Бебето идва на бял свят и темите за разговор с партньора рязко се видоизменят в списък за пазаруване или каква консистенция а́ко е имало в памперса, или колко пъти бебето е повърнало върху вас. Сякаш вълнуващите ви вечери вече се превръщат в един Армагедон, в който последният оцелял често спи на дивана. Липсва интимност, липсва емоционална свързаност. Питате се защо изведнъж се превърнахме в съквартиранти!? Това предвестник на развод ли е!? И кога ще се промени!?
Няколко седмици след като станахме родители, ме обзе смущаваща мисъл. Осъзнах, че не мога да си спомня последния път, когато съпругът ми и аз сме водили разговор, който не е бил за бебето или задачите вкъщи. Въпреки че преминавахме заедно през този невероятно интимен процес – да си нов родител, сякаш вече живеем повече като съквартиранти, отколкото като партньори.
Това е ужасяваща концепция, особено когато току-що сте взели важно житейско решение да имате дете.
Едно бързо търсене в Google ми показа, че този сюжет едва ли е „уникален“ за нашата ситуация. Така наречената „фаза на съквартиранти“ се превърна в доста добре описана част от това да си родител за пръв път. Но фактът, че съществува, не го прави по-малко страшно. В края на краищата, как да разбера кога не е нормално? Колко време ще продължи? Говорих с Кейт Енглър, лицензиран брачен и семеен терапевт в Three Points Relationships и ето какво мисли тя:
Какво представлява фазата на „съквартиранти“?
„Няма клиничен термин за тази фаза, можем да го наречем просто „преход към родителство“, обяснява Кейт. Това е период, който може да бъде напълно нормален след появата на деца. Както обясни Енглер, когато една двойка приветства дете в живота си, този първоначален период преминава в режим на оцеляване. Когато се появи детето, родителите имат очи само за него. Което всъщност е важна промяна, помагаща им да се свържат с него и да насочат цялото си внимание към нуждите му. Обаче това ниво на концентрация върху бебето изисква да изместите вниманието си от други неща. И по тази причина понякога може и да изглежда, че двойките просто съществуват съвместно по-скоро като съквартиранти, отколкото като интимни партньори. Енглер обяснява, че има няколко различни причини, които стоят зад тази фаза на родителството:
Режим на оцеляване и/или лишаване от сън
Хаотичните графици на хранене и сън на бебето могат да означават, че родителите имат само няколко часа сън на денонощие. Свързването с партньора изисква умствена, емоционална и физическа енергия, която много двойки, лишени от сън, просто нямат.
Хормонални промени
Раждането на дете може да доведе до промени в мозъка както ма майките, така и на бащите. По принцип мозъкът ви преминава към фокусиране върху детето, за да ви помогне по-добре да посрещнете нуждите му и да изградите връзка с него. Поставянето на толкова голям акцент и приоритизиране върху някой друг отнема концентрацията към вашия партньор.
Нежелание да те докосват
Физическото и психическото претоварване, които идват с постоянната грижа за детето, може и да ви оставят без желание да се грижите за връзката си.
Фазата на „съквартиранти“ нормална част от родителството ли е?
Въпреки че да живеете като „съквартиранти“ може да ви звучи страшно, това е доста стандартна част от родителството, особено в началото, която експертът по семейни взаимоотношения препоръчва да предвидите предварително. „Трудно е да планираш какво е да имаш бебе. Или дори вече да имаш дете, всяко следващо носи със себе си своите собствени уникални нужди и преживявания“, казва тя. „Въпреки че може да не знаете как точно ще се развие този нов етап, а именно появата на бебето, може спокойно да се предположи, че ще има някаква форма на съжителство като съквартиранти.“
Затова и разговорите, преди да настъпи фазата, могат да бъдат полезни. Но още повече, Енглер подчертава колко е важно да признаете, че преминавате през това като двойка. „Ако партньорите могат да го назоват, те дори не трябва да правят нищо друго – и вероятно няма да имат енергията да го направят“, споделя тя. „Просто го признайте и бъдете изключително търпеливи и състрадателни един към друг и към себе си.“
Семейният терапевт препоръчва да проверявате половинката от време на време, но да избягвате да оказвате прекалено голям натиск един върху друг, докато сте в тази фаза. „Не бих насърчила двойките да правят твърде много, защото вече има толкова голям натиск върху родителите да бъдат перфектни и толкова много промени се случват с тях, когато се появи ново бебе.“
Как да го преодолеете?
Да признаете, че фазата е нормална и естествена част от новото родителство, може да е първа стъпка към разрешаването на проблема. Например: „Тази седмица сякаш бяхме доста дълбоко потънали във фазата на съквартиранти, нали? Бях наистина уморена и претоварена тази седмица. Не те пренебрегвам нарочно“, допълва Енглер.
Все пак търпението към вас и партньора ви е ключово. Вместо да се впускате с пълна сила да „оправите нещата“.
„Появата на дете е голям преход в живота. Не сме предназначени да се адаптираме бързо към това, въпреки че обществото ни казва, че трябва. Започнете с малки стъпки един към друг. Ако се чувствате емоционално изчерпани, гледайте заедно филм или отделете пет минути да говорите за нещо различно от логистика или бебето, яжте заедно. Ако не ви се говори, прегърнете се за 20 секунди (толкова време е необходимо, за да активирате окситоцин) или полегнете заедно, разходете се и се хванете за ръце, направете си масаж — нещо несексуално. Не карайте партньора си да гадае за вашите нужди, защото вероятно ще сбърка“, казва още тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Кога да се тревожите?
Когато сте в разгара на „фазата на съквартиранти“, не е необичайно да чувствате, че сякаш нещо не е наред между вас. В крайна сметка, ако не бяхте отскоро родители, липсата на емоционална или физическа връзка със сигурност щеше да ви се стори нередна, нали? Кога тази фаза трябва да ви безпокои?
Първо, Енглер споделя, че ако някой от партньорите се чувства нещастен, тъжен, разочарован или отчаян, трябва да обърнете внимание на това. Към разстроения партньор трябва да се подходи внимателно, без обвинения и с емпатия.
Ако отчуждението и дистанцията се превърнат в норма обаче, е проблем. При всяка двойка ще е различно, но повечето ще разберат кога е казус. „В терапията за двойки често използваме израза: „Малки жестове редовно“, добавя Енглер. „Малките моменти на свързаност имат голямо значение и колкото по-скоро една двойка ги приложи в действие, след като бебето е у дома след болницата, толкова по-малка е вероятността да попаднат в опасната територия на съквартиранти.“
Независимо дали сте в ранните дни на фазата на „съквартиранти“, или не, знайте, че това е обичайно и дори здравословна част от връзката след появата на бебето. Да проявиш благосклонност към себе си и партньора си и да приемеш фазата е от ключово значение, за да преминете през нея с ваше собствено темпо.
Източник: Scary mommy
