Текстът е създаден с подкрепата на Zano.
Преди да се сдобиете с деца, вероятно не сте се замисляли за инхалатори и инхалации. Това рязко се променя, когато вече имате деца, които пък си имат градински сополи и кашлици от задна хрема. И тогава купуването на инхалатор е просто от нисък старт.
Как да изберете инхалатор? Как протича терапията? Изобщо това дете ще стои ли с тази маска тихо, кротко и спокойно?
В този текст си говорим за инхалатори и лечението с тях. Но преди всичко да изясним кое какво е.
Инхалатор и небулизатор – едно и също ли е?
В разговорния език ги ползваме като синоними, но медицински не са.
Инхалатор е общото име на всички устройства, които вкарват лекарство чрез вдишване. Това включва спрейове за астма, прахови инхалатори и… небулизатори.
Небулизаторът е конкретен тип инхалатор, който превръща течността в аерозол (мъгла), който се диша няколко минути.
С други думи: всяко небулизиране е инхалация, но не всяка инхалация е небулизиране.
Това има значение, защото различните устройства доставят лекарството на различна дълбочина в дихателните пътища и е добре да го знаете, когато четете упътвания и спецификации за уреди.
(За любопитните: European Respiratory Society обяснява принципа много ясно.)
Как лекарството достига където трябва
Дихателната система не е тръба, а дърво.
И лекарството трябва да стигне до правилния „клон“ на това дърво. Тук важен е размерът на вдишаните частици. Те са с различен аеродинамичен диаметър.
Преди да сме ви загубили на думата „аеродинамичен“, си спомнете учителката ви по физика в гимназията, която се опитваше да ви обясни, че „всичко в този живот е физика“. Права е била жената. Ето и при инхалациите:
- по-големите частици имат по-голяма инерция и се блъскат в първия „завой; иначе казано, остават в носа и гърлото;
- средните следват въздушния поток и стигат бронхите;
- много фините се движат чрез дифузия и достигат алвеолите.
Затова при ларингит понякога се търси умишлено по-едра „мъгла“, а при астма обратното. По същата причина някои инхалатори имат степен на регулация на разпрашаването на течността в зависимост от заболяването и предписаното лечение.
Какъв инхалатор да изберем?
Най-важното е терапията да е изпълнена както трябва и когато трябва, за да има смисъл от нея. От успешното изпълнение на лечението зависи до голяма степен и изборът на инхалатор. Основните видове са два – компресорен и меш.
Каква е разликата
Компресорният инхалатор създава аерозол чрез въздушна струя под налягане. Той предлага стабилен поток, работа с широк спектър медикаменти и възможност лекарството да достигне по-дълбоко в дихателните пътища. Такива например са инхалаторите Zano Pro и Zano Inspire.
Zano Pro позволява избор на размер на частиците (3, 4 или 5 микрометра) и работа на две скорости. Това на практика означава възможност терапията да се насочи към различни нива на дихателната система според предписанието: по-повърхностно при горни пътища или по-дълбоко към бронхите.
Zano Inspire е любим на децата, защото е тих. Той се предлага и в комплект с карти за игра, които допълнително отвличат вниманието на детето по време на инхалацията. Така дишането се изравнява и реалното време на вдишване става по-дълго, което всъщност помага на терапията.
Меш инхалаторите образуват аерозол чрез вибрираща мембрана. Повечето са почти без звук и значително по-компактни. Много са подходящи, когато терапията трябва да се провежда често или извън дома. Такъв е Zano To Go – малък, лек, удобен: инхалацията може да се случи навреме, независимо къде се намира детето. Истината е, че при често боледуване или при хронични заболявания именно пропускането на инхалация, а не апаратът, прави лечението неефективно.
Най-подценяваният фактор: Поведението на детето
Когато детето плаче и не иска и да чуе за инхалация, защото, от една страна, е болно и кисело, а от друга, го е страх от бръмчащата машина, това колко точно шуми инхалаторът си е сериозен проблем. Нищо че сега може и да ви се струва маловажно. Не е. Важно е не само за нервите на всички вкъщи, но и за самото лечение: плачещото дете основно издишва рязко, а не вдишва равномерно. Така аерозолът просто минава покрай него.
Затова при бебетата и при малките деца целта не е „да издържим процедурата“, а да създадем ситуация, в която тя почти не се усеща.
Инхалацията като част от играта
Най-ефективните инхалации у дома приличат на игра. Дете, което гледа, сочи, назовава или подрежда картинки, пъзел, карти, започва да диша равномерно. Тогава аерозолът стига където трябва.
Затова, както вече казахме, инхалаторите Zano Inspire са разработени точно с идеята за контекста, в който се провежда лечението – как уредът и всичко покрай него (в комплекта има и стикери, които детето може да лепи по инхалатора) могат да допринесат за по-успешна терапия.
Ето най-важното накратко, преди да си купите инхалатор (а такъв със сигурност ще ви потрябва, когато сте с малко дете вкъщи)
- изборът на апарат зависи от това къде трябва да стигне терапията;
- размерът на частиците определя дълбочината на действие;
- спокойното дишане е най-важно;
- понякога играта лекува също толкова, колкото и предписаните медикаменти.
