Опознай България със 100-те обекта

Градът на 100-те първи неща, на 100-те въпроса и на сърцето с дупка от куршум в буркан

18 август 2024
дете с въпросителен поглед въпроси

Ако никога не сте стъпвали в Свищов, ето сега ви е паднало да си го изберете за следващата семейна дестинация. Така е направила Калина Илиева, която ни разказва за семейното си посещение на града, което е съпроводено със стотици въпроси – дори такива, които не можеш да си представиш как изобщо могат да бъдат измислени и съответно зададени. Но това е животът с деца.

С този текст Калина участва в конкурса ни с Yettel и Българския туристически съюз за разказ от 100-те национални туристически обекта. 

Всеки месец до края на лятото ще награждаваме трима от вас с цели комплекти страхотни награди от Yettel и ще подаряваме нашия семеен пътеводител „Стигнахме ли вече?“. 

От вас очакваме истории, свързани с посещенията ви (минали или скорошни) на някой от 100-те национални туристически обекта, както и регистрация в приложението на Yettel, където можете да събирате дигитални печати от обектите, да гледате видео истории за много от тях и да се включите в игра за брой събрани печати със страхотни технологични награди. (Не се изисква да сте абонат на телекома, за да се регистрирате.)

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com. Нямаме търпение да четем!


Как попаднахме в Свищов е тема на съвсем друг текст, защото настоящият разказ ще дойде съвсем дълъг, но ако сте се запътили натам, и то с деца, пригответе се за много въпроси от децата (традиционно) и се запасете с препарати против комари. Покрай Дунава тази напаст е специално обучена да е в почти невидим и безшумен режим и е мутирала с цел нанасяне на максимално много щети.

Но не ми е думата за комарите, защото аман!

Искам да ви разкажа за нашето посещение на Свищов и по-специално за къщата музей на Алеко Константинов. Трябва да си призная, че разбрах за нея, защото ровичках каква туристическа забележителност с печати има наоколо, защото с децата сме фенове и си събираме. Истината е, че изобщо нямаше да се сетя да търся тук музей на Алеко Константинов, въпреки че знам, че е родом от Свищов. Изобщо, този край никак не се рекламира подобаващо, което е срам и позор, защото има много какво да се види. 

Веднага щом разбрахме, че ще намажем печат, се отправихме към музея, който се намира съвсем близо до центъра на града в едно кварталче с малки улички и къщи. Влязохме в красивия двор и ни посрещна много любезна уредничка. Бях направила грешката да кажа на децата ми (на 5 и на 7 години), че тук в стъкленица се съхранява сърцето на Алеко Константинов, след като е прострелян фатално.

Когато уредничката се показа, децата като абсолютни гамени наскачаха срещу нея заплашително, крещейки на превъзбуден фалцет, че са ДОШЛИ ДА СИ ВЗЕМАТ ПЕЧАТ ЗА ПРОБИТОТО СЪРЦЕ В БУРКАН. Очевидно не сме били единствените, за които „пробитото сърце в буркан“ е основна мотивация за посещение, защото жената се усмихна разбиращо, любезно ни продаде билети и ни обясни всичко необходимо.

Къща музей „Алеко Константинов“, снимка: Български туристически съюз

И така нашата обиколка из къщата музей започна. 

И се оказа, че експозицията разказва не само за Алеко и неговото семейство, а и за отминалата слава на този някога процъфтяващ и прогресивен град. 

На първия етаж има археологически находки, на втория се разказва по-подробно за Алеко.

Започвам да чета предоставената информация:

„Алеко Константинов се ражда през 1863 г. По това време градът процъфтява, защото търгува, изнася най-вече зърнени храни, не само в турската империя, но и в Румъния, Австрия и Русия…“

И тук като картечен откос зазвучат въпроси от две деца с различна степен на познание за света, но със сходна настойчивост СЕГА И ВЕДНАГА да им се отговори:

– Как така „процъфтява“? Нали сме в робство?

– Какво е „турска таимперия“?

– В Австрия ли бяха кенгурутата?

Опитвам се да отговоря някак. 

Минаваме нататък.

Разглеждаме уредбата на къщата, защото това е едно от интересните неща – как е изглеждала една градска къща на сравнително заможни хора по онова време.

– Защо са им толкова столове?

– Може ли да се лежи на това легло?

– Коя е неговата стая?

Разказвам, че Алеко е имал голямо семейство – три сестри… 

– Скучно ли му е било, защото само той е бил момче?

Обяснявам, че хората по онова време не са гледали толкова много дали им е скучно, или не, а са се намирали на работа. Отговорът не се приема добре.

Накрая влизаме в помещението, където е изложена стъкленицата с пробитото сърце, както и дрехите, с които е бил облечен Алеко Константинов по време на атентата. Разказвам, че е прострелян по погрешка. Планът е бил да пострада спътникът му. Оказва се, че сърцето не е продупчено от куршум (както и аз си мислех), а е перфорирано от счупено ребро. 

Децата са в пълен амок. 

Включват на по-висока предавка (сякаш е възможно!) и въпросите се превръщат в епизод на „От местопрестъплението: Свищов“ (макар че всъщност местопрестъплението е в Пазарджишко). 

– Кой го е застрелял? (Обяснявам, пише си.)

– С какво? (Има я и пушката.)

– Как са запазали сърцето?

– ЗАЩО са го запазили изобщо?

– Този буркан отваря ли се?

– А ние как можем да сме сигурни, че това е НЕГОВОТО сърце?

На последния въпрос започваме да се изнасяме, защото въпросите са твърде много, а моите отговори твърде малко.

Продължихме с обиколката из Свищов и околията в следващите два дни. И разбрахме, че Свищов е наричан „Градът на 100-те първи неща“. Както казах по-рано, Свищов е бил процъфтяващ търговски център и доста по-пряката му връзка със света (заради реката), отколкото на повечето градове във вътрешността на страната по това време, са дали възможност на жителите му да направят много „първи неща“. 

Търговска гимназия, Свищов. Снимка: Todor Bozhinov, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons

Например: първото читалище, първото крупно дарение, първото рисувателно училище, първият певчески хор, първото частно търговско училище, първа детска градина, първо икономическо списание…

Кой точно е пръв във всичко това аз не знам. 

Но е сигурно, че Свищов е населяван още от антично време и селището Нове, което се намира в покрайнините на града, е едно от най-добре проучените. То е в местността Паметниците, където може да се проследи и историята на стъпването на руските освободителни войни на българска територия, защото Свищов реално е и първият освободен град. Местността е супер за деца, защото тичат и карат тротинетки на воля.

Местност Паметниците, Снимка: Svilen1970, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons

Изключително интересна и за нас, и за децата беше и внушителната съборна църква „Света Троица“, която е строена от Колю Фичето и има колони, които се въртят. Слагал ги е и на други места, но ние на разбрахме каква точно е инженерната причина (освен че са забавни). И тук родителските тела посрещнаха самоотвержено доволно количество въпроси.

Църква „Света Троица“. Снимка: Mincov, CC BY 3.0, Wikimedia Commons

За финал искам да кажа, че Свищов може и да не е особено популярна туристическа дестинация, но всъщност е супер готино място и си заслужава да се посети. За нас остана по-скоро като Градът на 100-те въпроса, но то с две деца на 5 и на 7 кой не е?!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross