Емпатията се определя като психологически и социален процес на взаимодействие, който позволява на хората да разбират емоциите, нуждите, мислите и действията на другите, без те непременно да съвпадат с техните собствени. Тя не се състои в това човек да реагира така, както би го направил в същата ситуация друг, а в това да се постави на мястото на другия, споделяйки и преживявайки неговите чувства от собствената си перспектива.
За да започне детето да развива емпатия, е от съществено значение да преодолее егоцентричния етап, характерен за първите години от живота. В този период малкото дете не е способно да се постави на мястото на друг човек, тъй като мозъчната незрялост не му го позволява. То все още не е готово да осъзнае реалността и затова няма умението да се разграничи от останалите. Този аспект е от основно значение за развитието на способността за емпатия.
Терминът емпатия е въведен официално през 1873 г. от германския философ Роберт Вишер, който използвал понятието Einfühlung (буквално „вчувстване“, „да се почувстваш вътре в нещо“). По-късно, през 1909 г., психологът Едуард Титченър утвърдил термина в съвременния му смисъл, основавайки се на гръцката етимология εμπάθεια, която също означава „способност да се чувстваш отвътре“.
Много психолози и философи са изследвали това понятие, като са разработили различни теории по темата. Мартин Хофман, психолог и експерт по емоционална интелигентност, предполага, че тясната връзка и физическата и емоционална близост между родители и деца в ранното детство са основен двигател за развитието на емпатични реакции.
Емоциите и чувствата, които възникват в ежедневните ситуации в семейството, подпомагат изграждането на това качество. Това показва, че емпатията не е само вътрешно присъща характеристика на човешкото същество (както се е смятало в началото на изследването на това понятие), но също така може да се научи чрез пример и практика.
Хофман класифицира развитието на емпатията в детството на четири етапа:
Глобална емпатия
През първите месеци от живота бебето и хората, които се грижат за него, се възприемат като едно цяло. В този етап на пълна зависимост детето се нуждае от постоянна грижа, за да оцелее.
Егоцентрична емпатия
От първата до около втората-третата година от живота си децата започват да се различават от своите близки, но все още не могат да се поставят на мястото на другия. В този период те започват да разпознават собствените си емоции по елементарен начин и могат да предлагат решения, които биха помогнали на самите тях (например да дадат биберона си на друго дете, което плаче).
Емпатия към чувствата на другите
Между 3-годишна възраст и пубертета децата развиват емпатията си, започвайки с прости емоции и постепенно достигайки до по-сложни. Около 4-годишна възраст те могат да разпознават основни емоции като тъга и радост, докато на 10-11 години вече са способни да разбират и преживяват по-сложни чувства като разочарование или чувство за справедливост.
Емпатия към общото нещастие на другите
През юношеските години младите могат да съчувстват в повече ситуации – при загубата на близък човек, глобални несправедливости или раждането на нов член в семейството. В този етап емпатичната им връзка се разширява отвъд личния им опит – към заобикалящата ги среда и света като цяло.
Емпатията е ключово качество за пълноценно социално взаимодействие. Наличието на емпатия носи множество ползи както за самия човек, така и за обществото като цяло.
Укрепване на емоционалните връзки
Благодарение на емпатията се насърчават важни аспекти като умението да се слуша, да се помага, да се съпровожда и да се изграждат сигурни връзки. Осъзнаването, че средата, в която човек живее, е емпатична, я превръща в безопасно пространство, където може да бъде себе си с чувство за свобода и приемане, в дух на безусловност и пълна подкрепа.
Очовечаване
Емпатията помага хората да бъдат по-мили и състрадателни, като по този начин изгражда по-топло и приятно общество за съвместно съжителство.
Насърчаване на приятелството и взаимната подкрепа
Това е ценност, която стимулира взаимоотношения, основани на помощ и приятелство – съществени добродетели във всяко общество.
Превенция на тормоза
Чрез насърчаване на комуникацията и способността да се разпознава болката на другите, емпатията спомага за предотвратяване на ситуации на тормоз – аспект от изключително значение при възпитанието и изграждането на нови ценности.
Развитие на емоционалната интелигентност
Емпатията подобрява умението да се идентифицират, разпознават и съпровождат както собствените, така и чуждите емоции.
Още не сме свършили, скрол надолу
Емпатията се развива значително, когато децата наблюдават подобни примери в своето обкръжение. Възпитанието чрез личен пример е много по-ефективно от това само чрез словесни послания.
Ако дете изпитва емпатия от страна на възрастните, които са му за пример, то ще възприеме това поведение като нещо естествено и ще го усвои по-лесно. Емпатията се изгражда чрез доброта, търпение, постоянство и разбиране.
От съществено значение е децата да се научат още от малки да слушат, без да съдят, осъзнавайки, че разнообразието е част от живота и че за всички мнения и емоции има място и са необходими.
Децата трябва да се чувстват забелязани и приети в своята безопасна среда, разчитайки на наличието и подкрепата на моделите на възрастните, за да могат да изградят подходящо поведение.
Източник: El País
