Обещахме ви втора част от вашите лични истории за успешни бели и ето я и нея. Припомняме, че преди няколко дни ви попитахме кои са най-големите ви пакости от детството.
Вие ни отговорихте, а ние толкова се впечатлихме, че направихме не един, а цели два материала. Защото това изобилие просто не може да се събере на едно място. Насладете се.
(Запазен е оригиналният правопис и начин на изразяване.)
Milena Stoyandzhova-Pavlova
Пуснах прасетата от кочината да се "разходят" из градината на леля ми, докато тя е на работа. Доволна от свършеното дело, излязох на разходка. Свако ми се прибрал и само дето не припаднал... Бяха яли домати, тъпкали навсякъде - абе, свинщина! Бой не ядох, привикаха нашите да си ме приберат в града и дълго време не стъпих там.
Много обичах калинки и събрах една шепа, за да си ги гледам в нас. В трабанта ги сложих в пепелника, като леко го отворих, за да дишат. Забравих за плячката и след месец някъде в колата някакво нашествие на калинки. Естествено, знаеше се кой е виновникът.
А имахме едно приятелско семейство с момче на моята възраст, обаче много нахално, постоянно ми взимаше играчките и чупеше нарочно. Никой не му се караше и чувството за неправда ме изгаряше отвътре. Идват един ден на вечеря и аз реших да му го върна тъпкано. Имаше течен шоколад в тубички, всички деца го обичахме.
Взех една туба с боя за обувки и му казах Сашо, искаш ли течен шоколад? Директно ми го грабна от ръцете и си изстиска в устата. Мълчи, гледа ме, ама яде... За негов късмет влезе майка му, като писна тази жена, като го грабна да му мие устата... Не знам как ми се размина, но повече Сашко не дойде на гости.
Gergana Panayotowa
Ами аз намерих под дюшека на баба на село едни готини розови хартийки и ги нарязах с ножицата ситно-ситно. Кой да ти знае к'во е т'ва купони за хляб…
Danka Atanasova
Раздадох златните бижута на майка ми на съседските деца като подарък..добре,че техните родители заподозряли нещо нередно,след като наследниците им се прибрали кой със златна гривна,кой с пръстен и дойдоха да ги върнат..след известно време намерих месечната й заплата на масата,и повторих номера..
Отхапах си от тънкостенна стъклена чаша,глътнах сръбски динар(доста са големички),гоних брат ми с кука за плетене в ръката,подхлъзнах се и си я забих така в дланта,че излезе от другата страна..и още
Деси Н. Друмева
Аз имам спомен как с моя приятелка решихме да пробваме току-що станалото вино на баща и. Беше си доста голяма бъчва. Опитахме ние от виното и продължихме да играем. Помня как се обърнах и погледнах към техния двор, а той целият беше червен, навсякъде всичко плуваше във вино.
Denitsa Georgieva
Майка ми и баща ми дълго време събираха пари, за да ми купят пиано. Аз реших да му почистя клавишите с лакочистител, който, естествено, махна покритието и ги разяде. Още помня как майка ми ме гони из целия апартамент.
Mihaila Lukanova Krusharska
Бяхме на гости за зимната ваканция на баба и дядо и вечерта преди Нова Година на братовчетка ми и хрумна, че трябва да поздравим съседите от входа като надпишем с флумастери по входните им врати пожелания за нова година + рисунки на снежинки, канбанки и т.н. Със съседката, която живееше под нас - Зорка, баба и дядо въобще не се разбираха и като стигнахме до нейната врата братовчетка ми реши, че трябва да я прескочим, ама аз я убедих с фразата "и Зорка е човек" :+)
та входната врата на Зорка получи семпъл ЧНГ надпис с черен, не с шарен фулмастер (защото все пак не бяхме в добри отношения). Та надписахме всички врати на всички съседи от входа с флумастери (тогава още намаше super washable ;+). Всичко завърши горе долу благополучно когато леля и калеко тръгнаха да ходят при приятели да празнуват и виждайки честитките по вратите се сетиха какво е станало. На дядо му се наложи да чисти със спирт от 11 до 12ч вечерта вратите на съседите.
