Страх и ужас в България: ЕТО ГО, ИДВА, ЕВРОТО!

Когато тази пролет на централната гара в Хамбург германка с психично разстройство намушка с нож няколко души, това си беше голяма местна драма, но същевременно и начало на поредица от фалшиви новини. Докато полицията и парамедиците все още бяха на перона, каналът Welt TV (реномирана германска медия) съобщи, наред с други неща, че според свидетел е арестуван млад мъж – лице с небрежен външен вид и с пуловер с качулка. В комбинация с преживяното от мнозина при нападенията на ислямисти през последните години, това създаде позната картина, която продължи да се разпространява вирусно. 

А когато малко по-късно полицията в Хамбург обяви, че като заподозрян извършител е арестувана германка с психични проблеми, телевизионният оператор поправи репортажа си, но хиляди хора вече бяха убедени в своята версия и не я промениха. Ако не заради погрешния репортаж на Welt TV, то заради отказа да се признае истината, започна една социална драма… 

Анатомия на манипулирането

Едната ѝ част – отказът да се признае истината – е известна още от времето на пандемията от коронавируса. Част от обществото просто вече не вярваше на социалните механизми за установяването на истината. За това съществуват, в определени граници, и добри аргументи, защото в много държави тези механизми се провалиха със сериозни последици. Спомнете си само за острото осъждане на теорията, че Sars-CoV-2 е изпуснат от лаборатория, а не е произлязъл от пазар за животни. Години наред това се смяташе за радикален конспиративен мит, но скоро Белият дом обяви, че Sars-CoV-2 произхожда от лошо обезопасена биолаборатория в Ухан (НЕ В УКРАЙНА, моля ви!), която е изследвала коронавируси, извлечени от прилепи.

Това, разбира се, не означава, че вирусът е бил създаден умишлено или е биологично оръжие. Това, разбира се, не означава и че трябва да се има 100-процентова вяра на нещо, което казва едно правителство, неподкрепено напълно от научната общност, за да уязви друго правителство, което пък от своя страна не предоставя достатъчно информация на света, за да се изясни въпросът. Както обясняват и от Световната здравна организация, всички теории са на масата, макар че „наличните научни доказателства сочат зоонозно разпространение или директно от прилепи, или през гостоприемник-посредник“.

Всичко това разрушава доверието в институциите

От което пък се възползват мнозина, защото липсата на доверие към публичните държавни институции, радиото и телевизията, частните обществени медии създава хаос. А в хаоса може да се роди всичко. Сред тези „мнозина“ са китайските и руските мрежи за дезинформация, които обслужват плановете и политиките на правителствата си. Но също така и отделни отегчени или злонамерени интернет потребители, които обичат да получават по-голям обхват в социалните мрежи с невярно, но провокативно съдържание. С други думи, интернет тролове на заплата и интернет тролове по душа (като с троленето, разбира се, не се изчерпват всички нанесени информационни щети).

Тези две групи разполагат с безпрецедентни възможности в лицето на новото поколение инструменти за изкуствен интелект. Google току-що представи своят технология Veo 3, която само с едно натискане на бутон генерира от няколко изречения видеоклипове, които дори за професионалисти са почти неразличими от реални сцени.  

„Регенерирай видеоизображения от протеста срещу еврото в София, който в момента е актуален, и изрисувай многохилядно множество, изпълнило жълтите павета.“ Ето ви една задача, която спокойно може да се даде на изкуствения интелект и той да я свърши съвсем прилично. Само след няколко месеца тези методи може да работят безупречно и за видео. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп също съвсем свободно и без задръжки разпространява фалшиви новини, и то не еднократно. Ето един пример: Тръмп показа на южноафриканския президент снимка, за която твърдеше, че е от ЮАР. Всъщност снимката е от Конго. 

А какво би се случило с общество, в което истинското вече не може да бъде отделено от неистинското? В което лъжата стои редом до фактите? В което „истината“ е въпрос на харизма, а не на доказателства?

Доверието ще се превърне в рядка валута, а проверената информация ще става все по-скъпа. Цинизмът и нихилизмът ще се превърнат във всекидневни чувства за мнозина, а информираните граждани постепенно ще станат апатични зрители. Между другото, философката Хана Аренд е обобщила цялата дилема в едно-две умни изречения, а цитатът ѝ в момента е много популярен в интернет. По-добре е да не го публикуваме тук. Проблемът с цитата е… че е фалшив.

А горното бе отличен пример за метадезинформация (фалшива информация за самата истина): дори „истината за истината“ може да се окаже под въпрос.  

Истината за еврото: не е вълшебно хапче, но не е и вирус

Ако всичко това ви звучи далечно и абстрактно, нека се върнем у дома. Точно тук виждаме колко лесно е общественото мнение да бъде повлияно от страх и полуистини, особено когато става дума за теми като въвеждането на еврото. Разказвахме по-горните неща, за да покажем колко лесно се манипулират хората. А от шестте най-масови „трика“ за манипулиране в момента най-разпространена у нас е свързаната с еврото манипулация чрез създаване на страх.

Ако се заслушате на опашката в кварталния магазин, ще чуете всевъзможни версии какво ще стане, „когато ни сложат еврото“. Според някои бензинът ще стане десет лева, хлябът – три, а рестото ще изчезне, защото никой няма да има да ни върне центове. Други пък са на обратния полюс – вярват, че след влизането ни в еврозоната всичко ще се нареди по европейски, ще станем богати, а спестяванията ще започнат магически да се увеличават.

