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross