fbpx
Животът с деца

„Гол за победа“ – за малките победи и големите проблеми, които сами търсим

24 януари 2024
Кадър от "Гол за победа". Снимка: Форум Филм

Да влезеш в историята не с постижение, а с безсмъртно поражение не е лека хапка за преглъщане. Но точно такава е съдбата на футболния отбор на Американска Самоа през 2001 г., когато губи от Австралия с рекордното 0:31.

Чак 10 години по-късно отборът прави опит да свали поне част от срама, като наема чуждестранен треньор. Това е нидерландско-американския герой Томас Ронген, чиято задача е да спаси почти изпарилата се чест на футболистите. Ронген между другото не е случаен –  през 1996 г. е номер едно в американската футболна лига (Major League Soccer).

Той идва, но обременен от своята различна култура и куп проблеми, които (не) решава с избухлив нрав на терена и извън него. Историята за първи път е разказана в документалния филм на Майк Брет и Стив Джеймисън от 2014 г. „Гол за победа“.

На Киномания беше показана и игралната версия, наречена отново „Гол за победа“ (Next Goal Wins), в чийто пролог режисьорът Тайка Уайтити се появява като свещеник от местното население, за да разкаже една истинска история, разбира се поукрасена. По-късно – 29 декември, филмът беше пуснат официално и по кината.

Уайтити е от авторите, които умело въвличат зрителите във филмовия разказ.

Сигурно си спомняте неговия „Джоджо Заека“ – драматична сатира за малко момче с въображаем приятел Хитлер, представящ фюрера в иронично-гротескен вид. Подобно начинание винаги носи рисковете си, но и Уайтити, подобно на колегата си Роберто Бенини в „Животът е прекрасен“, създава запомняща се комедия, проследяваща с изключителна топлота и човечност една от най-тъмните части от човешката история.

Уайтити е и режисьорът, който даде различен тон на филмовите модели за супергерои, представящ един по-различен „Тор – Богът на гръмотевиците“, където хапливостта и иронията надвишават сантиментално напомпаните фрази и патетичното, характерно за подобни продукции. И да не забравяме, че именно той докара на Крис Хемсуърт разпуснато бирено коремче (поне в началото на филма), вместо да се фука с мускулестото тяло на бог, спасил човечеството за енти път.

В „Гол за победа“ режисьорът отново се занимава с характерни жанрови теми, в които продължава и да преобръща моделите.

Така футболната драма прилича на антиспортно начинание. В него персонажите са щастливи неудачници, които съвсем не мислят да променят стратегическото си поведение. Тяхната наслада от спорта е съвсем нетипична за повечето им колеги, които са на терена да гонят резултати.

Кадър от „Гол за победа“. Снимка: Форум Филм

С характерния си хумористичен стил Тайка Уайтити снима съвсем различна от надъханите спортни драми история.

В неговия филм темпото е забавено и забавно онагледено с шофирането на главния герой – Ронген (Майкъл Фасбендър) – нахлул в идиличното всекидневие на местните и скандализирал ги с арогантната си дързост да шофира с цели 50 км/час.

Историята не е толкова за спорта, а за търсене на истински ценното, за приятелството, предателството – най-вече към самия себе си; за загубите – професионални и лични, и за различните. Да, стигнахме и до тази дума, която напоследък изглежда плашещо – там един от персонажите е започнал процедура по смяна на пола. Той е част от действителната история – в отбора на Самоа участие взима първият транс футболист Джая Саелуа в квалификации за Световната купа.

Появата на този персонаж провокира над 20 граждански и вероизповедни организации в България да заведат жалба до Държавна агенция за закрила на детето срещу разпространението и показа на филма.

„В жалбата се включват оплаквания за прокарване на теми на неморалност и трансджендъризъм, неподходящи за деца, въпреки че филмът е категоризиран като „В“ – „без възрастови ограничения“.

В текста на жалбата се казва още, че показването на филма на деца и неправилната категоризация по Закона за филмовата индустрия представлява заплаха за физическото, психическото и нравственото развитие на децата.

Поставени са няколко искания, едно от които е незабавното спиране на разпространението на филма. „Копия от жалбата са изпратени и до министъра на културата, комисии в Народното събрание и Българската православна църква“, пише в специално изявление до медиите.

Като родител на две момчета, запалени и трениращи футбол, не можах да се сдържа и да не ги заведа да гледат този филм, в който всъщност човешкото отношение един към друг е издигнато на преден план и над спортния дух.

Снимка: Searchlight Pictures

След филма заедно обсъждахме как режисьорът се заиграва с всички клишета от подобен род филми, подхвърля ги във въздуха, за да ги финтира, превръщайки ги в различна история, носеща смях и почитаща човешкото.

Защото – да, тук го има различния човек, но освен че той съществува и в реалната история, в този филм се говори и за съвсем други различия. За различното възприятие на отбора на Самоа към футбола. За хората, които искат да играят, но победата съвсем не е тяхна цел. За контраста между тези симпатични спортни ентусиасти, чиято игра прилича повече на традиционни за коренното население танци, и нахъсания им треньор Ронген. За това, че малките победи понякога са по-ценни от големите.

Децата не виждат мъж, който иска да стане жена

След тази история с децата ми наблегнахме именно тези въпроси, а не „вижте там един мъж иска да стане жена“. Може и да не съм права, но ако не се фокусираме върху страха, а насочим вниманието си към това, което ни радва и кара да мислим, ще усетим и нашата малка победа.

Всъщност, докато у нас се възмущаваме от идеята, че изобщо е възможно съществуването на небинарни хора, то в Американска Самоа това е част от културата им. Обикновено т.нар. faʻafafine са хора, които се идентифицират с т.нар. трети пол или небинарна роля. Може още от малки да заявят желание, въпреки че са момчета, да играят с момичешки играчки и да носят женски дрехи.

Според антрополози в традиционното самоанско семейство с преобладаващо по-голям брой момчета може някое от тях да бъде избрано да изпълнява женските задължения в домакинството, пише в Уикипедия. Макар че тази версия не е съвсем потвърдена.

По-важното е, че терминът faʻafafine е съставена от две части faʻa- („по начина на, като“) и fafine („жена“).

Думата се отнася за мъже, които са възпитани и/или се идентифицират като жени.

Общността на fa'afafine се възприема като различна от ЛГБТ общността. Някои fa'afafine могат да живеят изцяло като жени, а други приемат само някои женски черти.

Според SBS news в Самоа живеят до 3000 fa'afafine. Съществуването на такива хора е толкова нормално за самоанската култура, че повечето самоанци заявяват, че поддържат приятелски отношения с поне един faʻafafine. Провежда се и годишен конкурс Miss Fa'afafine.

Свободата от ограниченията на традиционния брак и отглеждането на деца позволява на faʻafafine да се изявят, като се грижат за динамиката в семейството и общността.

Трябва да се отбележи обаче, че faʻafafine не се приемат напълно във всички части на обществото. Сред тези, които отхвърлят поведението им, са фундаменталистките християнски групи.

Проучване показва, че около 20% от родителите правят опити да спрат децата си да се държат като faʻafafine.

Впрочем не чухме нито една от тези организации, загрижени за добруването на децата след филм, в който е описан човек от самата култура на страната, да коментира или да сезира институции за пребитите деца у нас, за скалпираното от бившия си приятел момиче или за без време отишлата си 15-годишна Даная, която почина в „Пирогов“ след забавено лечение. Не участват в протеста на нейната майка Ани Стоянова, която иска оставката на шефа на болницата д-р Валентин Димитров. Може и да се реагирали. Просто някак не стигна до нас. За разлика от настоящата им жалба.

А тя е изпратена до ред институции – министерство на културата в лицето на министъра, комисии в Народното събрание, Българската православна църква и Държавната агенция за закрила на детето. По този повод Националният филмов център (НФЦ) подготвя свое становище.

От там защитават решението на комисията филмът да няма ограничения във възрастта за показ. „Винаги се гледа каква категория е дадена на съответния филм и в другите страни“, обясняват от НФЦ. И добавят, че акцентът е върху жанра, който е комедия, а комедията борави с всякакви средства. Също така филмът разказва истинска история.

„Основното в жалбата е, че филмът пропагандира трансдженърството, а всъщност това не е основна тема във филма. Има герой, който е прототип на реално съществуващ такъв. Трябва да се прави разлика между основна тема, послание и паралелни сюжети“, коментират още от НФЦ.

В тяхното становище се акцентира, че основните теми в продукцията са „позитивизъм и простичкият живот на местните, жертващи всичко, за да играят футбол“.

Също така там пише: „Във филма са разкрити с голяма доза хумор любопитни аспекти от националната култура и религиозни вярвания на хората, обитаващи една твърде отдалечена от България островна страна – Американска Самоа, намираща се в централната част на Тихия океан". И допълват, че е „спорно дали филмът противоречи на общоприетите морални норми у нас, доколкото общоприетостта на тези норми конкретно спрямо трансджендър състоянието и половата дисфория не е доказана".

Всъщност „Гол за победа“ е непретенциозна антиспортна драма, в която са премерени истинските неща, за които е важно да се борим. „Гол за победа“ е за справянето със собствените ни страхове и приемането на паденията; за отборния дух, чиято посока не е задължително да е победата; и за шанса, който получаваме във второто полувреме, след като губим на почивката.


Петя Славова

Автор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross