fbpx
Истории от лято 2023

Из мемоарите на една тава за печене

10 август 2023

Ето ни с още един текст от конкурса ни „Истории от лято 2023“. Разказът е на Радослава Костадинова и е за лятото на една тава. Да, да, тава. Очакваме и вашите истории от лятото на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.

Тази година основен партньор на конкурса е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!

Здравейте! Аз съм една най-обикновена поочукана тава ветеран, служила вярно на поколения в семейството. Седях си на сушилника в двора на къщата под асмата в горещия летен ден и си мислех: „И какво, цял живот едно и също – пълнят ме, пекат ме във фурната, после ядат от мен, мият ме и всичко се повтаря седмица след седмица, месец след месец, година след година… Аз кога ще живея?! Кога ще видя свят и светът ще види мене?!… Един ден, когато съвсем се пробия, стопанката ще насади в мене разсад за градината. И така ще приключи моят отруден живот на тава за печене...“ 

Докато си ги мислех всичките тези неща се хлъзнах по останалите мокри съдове на сушилника, издрънчах на плочника пред мивката, търкулнах се по плочките, минах на сантиметри от дремещата мутра на дворното куче през ръждивата открехната порта и ето ме на улицата. Продължих да се търкалям надолу по тревясалия калдъръм с такова дрънчене, че събудих всички улични котки по пътя си. Наруших и следобедната дрямка на няколко пенсионери, насядали по пейките под сенките на смокините пред къщите си.

Продължих да се търкалям така по улиците на градчето, докато не излязох от него. И там ме уловиха играещи си ромчета. Така попаднах в катуна, разположен на поляната. През деня ме използваха по предназначение, но вече не във фурна, а на огнище под открито небе. Вечер се превръщах в музикален инструмент и ставах част от оркестъра. Нагледах се и се наслушах на кючеци и гюбеци край огньовете…

В началото всичко беше ново, вълнуващо и много весело за мен, но след време си казах: „Тези приятели съвсем ще ме изтръмбушат от думкане! Отделно дето от саждите на огнището съм станала черна като афроамериканка. Време е отново да тръгна на път!“ 

Една нощ започнах отново да се търкалям и в крайна сметка стигнах до плажа. И там положението не беше много по-различно: навсякъде по пясъка имаше огньове и тълпи от пеещи и танцуващи младежи с цигари и бутилки в ръце. Кулминацията на купона настъпи, когато започна да изгрява слънцето. Тогава всички започнаха да се дерат и да пеят в хор една и съща песен, но аз не знам чужди езици и не разбрах за какво се пее в нея. Мислех си, че така ще е всяка нощ, но се оказа, че няма да е. Явно се случваше веднъж в годината и аз бях нацелила точно този момент.

Останах на плажа с дни. Децата на летуващите се караха и биеха помежду си кой да играе с мен. Използваха ме вместо фризби, по-големите возеха в мен по-малките; пълнеха ме с мокър пясък, обръщаха ме и правеха от мен торти. Набучваха ги с клечки вместо свещи, а за украса използваха водорасли, мидички и камъчета. 

Да, забавно и шумно беше, но краят на лятото наближи и туристите започнаха да оредяват. Нощите започнаха да стават все по-студени. Какво щях да правя цяла зима тук – на пустия плаж?! Време беше да потегля отново на път. Но този път по море. И така плавам вече от много време. Покрай мен минават лодки и кораби, чайки и гларуси ме кацат и се возят. Пече ме слънцето, духат ме ветрове, люшкат ме вълни. Идилия! Това е засега. Цепя напред към хоризонта с пълна пара! Като стигна до бряг, ще има отново новини!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross