fbpx
И аз съм човек

Големите малки бели. Не показвайте това на децата си! (Част 1)

1 юни 2021

Решихме да отбележим 1-ви юни, като ви питаме кои са най-успешните ви бели като деца. Знаехме, че е било славно време, но някои от вас наистина са се представяли впечатляващо. Предлагаме ви да си четете следващите истории на големите малки бели тихо, кротко и насаме, защото днешната младеж НЕ БИВА да получава такива добри идеи.

(Запазен е оригиналният правопис и начин на изразяване.)

Kamen Alipiev
Бръкнах с вилица в подстанцията за ток и оставих два входа без електричество за няколко часа. Освен това оцелях без дори да ме хване ток!

Tsvetelina Tsekova
Оххх, разбихме с братовчед ми една кола, откраднахме аптечката и се опитахме да я продадем на една празна сергия на врачанския пазар, известен още като “Суми”. Продадохме я и си купихме си гърмящи бонбони.
Малко по-късно същия ден, човекът, на който я продадохме, позвъни на вратата, за да каже на баба, че сме му продали собствената му аптечка. През цялото време ни е следил. Още помня как баба ме замери със сешоар и после плака два дни, задето сме и съсипали репутацията в града.

Божанка Учкова
Като малки със сестра ми бяхме неразделни дотолкова, че посещавахме заедно тоалетната. Отиваме един ден аз съм на около 10г, тя на 5. Малката сяда на тоалета и казва " Който седне на мивката е кака". Аз очевидно съм каката. Покеквам се на малката мивчица и в този момент мивката се откъртва от стената и издрънчава на плочките разхвърчавайки се на парчета. Ние сме в шок. Майка ми пристига, заварва погрома и започва да крещи, а аз се чудих как да отговоря на въпроса " защо седна на мивката?” Още си спомняме тази случка с умиление.

Sofia Kratchanova
Дядо ми, лека му пръст, държеше в двора до чешмата един кристал - много красив. Нямам идея какъв беше, един лилаво-бяло-черен с шипове. Абе, много красив. Много ми харесваше. Толкова ми харесваше, че исках да си отчупя парченце от него за мен. И хванах един чук. И го начуках целия почти на сол. Дядо ми не ми говори няколко дни след това.

Albena Ilieva
Обожавам спомена как ми повериха задачата на морето да поръчам в стола на станцията храната за следващия ден, през 80те, когато поръчките се правеха с номера - 312 /пълнени чушки/, 116-диня, 6-филийка хляб..и т.н. И как на следващия ден, след чушките, донесоха 4 порции свинско със зеле, защото бях сбъркала някаква цифра. Всички наоколо ядяха диня, и допълнително бройки нямаше...Най-вече помня погледа на брат ми, който водеше вътрешна борба между това да ми се подиграва до края на смяната и това да се разреве, защото няма да яде диня...

Viara Kostadinova
Живеехме на 6-тия етаж, а на 4-тия под нас бе домът на една много намръщена, вечно командваща и кряскаща на мъжа си възрастна жена. Освен че пилеше нервите на горкия мълчалив дядо, все намираше повод да се скара на децата пред блока и да ни очерни/изпорти пред родителския домсъвет, застъпващ почти денонощно на смени на пейката. Взеха да ми омръзват номерата й и реших, че е крайно време да свърши нещо полезно и да се разчисти у тях си, а аз да раздам справедливост в името на всички онеправдани невинни приятели.Та аз и още едно момиче събрахме корите на няколко дини, солидарно взети от боклука и от двете къщи, и започнахме като дартс да целим терасата на бабката.Тогава не бяха остъклени ...

Е, поспряхме и съвестта ни малко се намеси само когато погрешка уцелихме терасата на леля Снежи..., за която и двете съжалихме, защото беше много добра и мила. Истинското ни разкаяние изтрая 10 минути,докато не ни хрумна, че дините не са били кой знае какво количество и е добре да метнем и малко кори от пъпеш. Направихме мазало терасата на бабата, в което можехме да се убедим дори от миризмата на бостан ,носеща се на талази отдолу.После помня само-о-о как майка ми взе една метла с дълга дръжка.

