Ева Вукадинова е състезателка по ски алпийски дисциплини. 21-годишно момиче, което се намира в началото на кариерата си. Беше част от българския национален отбор по ски и се състезава за България на последните Олимпийски игри в Пекин, където завърши на 36-о място.
Ева беше част от националния ни отбор по ски до 31 март, когато спечели първо място на Купа Пирин. На следващия ден обяви решението си да се откаже от отбора, като изпрати официални писма до ски федерацията и сподели решението си с близки, приятели и фенове с откровен пост в Инстаграм профила си.
Ева решава да се откаже от българския спорт и от възможността да представя страната ни, защото ѝ е писнало да слуша сексистки коментари, да я подценяват и да я карат да се чувства зле, когато трябва да бъде подкрепяна, окуражавана и мотивирана да дава най-доброто от себе си.
Редом с всичко това върви и лошото финансиране за състезания и тренировки, но в поста си Ева не набляга на това, а мотивира решението си с неприятната атмосфера в целия отбор.
Няма да ви преразказваме нейните думи, защото тя е казала всичко, което иска да каже, достатъчно добре. Позволили сме си да преведем поста ѝ, за да го прочетат повече хора, защото проблеми от подобно естество - грубо и нехайно отношение, отровена атмосфера и страх, има не само в националния отбор по ски, не само в спорта въобще.
Сигурно много хора кажат, че Ева нещо не е разбрала. Може. Но е успяла да разбере, че извън тези ширини и този отбор, нещата не стоят така. Пък нека не е разбрала.
Много съм щастлива да обяви, че считано от днес (1 април 2022 г., бел. ред.) вече не съм част от българския национален отбор по ски. Решението ми да напусна отбора е свързано с цялата отрова в организацията.
Тъжно е, но това ще ми позволи да дишам повече и да се наслаждавам на живота и ските възможно най-много.
Изморих се всекидневно да слушам груби и сексистки коментари как женският спорт трябва да бъде забранен, как НИКОГА не сме достатъчно добри, как НИКОГА не сме достатъчно отдадени и как НИКОГА не сме достатъчно слаби.
Единственото, което мога да кажа, е, че имам дълбоко уважение към жените и момичетата, които са били подлагани на всичко това и все още минават през него.
Имах големия късмет да видя как се процедира в други федерации и отбори благодарение на родителите ми, които направиха всичко възможно да се обучавам в ски академия в Австрия на изключително високо ниво. А след това ме изпратиха и да тренирам там, както и на други места в чужбина, през всички години, в които карам ски.
Там видях хора, които се подкрепят и се забавляват. И това не го виждам, нито пък чувствам особено много в собствената ми страна.
Тук се сблъсках предимно с клюки, омраза и завист.
Това, което ме натъжава най-много е, че през години оттук са минали и заминали много талантливи спортисти, които са жертвали много, за да може накрая някой да им каже колко са зле (въпреки че те не са).
Много са минали и заминали, много са се оплаквали и все още се оплакват (не само спортисти, а и треньори), но НИКОЙ не е проговорил досега. Аз обаче имам твърде много самоуважение, за да не го направя.
Това е тъжната истина. Така я чувствам и така я разказвам. Това е моята история.
Няма да подхващам темата за финансирането и парите за нашия сезон и тренировки, защото трябва да говоря с часове.
Благодаря на всички хора, които винаги са били на разположение, на малцината треньори, които ме подтикваха да съм по-добра и ме мотивираха да продължа въпреки всичко.
Благодаря ви за хубавите моменти, защото въпреки всичко имаме и такива.
Все още не знам дали ще продължава да карам ски или няма, но ако го направя, ще е доста по-различно.
Благодаря за отделеното време.
