Наскоро публикувахме текст на наша читателка, който събуди много коментари и реакции. В него тя говореше за самоубийството като липса на избор. Мила Атанасова, която е психолог, работи като консултант „Човешки ресурси“, а в момента е в майчинство и има две деца, ни изпрати нов интересен текст. Този път, посветен на мита за Дядо Коледа и има ли смисъл да го поддържаме.
Идва Коледа. Според рекламната индустрия „най-магичното“ и „най-уютното“ време в годината. Скоро ще започне предпразничното пазаруване и Великото Блъскане с Колички в големите хипермаркети. Сигурно когато взимате промопакет с кори за баница, проверявате срока на годност… все пак не искаме баницата с късмети да се окаже гранясала. А кога за последно проверихте срока на годност на своите вярвания и родителски практики? Да вземем това:
Окей е да лъжем децата, че Дядо Коледа съществува, защото това внася вълшебство в техния живот и ги учи да бъдат по-добри!
Ясно си спомням как в детската градина на едно коледно тържество ми направи впечатление, че Дядо Мраз носи ботушите на учителката от съседната група. Вътрешно изсумтях, че възрастните ни имат за толкова глупави и си продължих живота убедена, че тази работа с Добрия старец е прах в очите. По това време възрастните (поне около мен) не се престараваха с историята за Дядо Коледа, имаха си други грижи.
Сега усещането ми е, че се възприема като въпрос на чест детето ти възможно най-дълго да вярва в Дядо Коледа все едно с края на тази заблуда детството е безвъзвратно приключило. Чак по новините следят „полета на Добрия старец“ (после иди, че вярвай на нещо, което говорят по телевизията…) Но наистина ли е полезно за децата да поддържаме този мит?
Белѝ ли са белите лъжи?
Всички знаем, че връзката на доверие с родителите е един от най-важните елементи, които изграждат устойчивата, здрава психика. За какви неща тогава лъжем децата си? Обикновено са дребни – за да спестим проблеми на себе си или неприятни емоции за децата. „Нямам пари за сладолед“, „Не може да се возиш на трамвая за 183-ти път, той отива да спинка“, „Дядо ти се превърна в звездичка на небето“.
Значително по-лесно е да кажеш една малка лъжа, отколкото да се изправиш пред тантрума или да да отговаряш на много трудни въпроси. До момента, в който детето разбере, че можеш да плащаш с карта или пък объркаш звездичката, която си посочил предния път. Няколко малки лъжи няма да накърнят връзката ви с детето, но всяка една е пропусната възможност да подсилите тази връзка, като извървите заедно трънливия път на истината.
Няма нищо по-успокояващо за децата в дългосрочен план от това родителите да поемат отговорност за границите, които поставят. Например „няма да ти купя сладолед сега, защото е твърде сладък и е вреден за теб, а вече яде сладко днес“. Това постепенно учи детето, че родителят е уверен в решенията си и не се страхува да каже „не“.
Когато заявяваме нещата такива, каквито са, даваме на детето и модел за отношение към честността – аз не шикалкавя и не те заблуждавам, съответно имам право да изисквам и от теб това. Децата имат много силно изразено чувство за справедливост. Ако очакваме от тях да ни казват истината, но току ги послъгваме, за да си спестим нещо, те го усещат. А „белите лъжи“ много лесно се превръщат в похват и за тях: „Мамо, аз не ти казах, за да не се ядосваш или притесняваш.“
Критично мислене за начинаещи
Но Дядо Коледа е съвсем друг калибър лъжа! Той е там, за да ги зарадва, за да им донесе щастие и магия, нали така? Разбира се, с един мит за Дядо Коледа няма да отгледаме изпечен лъжец или малък Макиавели. Но все пак твърдя, че той пречи на изграждането на рационален ум.
В наши дни е много модерно да говорим за критично мислене – даже си го имаме заложено като ключова компетентност в образователните стратегии. А какво правим всъщност? Когато детето е на 6-7 и се чуди как влиза вкъщи Дядо Коледа, като нямаме комин, хвърляме мистичен воал върху конкретните въпроси. Дядо Коледа е специален, вярвай в коледната магия, той си има начини. Няколко години по-късно, когато детето е на 13-14 и някой го убеждава, че нещо е специално и магическо и трябва да го приеме на доверие, ние вече очакваме да прояви критично мислене, нали така?
„Разказваме на децата за Дядо Коледа, Великденското зайче и Феята на зъбките по причини, които смятаме за емоционално оправдани, но после ги разубеждаваме от тези митове, преди да пораснат. Защо? Защото тяхното благополучие като възрастни зависи от това да познават света такъв, какъвто е в действителност. Тревожим се – и с основателна причина – за възрастни, които все още вярват в Дядо Коледа.“ (Карл Сейгън; „Светът, населен с демони: науката като свещ в мрака“)
Едно от най-важните умения за децата ни в света на бъдещето ще бъде да могат да различават истина от неистина. Умението да не се задоволяваш с половинчати или неправдоподобни обяснения, да проверяваш и търсиш доказателства, се изгражда трудно и колкото по-рано започне, толкова по-добре. Дядо Коледа (и всички други приказки, които представяме за истина) са само пречка по този път.
Най-вълшебното вълшебство
Когато твърдим, че Дядо Коледа е важен, защото внася вълшебство в детския живот, не го казваме след подробен преглед на всички опции за „неща, които носят вълшебство и подобряват поведението“. Всъщност това е избор на най-малкото съпротивление – всички правят така, значи и аз ще го правя. Тук се допуска една сериозна логическа грешка, наречена „заблудата на пакетната сделка“ (package-deal fallacy). Сравнява се митът за Дядо Коледа с това да не правиш абсолютно нищо, за да внесеш красота и магия в живота на детето си или да насърчиш доброта. Само защото лъжата за Дядо Коледа дава някакво количество „вълшебство“ на децата поне около зимните празници, това не означава, че е най-добрата алтернатива за „детско вълшебство“.
Други политики също могат да осигурят на децата чувство за възхита, например да им покажеш изстрелване на космическа ракета или да им дадеш научно-фантастични романи. По сходен начин, предлагането на „подкупи“ за добро поведение (бел. a. Коледни подаръци с условие послушание си е чист подкуп) води до добро поведение за пред възрастните, а системното поощрение и похвали – до безусловно добро поведение. (Eliezer Yudkowsky; Rationality: From AI to Zombies)
За мен лично лъжата за Дядо Коледа е смешна малка хапка вълшебство, без която едно дете спокойно може да мине, ако има достъп до рога на изобилието за вълшебства – книгите. И за доказателство имам 9-годишна любителка на фентъзи поредиците с изключително въображение, която от малка знае, че „Дядо Коледа е като всички други приказки“.
Още не сме свършили, скрол надолу
Истинският дух на Коледа
Митът за Дядо Коледа, доколкото е възможно да се проследят неговите корени, е започнал с почитане на Св. Никола и неговата щедрост към несъстоятелните. В разгара на зимата, във времена когато оскъдицата е била болезнена реалност за много повече хора в западния свят, този мит е бил благотворен. Действително е учил децата, че когато имаме повече, можем да дарим и да споделим, а когато нямаме, можем да се надяваме на доброта.
Постепенно фокусът се е изместил върху чакането на подаръци, без значение кой с какво разполага, а комерсиалната култура е прояла Дядо Коледа отвътре, докато се превърне в кух аморфен обект, направен от нискокачествен шоколад и увит в станиол.
Има изследвания, които показват, че вярата в Дядо Коледа сама по себе си няма ефект върху моралното поведение на децата. Това, което действително оказва влияние върху поведението, е участието в семейните ритуали, свързани с празниците. (Kapitany et al., 2025)
След всичко това ви уверявам, можем спокойно да зарежем лъжата за Дядо Коледа и да наблегнем на четенето на книжки, съвместното месене на курабийки и участието на децата в даряване за онеправданите. Можем да заменим „Дядо Коледа ще ти донесе каквото искаш, защото си послушен“ с „Обичам те и искам да ти подаря това, защото ти се стараеш и го заслужаваш“.
Срокът на годност на Дядо Коледа е изтекъл отдавна и аз лично чакам с нетърпение свят, в който ще спре да бъде приемливо да се слагат деца в скутовете на непознати чичковци в карнавален костюм, понякога и против волята им.
