Днешните тийнейджъри от поколението Gen Z (родени между 1997 и 2012) се борят със силни чувства и емоции. И родителите им се опитват да водят трудни разговори с тях за това. Изводите са от скорошно проучване на Галъп. Тийнейджърският психолог Лиза Деймор говори как родителите могат да подкрепят по-добре децата си с началото на новата учебна година пред National Public Radio.
За много деца и тийнейджъри новата учебна година носи големи промени. Нови навици, различни класове и трансформиращи се приятелства (както в реалния живот, така и онлайн).
Родителите могат да помогнат на децата да се справят с тези преходи като разберат чувствата им и намерят начини да ги подкрепят по-добре. Ново проучване, публикувано през юли, предоставя нов поглед върху емоционалния пейзаж на днешната младеж от поколението Gen Z.
Проучването, проведено от Walton Family Foundation и Gallup, в партньорство с тийнейджърския психолог Лиза Деймор обхваща 1675 деца на възраст от 10 до 18 години и един от техните родители. Установено е, че децата от поколението Gen Z са изпитвали натиск да бъдат перфектни и са увеличили тревожността си. Един на всеки трети тийнейджър от проучването се бори с перфекционизъм. Особено се наблюдава сред момичетата.
Деймор, автор на Untangled, Under Pressure и The Emotional Lives of Teenagers, говори с National Public Radiо за това, което родителите могат да научат от резултатите от проучването. А именно:
Напомнете на вашия тийнейджър, че не е нужно да бъде перфектен
Това може да повлияе на самочувствието на детето, казва Деймор. Проучването установи, че тези, които казват, че трябва да бъдат перфектни, са „по-склонни от тези, които не изпитват този натиск, да кажат, че са се чувствали тревожни, тъжни и стресирани много предишния ден“.
Така че помогнете на вашия тийнейджър да се чувства комфортно с грешките, казва тя. „Оставете ги да разпознаят грешката, докато все още имат общо чувство за положително самоуважение.“
Кажете им, че „докато работим върху нашите недостатъци, ние все още можем да се чувстваме добри, достойни и достойни“, казва тя.
И се уверете, че те чуват от вас, че не е необходимо да бъдат перфектни - това може да помогне за намаляване на негативните емоции, които идват със стремежа към съвършенство, според доклада.
Говорете с вашия тийнейджър. Той/тя иска да чуе вас
Приблизително един на всеки шести родител се бори да утеши детето си или да общува с него, когато е разстроено, установи проучването. Те предполагат, че техните тийнейджъри не искат да говорят с тях.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Но това, което чухме от тийнейджърите, е колко полезни са тези разговори и колко много ги интересува какво имат да кажат възрастните“, казва Деймор. „Така че моят съвет към всеки, който се грижи за тийнейджър, е да продължи да споделя за това какво го тревожи.“
„Ако не сте сигурни какво да правите, просто слушайте“, казва тя. Това бил отговор номер 1, когато Деймор попитала тийнейджърите: Какво могат да направят възрастните, за да бъдат полезни, когато сте разстроени? Номер 2: „Приемете чувствата ни сериозно“. По-надолу в списъка с отговори било: „предложете съвет“.
Търсете естествени отвори в ежедневния разговор, за да изразите притесненията си, казва специалистът. „След като детето ви говори за това, е чудесен момент да кажете: „Звучи сякаш на приятеля ти му е трудно в училище. Как се чувстваш ти в училище?“
Бъдете добре с „влакчето от емоции“ на вашето дете
Емоционалният живот на предтийнейджърите е комплексен, според констатациите от проучването. Почти всички анкетирани деца казали, че са щастливи, но 45% също са се чувствали стресирани, 38% тревожни. Цели 23% - тъжни.
„Изводът тук е, че децата имат много настроения, добри и лоши“, казва Деймор.
Като цяло тийнейджърите имат по-интензивни емоции, казва Дамур. „Но това не е знак, че нещо не е наред. Това всъщност е знак за напредващо развитие.“ Родителите могат по-добре да се справят с големите промени в настроението, като „мислят за това по начина, по който психолозите го мислят: да имат чувства, които отговарят на случващото се – и да управляват тези чувства“, казва тя.
Ако детето ви не е поканено на парти, на което изглежда отиват всичките му приятели, то ще бъде тъжно. Това е очакваната емоция. Би било странно, ако не го усетиха“, казва Дамур.
Децата вече имат страхотни умения за справяне със ситуации, които използват, за да се успокоят, според доклада. „Може би си поплакаха добре, гушкат кучето си, отиват да тичат“, казва Дамур. Родителите трябва да се тревожат само „ако използват стратегии за справяне, които са вредни“.
С други думи, нормално е да изпитваш негативни емоции. Това, което правим с тях, е от значение, допълва още тя.
Източник: National Public Radio
