Знаем, че щом станем родители, сънят придобива съвсем друго значение в живота ни. Реално един от най-големите родителски луксове може би е да се наспиш хубаво, спокойно, кротко и напоително. Галина Димитрова е тъкмо от хората, които мечтаят за здрав сън и даже решават да си го направят още по-хубаво с хубав матрак. Но не би...
Много е смешно. Но все пак съчувстваме. Но е много смешно... В крайна сметка е ясно едно – дори два сантиметра имат значение.
Имало едно време една принцеса… Би било добро начало за приказка. Обаче това не е приказка, а тежка битова история с болезнен край.
Спомняте ли си онзи стар виц, според който на първото дете се дава само еко/био храна, но ако третото дете яде от храната на котката, това е изцяло проблем на котката? Аз, както изглежда, съм объркала поредността на децата.
Докато първото може да преживява щастливо на диета от свински уши и да спи без проблем на гол дъсчен под, то второто позволява да го докосват само най-скъпи материи и по-скоро ще гладува, отколкото да яде нещо различно от ягоди със сметана.
Но късно е, либе, за китка, както е казал поетът.
Замисляли ли сте се кой е съвременният вариант на граховото зърно от приказката? Ще ви кажа – това е тоталната липса на мемори пяна.
Ако искате трайно да се лишите от сън, обзаведете се със съвременна принцеса от низходящ вид и ѝ зачислете твърд, дунапренов матрак, на който да (не) спи. Сега си представете как ВСЯКА нощ един 15-килограмов домашен дух се настанява върху вас и две малки, но изключително остри, пети почукват по слепоочието ви в ритъма на тангото, което танцувате с Брад Пит насън.
Затова ако се случи да имате шанс да оставите децата за цели два часа на школа от произволен вид, само и само да си осигурите минута спокойствие и психично здраве, сещате ли се какво трябва да направите? Точно така - отивате да търсите нов матрак.
Сега, ако сте още с мен, ще ви споделя нещо за себе си. Аз най-искрено вярвам, че в редките проблясъци, в които човек е сам, няма по едно дете увиснало на всяка ръка и съответен бедстващ вид, е задължително да прояви здрав разум и да се отдаде на безмерен хедонизъм.
Родните ми Луна в Телец, Слънце във Везни и Венера в Дева просто изискват това. На тях трябва да им е сладко, красиво и подредено, а нищо такова не откривам в магазините за строителни материали, битова техника и домашни потреби (където аз и всичките ми звезди обикновено се оказваме в заветните два часа).
Но млъкни, сърце!
Озовавам се, значи, в столичен рай на матраците и гореспоменатият стелиум тутакси ме залепя за възможно най-софистицирания, луксозен, накратко - греховно скъп матрак. Представете си сега как всяка нишка от него изпраща съблазнителни покани към зачисления ви по волята Божия глутеус максимус и просто знаете, че сте създадени един за друг.
Знаете и че отреденото ви по силата на същото провидение подопечно (със Слънце в Телец, много ясно, тая Венера ми разката фамилията) също би се влюбило в пустата мемори пяна и пак ще можете да сънувате Брад Пит, но без съпровод на Хачатурян.
Междувременно, докато вие тънете в пружинен делириум на стойност десетина минимални заплати, законният ви Брад Пит – необлагороден с нито една Венера в наталната карта, вече е съобразил, че трябва нещо и да се яде и е избрал артикул, срещу който не е нужно да разменя единия си бъбрек.
Второ важно уточнение: много е възможно да сме срещали с вас десетина пъти, да сме говорили по час, да сме си разменили телефоните, изобщо да сме се зачислили взаимно в графа „добри познати“ и пак да не мога да ви позная на улицата.
Не съм лош човек, честна дума, но никак, ама никак не мога да помня лица. За сметка на това съм страшна с числата. Буквално! Никога, при никакви обстоятелства няма да забравя точния час и дата на раждане на зълвиния ви зет, да речем. Пробвайте да поживеете така, ще видите, че е страшно.
Иронията е, че при все това, от мен може да излезе инженер, само ако си го родя.
Та, обратно в магазина, Брад Пит (законният), възползвайки се от моите дарби, ми е възложил да помня размери „осемдесенадвеста“.
Аз, от своя страна, бидейки наясно с инженерната си инвалидност, тихичко се съгласявам, когато чувам да съобщава на продавачката размери осемдесет и ДВА на двеста. Нали човек като се женел, трябвало да избере дали да е прав, или да е щастлив – аз моя избор съм го направила отдавна.
Плащаме, подписваме, печатат се фактури и вече усещам, че остава време за кратко рандеву с лимоновия пай в сладкарницата, когато благоверният съобщава: „Ама спецификацията е за 80, а не за 82 см!“.
Аз и двете продавачки го гледаме в ступор, лимоновият пай се изпарява и гладът се отпечатва на лицето ми като глутеус на сумист върху мемори пяна.
И точно в детайла на тези два сантиметра е скрит и доволно се хили Дяволът. По-малкият матрак е и по-евтин, но тъй като пари не връщат, трябва да вземем още нещо за разликата в цената. Лъскавото око на моята звездна Венера веднага пада върху шишенце етерично масло от лавандула, от което всяка нощ да стане само „цвят лилав“…
Последна сцена. Дом. Нощ. Лавандула. Прованс. Обещание…
Да, ама не.
Обръщам леко заветното шише върху чаршафите – ни капка. Още малко - пак нищо. Оооще малко – същата работа. Девата, трябва да знаете, не е много търпелива. Та, като обърнах юнашки онова ми ти бутилче, та като рукна оная ми ти лавандула...
„Разровиш ли го (Прованса) - ще мирише и ще горчи като отрова.“
В ужас и крайно опиянение решавам най-сетне да погледна инструкцията в опаковката. Да се прилага по капка към обема на пълна с вода вана или с масажно олио в съотношение 1:100 - прочитам, докато съдържанието на половината шише вече доволно попива в матрака.
Зачитам още: лавандуловото масло е ефикасно за прогонване на бълхи, комари и зли духове! Бълхи и комари няма, но наблизо има гробище...
Официално се самопровъзгласих за почетен екзорсист на квартала. Сега спя при детето под съпровода на Хачатурян, а благоверният обвиних, че ако не бяха неговите два сантиметра всичко щеше да е наред.
Спокойна нощ и помнете – адвокат, презерватив и инструкции се ползват в началото!