I'wanna Be
Много се карахме с брат ми и аз като по-малка да му отмъстя, докато спи му лакирах ноктите на краката. Като се събуди имаше лак по чаршафите... отнесох си го. След това му намазах четката за зъби с чесън... Но гвоздеят беше у баба: имаше аквариум, излових вс риби с една цедка за чай и на кучето Джина през прозореца ги мятах
Ralitsa Russeva
Oх, доста бели имам, но най-голямата ми е, че нарязах всички четки на майка ми, която е художник - "подстригах ги". Това се случва по времето на соца - била съм на около 4-5 години. По това време качествените четки за рисуване са огромен дефицит (както повечето неща по соца). Полагат се по 5 бр. четки на година на човек официално - майка ми си ги е събирала с години (и от пътувания са ѝ носени)- има всякакви в две пръстени вази - дебели, плоски, с катеричи косъм, остри с връхче, меки, твърди - за масло, за акварел...
Та спомена ми е как аз с ножицата ги режа - особено се кефех на по-дебелите - не остана неокастрена четка! Мама ми каза, че се е почувствала така сякаш съм ѝ "отрязала ръцете" като ги е видяла. Сега осъзнавам наистина колко голяма е тази беля. Защото всеки художник с времето и процеса на работа прави четките да му паснат на неговото рисуване - те се изхабяват (косъма се изтърква) дори по специфичен начин. Това е май най-голямата ми беля.
Инак имам много други - скачала съм с чадър през балкона, заключих едно съседско дете в мазето на отсрещният блок в един стар хладилник Зил, че беше в затвора индианец...просвещавах всички хлапета в квартала от най-ранна възраст с една книга "Щъркел ли ме е донесъл" за ужас на бабите им. Крадях редовно всички креди на дядо ми (шивач), за да рисуваме с цветни неща на асфалта. Крадохме и тухли от един строеж помня децата от квартала и си построихме наша си къща в двора на отсрещният блок, ама ни хванаха и ни я развалиха...май доста съм крала:)
Andriyana Angelova
Съседите до нас се изнесоха, но оставиха каси с празни бутилки на терасата. Със съседчетата прескачахме терасата, вземахме празни бутилки, връщахме ги и си купувахме сладолед. Терасата е на шестия етаж.
Yanina Taneva
От детската градина ни водят на разходка, спомням си как намирам нещо интересно и се чудя, ще се побере ли в ухото ми. След няколко дни започва яко да ме боли ухото, водят ме на лекар, човърка той и да вземе да извади покълнало семенце леща...пита човекът, кой я сложи тая леща там, а аз невинно “ вятърът...”
При баба в Шумен, на терасата се държаха дините. Не като сега - по една-две да си вземе човек, а напазарували хората- 5-6. Още си спомням колко привлекателна ми се стори идеята да разбера от третия етаж, дините издържат ли... една по една - падат долу на плочките. Голям кеф! Съседите се завтекоха нещо да се оплакват, но баба ми като стомана - “Това кроткото дете, вижте го, не може да му хрумне да мята дини през балкона!”. Много хубаво се разцепваха!.
В училище знаехме, че госпожата по музика има фобия от паяци, колко ми е бил акъла, че да донеса гумен паяк с помпичка( като я стиснеш и паякът подскача- от Чехия ми го беше донесла леля) и да го сложим със съучастниците под капака на пианото. Такъв крясък и ужас. Още ми е гузно...
Радослав Георгиев
Запалихме една изоставена плевня. До скоро се пазеше вестника със заглавие "Малчугани запалиха недвижим имот"
Alexandra Ivanova
Ох, ужас. С брат ми се биехме нон-стоп и аз като по-малка се чувствах безсилна и затова взех една вилица и я хвърлих от него. И тази вилица да му се забие в бузата, а аз като видях да не ме хване бързо взех ключа и го заключих и отидох при майка ми на работа. Всичко беше наред докато той не се обади по телефона.