Evgenia Dimova
На 16 години започнах да идвам на уроци в София. В началото с майка ми. В някакъв момент родителите ми явно са решили да ми се доверят (грешка) и да почнат да ме пускат сама. Даваха ми пари за сутрешния експрес от Варна до София, но явно съм си била нервак от малка и 6 часа са ми се видели прекалена загуба на време. Самолетният билет беше няколко лева по-скъп и така 3 години джитках до София със самолет. Милите ми родители така и не разбраха приживе за това - реших, че няма нужда да ги разстройвам с минали събития.

Plamena Tolsuzova
Подпалих спалнята (леглото) на родителите ми. Онези времена с липсата на ток на всеки два часа. Бяхме много хлапета, играехме незнайно защо в спалнята, една играчка се търкулна под леглото. Аз като най-голяма хванах свещта и се наврях под леглото да търся играчката. И всичко бързо пламна. Всички седнахме и започнахме да плачем. Майка ми влезе веднага с кана кафе в ръка, изсипа кафето върху разгорелите се чаршафи и огънят беше потушен... по спомен.

Stanislava Krayselska
На село зимата нямаше сняг, но беше адски студ и реших да си правя пързалка. Вечерта пред портата изливах вода за да се заледи и да се пързалям с мушама. Който се е пързалял с мушама знае, какъв кеф е. Сутринта ставам и всички ме гледат лошо, едвам не се е утрепала цялата рода, като е излизала.

Katerina K. Kopanarova
Имахме жълт полски Фиат. Баща ми реши да го пребоядиса син, макар че аз исках бял. Нае майстор, боядисаха го, всички в махалата идваха да видят колко як е станал. Но мен не ме кефеше и подкокоросах брат ми да го пребоядисаме. Взехме четки, мазахме с бялата боя, развихрихме се яко. Тате като видя, милия, падна на колене и се хвана за главата като по филмите. Майсторът дойде, цялата улица се събра, не могат да го успокоят. Съседите още ми припомнят случката като ме видят.

Yana Kurteva
Оставих ключа под изтривалката и написах бележка, която оставих на вратата “дядо, ключа е под изтривалката. Аз съм у Лина” и отидох на гости. Дядо ми не знае къде живее Лина, та като се прибрах ме чакаше вкъщи леко ядосан

Vessislava Tancheva
Боядисах брат ми кафяв с орехова шума. Така беше по-убедителен в играта на индианци.Той беше много горд, но баба кой знае защо ме подгони с метлата. Не можа да ме стигне…

Irina Atanassova
С една приятелка решихме да правим някакво печиво, което се меси и точи. Пица май. Масата ни беше малка и неудобна. Месихме и точихме върху балатума в кухнята. Тъкмо когато вече щяхме да го слагаме да се пече мама се прибра...

Nadia Dimitrova
Ами, то една ли е? Примерно, пратили са ме едно лято до магазина за 2 бутилки олио, но то се продаваше в едни зелени стъклени бутилки и докато го донеса по краткия път, едната съм я пукнала. Влизам във входа, който тогава беше с мозайка и виждам, че тече от пазарската мрежа. Някак си, успях да стъпя в него с босите крака и установих, че се пързаля много яко. Така и така беше спукано шишето, доразлях още от него по пода и се попързалях доста добре, докато майка ми не се подаде да види къде се губя. 

Друг случай имам, където намерих на баба, лека й пръст, всички топове със скъпи платове, коприни, сатени, дето си ги е кътала за... и аз не знам за кога. На част от тях отрязах по една дупка за главата и ги направих на тоги, а с другите и хамака на двора направих нещо като шатра. Лелей, като се прибра баба, да не разказвам.

Йордан Петров
Запалих струпаната, до една къща, заготовка за огъня на Поклади (Сирни заговезни) в събота (предишния ден). Къщата не изгоря. После ме водиха година на логопед.

Kremena Mouskourova
Била съм на 3-4 г. Тогава живеехме в Белгия и в детската градина имаше друго българче (с година по-голямо), в което бях влюбена - принцът на моя живот! Един ден той реши да се прави на мъж и да ме заведе до вкъщи вместо да чакаме родителите ни. Там много-много не следяха кой влиза и излиза от двора на детската. Та, тръгнахме ние. Качихме се даже на трамвая, въпреки, че бях сигурна, че не са ме водили до детската с трамвай. Но нали ми беше легнал на сърце - доверих му се. След няколко спирки видахме позната сграда и решихме да слезем. Беше много забавно - играехме в една градина с храсти, подрязани като лабиринти.

