След като завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Ива Тодорова започва професионалния си път на актриса на сцената на някои от най-големите театри. После животът така се завърта, че актьорската професия за известен период остава като много ценно и специално занимание, което тя отказва да хаби с компромиси.
И може би това решение ѝ позволява лукса да се върне след време на сцената с още повече хъс и страст, този път в моноспектакъл, написан и изигран от нея. Така се раждат “Приятно ми е, Ива!” и “Ива е онлайн”. И двете са фурор - и сред публика, и сред критика.
Днес ни е особено приятно да видим Ива Тодорова в Майко Мила - точно седмица преди големия стендъп женски празник на 7 март в зала 1 на НДК. Ива е една от седемте страхотни жени, които ще вземат участие в ONE NIGHT STAND. Заедно с нея на сцената ще се качат Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Мария Силвестър.
Сигурни сме, че ще ни спукат от смях. Всъщност на това разчитаме. Защото във времена като тези не ни остава нищо друго освен да сме заедно и да имаме на какво и за какво да се посмеем. Точно толкова просто е.

Приятно ни е, Майко Мила! И много се радваме, че сте тук, защото искаме да ви питаме много неща. Първото е как си представяте да се качите на сцената на One Night Stand с една сюрия други жени, сред които депутатка, собственичка на винен бранд, сексоложка… Как ще се чувства една професионална актриса в тази компания?
Именно заради тази сюрия приех поканата да участвам. Трудна ми е задачата, защото непрофесионалните актьори нямат щампи и професионални деформаци. Може би носят деформациите на своите професии, но са спонтанни актьори и именно това е важно за добрия стендъп.
Аз се чувствам добре във всяка налудничава, неформална, разнородна, развиваща, увеселителна компания. Мисля, че на такава съм попаднала в момента. В първия час по актьорско майсторство проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев ни казаха да отидем в зоологическата градина.
Трябваше да стоим дълго пред клетката на някое животно, да изучим по поведението му, инстинкта и логиката, които стоят зад това поведение, за да можем после да НЕ го имитираме на сцената, а да се превърнем в това животно. Да мислим като него.
След това правехме етюди, в които различни животни се срещаха на сцената. Няма да ви описвам каква прелестна идиотщина бяха часовете ни, нещо такова предвиждам да се случи на 7-и март.
В един момент кариерата ви прави остър завой и ви пуска в света на маркетинга и рекламата. Разкажете ни за този период и за тази промяна. Как си позволихте да не ви липсва сцената?
Актьорската професия е велика, аз затова не се ожених за нея, не я превърнах в ежедневие, а я пазех ексклузивна, като вечен любовник... Ожених се за самия живот, с безбройните му професии и възможности.
Разбира се, че ми липсваше сцената, просто реших да не правя компромиси там. В театъра съм правила това, което ме вълнува, а пари съм изкарвала от други професии – учител, рекламен директор, барман, преводач, журналист и т.н.

Какво за вас е стендъпът и как го открихте?
Много от стендъп комиците са ми били скучни, но има такива, които ги гледам по 100 пъти и пак се смея. Майсторите в стендъпа са циници, а за да си циник, имаш много изострена чувствителност, наблюдателност и любов към живота. Но и състрадание. Според мен това ни отличава от машините.
Разбираш проблема, но не го осъждаш, а го наблюдаваш, обясняваш, пропадаш в него и се смееш. Прекрачваш граници, които всеки наум си позволява да прекрачи, но на глас - именно стендъп комиците си позволяват.
Когато създадохте първия си спектакъл “Приятно ми е, Ива”, представяла ли сте си, че той ще бъде описван като “театралното събитие на годината” и ще спечели някои от най-важните награди в страната?
Не, но се радвам, че стана така. „Приятно ми е, Ива!” е едно от големите събития в живота ми, по него ми направиха ректификация и ми откриха асцендента. Какво означават тези думи ще разберете от Оля Малинова. Сега ви каня на „Ива е онлайн” пак в Театър 199, режисура Стоян Радев.
Благодарим, ще дойдем, разбира се. А каква е разликата в това да играеш текст, написан от друг, и да играеш собствения си текст?
Когато работиш с класическа драматургия, ти знаеш, че това е признат, завършен, понякога гениален текст, който казва нещата ясно. Условията на сцената, на живия театър утвърждават текста с времето. Ти нямаш това време, тези десетилетия, столетия.
Когато работиш върху свой текст, си трескав, непрекъснато го поправяш. Научаването му става много трудно, защото всяка дума може да бъде подменена с по-добра. Непрекъснато си нащрек. Тази будност и спонтанност е вдъхновяваща.

Колко е важно да бъдеш сериозен знаем. Но колко е важно да бъдеш смешен и защо?
„Има само едно нещо, което обичам повече от това да се смея, и то е да карам другите да се смеят”, казва Еди Мърфи. Нямам какво да добавя.
А защо понякога най-трагичните неща могат да са и най-смешни? Къде минава границата?
Между трагедията и комедията не минава граница, а време.
Билети за ONE NIGHT STAND 2022 можете да откриете в мрежата на Eventim, както и на касите на OMV, Orange, Технополис, На тъмно и Office 1 Superstore.
А след това директно се телепортираме на афтър партито в Carusel Club, за да си продължим, както трябва.
Още информация за събитието можете да откриете на страницата на Три жени на микрофона във Фейсбук.