Kalina Nikolova
Живехме в къща с голямо черешово дърво в двора. Съседката от първият етаж си простираше чаршафите на двора. Пролетно време ни дойде идеята да замеряме белите чаршафи с остатъците от сочните червени череши. Още помня как ме събудиха.
Втората ми най-голяма беля е пожарът вкъщи. Трябваше да включа един радиатор, но съм пропуснала, че има хавлия на него. Хавлията беше тляла, подпалила мокета, дюшемето. Всъщност аз открих какво е станало, защото влязох втори път в спалнята, нищо не се виждаше, само гъст, черен дим като на кино. Тогава никой не ми се скара, всички бяха щастливи, че не беше изгоряла къщата.
Hristina Filipova
Надрасках с ключ новата кола на баща ми... от двете страни, огромни дълги линии
яд ме беше, че обръща повече внимание на колата си, отколкото на мен
Лора Любомирова
Постригах си веждите ЦЕЛИТЕ и казах че съм ги изгорила на котлона
Постригах половината си коса и казах, че е паднала сама
(емо стил)
Stefan Stamov
НЕ аз... но съм чувал че приятели са хвърляли балони с по 5 литра вода по колите от 16тия етаж на един блок... същите са крали автомобилни емблеми, дини, пъпеши, картофи, царевица, ловили са на забранени язовири и са тичали през гората докато са ги стреляли с патрони със сол... диванета... Аз не съм правил бели
Cvetelina Belichinova
Аз на 10, сестра ми на 4 г.Имам неудържим порив да постригвам, но освен куклите не след дълго увещание в един прекрасен летен ден постригах сестра ми, а косата и бе до дупето. Видейки оръфаното, като магаре дете я скрих в мазето с надеждата да не я потърси никой поне докато не и порасне коса.
За зла участ нашите се прибраха от разходка, а баба от лозето и настана суматоха де е малката. След намирането и погледите на всички бяха изпопадали от видът на косата.Мама крещеше в нервен срив, тати се смееше, а баба ни пердашеше.
Друг голям пердах ядохме с братовчед ми, като изчакахаме всички да полегнат на обяд и откраднахме магарето с каруцата на прабаба ни.Мотахме се по нивите около 2 ч.Дядо ми ни чакаше на портата с люлякова пръчка в ръка, а за прабабами бяха викали линейка за вдигнато кръвно.
Nadezhda Abramova
Изрязах гроздоберачките от една пачка двулевки на баба. Не беше особено очарована, впрочем.
Анелия Василева
Запуших широкия кухненски сифон с глава лук. После мълчах. Ама и бой ядох...
Lora Ivanova
Да боядисаме котката розова с остатъка от боята за яйца по великден! Ненадминато!
Stefanova Iva
Аз на около 6г.,сестра ми беше бебе,хванах един зелен лак на майка ми....цялото лице на бебето го направих на зелени точки
Irina Gyurcheva
Бях на летен лагер и хванах малка полска мишка, която пуснах в бунгалото на учителя ни по математика ... много ни мъчеше!
Hanzo Hasashi
С George Vachev запалихме огън в една бетонна... ще го нарека кашпа. После се сетих, че вкъщи имам празен флакон дезодорант, който може да хвърлим в огъня за да гръмне. Хубаво гръмна. Жоро и той имаше един дезодорант наполовина пълен, той гръмна още по-хубаво. Дадох идея да съберем джобните си и да вземем чисто нов дезодорант, но Жоро даде гениалната идея, тъй като дезодоранта е скъп, да вземем един флакон газ за запалки и... речено сторено. Още помня каква красота създадохме
Diana Nikolova
Най-добрата ми беля беше, когато си направих фалшив бележник. Даже подписите бях подправила и печата на училището с индиго! Никой не се усъмни, докато не започнах да нося само 6ци... тогава се усетиха , че нещо не е Ок и голям бой ядох от баща си.
Ама ако не бях писала само хубави оценки нямаше и да знаят вероятно.