След известно време се появиха едни полицаи и ни заловиха. След това в районното сто пъти обяснявах на полицаите, че искам мама, а те ме водеха в тоалетната...там я нямаше (явно съм им говорела на неразбираем бебешки български).

Случката от гледната точка на родителите ми не е особено забавна, защото по онова време е имало някакви международни напрежения. Веднага са съобщили в полицията, оттам директно по новините със снимки, били спрели влаковете, правели проверки на изходите на Брюксел и т.н.
Вечерта баща ми ме прибира вкъщи, оставя ме на майка ми, на която за един следобед й побеляла косата на места, опразнил шкафа с алкохола и отишъл с бащата на моя възлюбен да се умъртвяват.
Бързо ни смениха детската...
И чак след години разпознах мястото, където ни бяха заловили полицаите - беше при двореца.

Raya Pavlova
Ходех редовно по покрива в сградата, непосредствено до сградата, в която мама и татко работеха.

Liliya Damyanova- Tsvetkova
Да изкореня целия разсад домати на дядо ми и да го дам на кокошките, а на плевенската баба кокошките ги бях нахранила със змийска отрова и нямаше кокошки на другия ден.

На майка ми пианото (прекрасно, австрийско, антикварно, с клавиши от слонова кост и педали и свещници от бронз), бях започнала да го боядисвам в бяло с коректор за мастило от онези с четчиците (много исках бял роял), но ме хванаха още долу на педалите.

Валентина Ташкова
4-5 годишни, аз и братовчед ми напълнихме една кофа картофи от градината на баба ми и бяхме много горди. Оказа се, че това са грудките на гергините, които баба ми е посадила предния ден - около 100 примерно...

Alexandra Tomeva
Един следобед ме гледаше дядо ми. Бях на 6 или 7 години. Дядо не виждаше и си прекарваше времето в кухнята, докато аз вършеех из къщата. Реших, че ще изсипя цялата козметика (лосиони, крем, парфюми, гримове и т.н) на майка ми в една много сладичка розова кофа. От цялата дейност се изморих и седнах на спалнята на нашите да си почина. Кофата беше в краката ми и без да искам я бутнах. Приказната смес се разля под спалнята, а аз реших да се правя, че нищо не знам. Не искам и да мисля как са го чистили после.

Другото: В детската градина лъжех, че съм алергична към храните, които не ми харесваха. Когато станах "алергична" към почти всичко, учителката реши да се допита и до родителите ми и ме разкриха.

Ваня Попова
Разказ от майка ми - когато били малки с леля си играели на криеница на село. Мама се скрила в една ракла и заспала. Дошло време за обяд и баба пита къде е сестра ти. Леля изтърсила "кака падна в кладенеца". Започва олелия, дядо вързан с едно въже се пуска в кладенеца. Всички плачат. Мама се събудила, огладняла и се показала на хоризонта.

Velichka Stankova
Ами мойте са кратки, ама ударни. Имам брат една година по голям, та общо взето на един акъл.
1. Намерих теслата на татко и като почнах ремонт в коридора, та до тухла.
2. Нарисувахме тапетите в спалнята с химическото червило на майка.
3. Заключих се в кухнята, че се биехме с брат ми, та като се прибра баща ми се наложи да изкърти вратата с касата, че ключа заяде и паднаха половината плочки от стената, та после пак ремонт.

4. Счупих спалнята на наще от скачане.
5. За Великден майка боядисала две кори яйца, аз седнах с една приятелка и ги опаткахме на бързо. После не знам, може счупени да ги е раздавала на роднините.
6.Отворих тенджера под налягане, която още не беше за отваряне и като избухна това телешко варено, направо се залепи за тавана. Останалото съдържание, като картофи, лук моркови, се стичаше по стената. И тоя капак пак не можах да го сваля от тенджерата, много проклет беше. Така да се завърти, па иначе да бъде и така, не ядох манджа. Никой не яде.

7. На гости при баба ни оставят с братовчедите ни, на същата възраст като нас с брат ми, да ни гледа прабаба ни. Скарваме се четиримата за една кукла, удряме, незнайно как, прабаба ни в лицето и бликва една кръв. Братовчедка ми тича, крещи през шосето: майкооо, бързо, убихме баба". Сами си представете шока за родителското тяло.
Сега имам син на 9 месеца и всички казват как прилича на мен. Следя с интерес.


Следва продължение...

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross