Текстът на Алекс Томева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.
Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.
Баба и дядо си заминаха през май и оставиха голяма празнина в сърцето ми. С тях имам страшно много мили спомени. Техният дом беше моето пристанище. Винаги миришеше на топла храна и стари книги. Баба правеше най-невероятните кюфтета, а аз стоях до тигана и ги хапвах веднага щом ги извади. Тайно подавах по някое кюфте и на дядо, защото баба не му позволяваше такива своеволия. Всички се хранеха на масата, само аз директно от тигана.
Когато бях малка обичах да стоя будна до късно. Много ми се караха, все повтаряха как съм имала нужда от сън. Сега наистина имам, синът ми е на друго мнение, но това е отделен проблем.
Една вечер, както си рисувах, чух някакъв силен шум, идващ от тоалетната. Беше се спукала тръба и водата извираше като фонтан. Спалнята на баба и дядо беше отделена с две врати и нямаше начин да са чули. Изтичах да ги събудя, а дядо спря водата по най-бързия начин.
Баба с години повтаряше, че ако не съм била нощна птица, е щял да се наводни целият апартамент. Повече не ми се скараха нито веднъж за късното лягане. Даже дядо винаги държеше шкафа с лакомства зареден, за да мога да си хапвам през нощта.
Когато се роди синът ми, баба и дядо дойдоха, заредени с буркани и хубави домашни продукти, и му направиха толкова пюрета, че май все още има няколко останали в хладилника.
Баба и дядо асоциирам с любов - безусловна и вечна. Дядо все казваше, че внуците ги обичаш по различен, може би дори по-силен, начин от децата си. Май наистина е така. Надявам се някой ден и аз да разбера.