Присъединяването към еврозоната е голяма стъпка. Но не е нито вълшебно хапче, което ще излекува всичките ни икономически болежки, нито пък е зловещ вирус, който ще изпразни портфейлите ни и ще поскъпи живота до невъзможност. Това е промяна, която идва с реални последици – някои изцяло положителни, други, изискващи адаптация. И именно затова трябва да говорим за нея спокойно, честно и с примери, а не със страх.

Не, еврото няма да реши всичките ни проблеми

Няма валута на света, която сама по себе си да направи хората по-заможни, институциите – по-ефективни, а бюджетът – по-отговорен. Еврото няма да премахне административната тромавост, нито ще вдигне рязко доходите. Няма да реши въпроси като неравенства, демография или ниска производителност. Но и никой отговорен политик не твърди това.

Влизането в еврозоната е инструмент, не панацея. Това е рамка, която може да улесни търговията, да засили доверието в икономиката, да намали валутните рискове и да направи част от нашето всекидневие – от пътуванията до онлайн пазаруването – по-лесно и предсказуемо. Но как ще се справяме в тази рамка зависи от нас.

Не, не идва финансов апокалипсис

Погледнете Хърватия. Тя премина към еврото през януари 2023 г. и първите месеци наистина бяха шумни. Появиха се множество заглавия в медиите за поскъпване на кафетата, хляба и храненето по ресторанти. Гражданите споделяха в социалните мрежи касови бележки с разлики от по няколко процента. Правителството реагира с контролни механизми, а търговците бяха задължени да изписват цените и в куни, и в евро за шест месеца. Да, имаше известно ценово напрежение, но то беше ограничено.

По данни на Евростат инфлацията в Хърватия в годината преди приемането на еврото е 10,7%. Но тя се покачва постепенно през 2022 г. заради външни фактори, включително енергийната криза вследствие на войната в Украйна. За същия период инфлацията в България е по-висока – 13%, нищо че страната ни не е в еврозоната, а по онова време даже не сме искали и конвергентен доклад. След въвеждането на еврото ръстът в цените в Хърватия продължава, но те не се покачват рязко. През 2023 г. адриатическата страна завърши с годишна инфлация от 8,4%, което е съпоставимо с нивата в други страни от региона, включително тези извън еврозоната. А през 2024 г. инфлацията е 4%.

Обществената подкрепа в Хърватия към единната валута в началото е умерена. Преди приемането около 55% от хърватите одобряват присъединяването към еврозоната. След първите месеци, в които обществото се убеждава, че животът не се е сринал, а парите не са изчезнали, обществената подкрепа дори се засилва.

Сходна е и историята на Словакия, която прие еврото през 2009 г. Там също в началото се появяват страхове – от поскъпване, от злоупотреби, от загуба на идентичност. Но в крайна сметка преминаването е спокойно, добре организирано и икономиката продължава да расте. Инфлацията през първата година се движи около 1,6%, което е дори под нивата от предишните години.

В Словения, която въведе еврото още през 2007 г., се наблюдава малко по-силен скок в някои сектори – особено в услугите, където „закръглянето“ на цените се оказа лесно. Но отново – ефектът беше временен. А стабилността, която валутата носи, помага на страната да привлече повече инвестиции и да се интегрира още по-дълбоко в икономиката на ЕС. Днес Словения е сред стабилните икономики в еврозоната с добри кредитни рейтинги и устойчив растеж. 

Еврото не ни прави богати, но прави нещата по-предвидими

В България ползваме фиксиран курс от 1997 г. Левът ни вече е привързан към еврото. Цените на почти всички дългосрочни договори, кредитите и лихвите се изчисляват в евро или на база на него. В много магазини, туристически обекти и онлайн платформи вече се работи с двойно изписване на цени. Част от заплатите в частния сектор се определят в евро, а спестяванията на десетки хиляди семейства са именно в тази валута.

С други думи, еврото вече е тук – макар и неофициално. Остава да направим последната крачка – тази, която ще доведе до премахване на валутния риск, до по-евтини международни преводи, до по-голяма финансова интеграция. Това няма да ни направи автоматично по-богати. Но ще ни даде предвидимост и достъп до още един важен ресурс – стабилността и доверието. 

А страхът?

Той не е неоснователен. Българите са преживели множество валутни сътресения. От социалистическите купони и хиперинфлацията до деноминацията на лева и финансовата криза от 90-те. Страхът от новата парична промяна е емоционално натоварен. Но този път не сменяме валута, защото нещо се е сринало. Тъкмо обратното – правим го, защото сме покрили изискванията. С други думи, защото сме по-добри. Защото искаме да сме част от една по-силна, по-свързана икономическа зона. И защото, както показват опитите на страните преди нас, печелим повече, отколкото губим.

Финалът

Да приемем еврото няма да бъде нито катастрофа, нито чудо. Няма да настъпи златен век, нито тотален срив. Но ще получим инструмент, който – ако използваме умно – ще ни направи по-силни и по-устойчиви.

Както видяхме още в началото – в свят, в който истината може да бъде подменена с един клип или фалшив цитат, най-голямата отговорност е не просто да я разпознаем, а да я защитим. Защото, ако не го направим, рискуваме да се превърнем в зрители на собственото си заблуждение. Истинската сила не е във валутата, а в доверието и в избора да не позволим на страха да диктува бъдещето ни. 

„Майко мила, говорим за пари!“ е специална поредица на Майко Мила, в която очевидно си говорим за пари, но и за всичко, което парите могат да ни дадат или да ни отнемат – свобода, време, възможности, сигурност. С други думи, говорим за финансова грамотност и се опитваме да разкажем някои важни и полезни неща за парите и отговорностите, които вървят с тях.