Всички деца, независимо дали са продукт на хипарското поколение, родени са в зората на демокрацията, или са от ерата на електрическите автомобили, тръгнат ли за морето, задават един и същ въпрос. Него не го ловят политически доктрини, не го спъват разликите в родителския подход на отглеждане. Ехото му кънти през консервативни и либерални семейства...
„КОГА ЩЕ СТИГНЕМ?“
Ако тръгвате от София за Синеморец, е възможно да чуете питанката около 234 пъти, защото при първото задаване още сте на „Цариградско шосе“. Следва втори път, точно когато ви посреща знакът за начало на магистрала „Тракия“. То пък една магистрала! Но не се отклонявайте, бъдете праволинейни като детето на задната седалка, което умее да трансформира ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС всякак, без да променя смисъла му.
В кратките паузи без нужда от отговор колко ча́са, превърнати в секунди, остават до морето, детето обикновено или си припява, или е гладно, или му се пишка. А е възможно и да следи скоростомера и аха да минете 140 км/час на магистралата, и до ушите ви достига: „МАЙКО МИЛА, тая жена с колко кара?!“
След има-няма стотина – двеста дупки по аутобана, сякаш изкопани от цял квартал варани, много „Ооооо, още много ли оставаааааааа?“ и около дузина ситуации с тирове, които изпреварват други тирове и запушват лявата лента на магистралата, разбира се, с „грижа“ за вашия комфорт и сигурност, СТИГНАХМЕ.
Оттук нататък почивката протича по различен начин в зависимост от годините на главния герой, а от съществено значение е и дали протагонистът е един. С други думи – зависи от децата и от броя им.
Лъжовен опит за почивка с 2-годишен
Когато синът ми беше на 2 години например, избрахме да симулираме почивка в Гърция, в спокоен къмпинг и на плаж, който виждахме от палатката. Мястото много скоро след нашето пристигане се сбогува с тишината, защото 2-годишният тайфун тичаше с крясъци към няколкото петела и кокошки от съседен двор, истерично отказваше да се къпе под душа след плаж, а нуждата от климатик и меко легло в стая със стени бяха също толкова крещящи, че това се превърна в последното ни къмпингуване.
Искахме да замажем лъжливите си опити за ваканция с потапянето в морските вълни и с лежерно четене на книга под чадъра. Но не бяхме предвидили, че желанията на детето ще се разминават драстично с нашите.
Търкалянето в пясъка, плискането на вода в повече от възможните посоки и бягството от слънцезащитното мляко катастрофираха в помпозното разрушаване на пясъчния замък на две 6-годишни момиченца, които аха да обявят имота за продан. Не щеш ли, две по-бързи от мисълта им крачета на 2-годишен щурак сринаха замъка с… пясъка. За издържането на ревовете после и разправиите с таткото на 6-годишните дами от строителния бизнес вече си беше нужно отварянето на една бира.
Още не сме свършили, скрол надолу
На море с 6-годишен: По-обрани емоции и повече самостоятелност
С годините нивото на ескалация спадна, а ходенето на море все повече се доближава до онова, което си спомням, че преди наричах почивка. Е, може би под „доближава се“ имам предвид, че до постигането ѝ отново остава горе-долу толкова време, колкото до завършването на магистрала „Хемус“.
Но пък значителните усилия в построяването на спокойствие и мир са налице. Ако преди 3–4 години детето преживяваше всяка сутрин на морето като своеобразен Джулай, събуждайки всички с изгрева, днес – на почти 7 – вече увещава възрастните да останем „още малко“ в емблематичния бар „Кораба“ в Синеморец. И под „още малко“ човекът визира да си легнем най-рано в полунощ.
За първи път тази година се наложи и да го убеждавам да ходим на плаж, тъй като на прага на училищната възраст той си науми, че е достатъчно голям, за да остане в стаята и да ни чака с часове там. Не му се получи.
Сякаш с годините децата започват по естествен начин да дават малко въздух на себе си, но и на на нас, големите. И един ден почивката с дете вероятно ще е почивка, каквато си я спомняме – с липса на технологии, с повече тишина, с много време за книги…
„Децата“ обаче ще са почти на 18, а редом с почивката ще носим носталгията по подвижната лудница, която са създавали на плажа като малки. Но бързо ще ни мине и ще си починем истински!
