fbpx
В двойката

Домашното насилие е проблем на всички, не само на жертвата

22 април 2024
Кадър от "Едно друго утре". Снимка: София Филм Фест

Истински ад е да обичаш някого, който не обича нито себе си, нито живота, а само теб.

Думите са от документалния филм „Едно друго утре“ на Силвио Солдини, прожектиран по време на София Филм Фест. Режисьорът изследва изключително детайлно случаите на домашно насилие в Италия – тема, болезнено позната и у нас.

Кадрите често се спират върху градските квартали, задържат се върху блоковите пространства и малките прозорци, зад които сигурно се крие пореден случай, в който някой има нужда от помощ.

Документалното изследване включва разказите на малтретираните, на извършителите, на техните деца и последствията върху живота им. Допитва се до специалистите, опитващи се да променят тъжната статистика. Измежду всички тези истории Солдини търси как може да бъде подобрена ситуацията в „едно друго утре“, където няма да има жертви, нито насилници, в по-честия случай били самите те жертви в детството си.

Сред присъстващите на прожекцията беше и Катя Кръстанова от Фондация „Асоциация Анимус“ – клиничен психолог и психотерапевт, с която разговаряхме след филма.

Освен жертвите на домашното насилие във филма видяхме и колко много представителите на държавните институции в Италия са наясно с този проблем. Отбелязахме колко осъзнато работят различните звена като съд, прокуратура, обучени полицаи, криминолози, психотерапевти. Каква е ситуацията у нас? Как се справя нашата държава със случаите на домашно насилие?

Филмът „Едно друго утре“ е всеобхватен като представяне на темата за домашното насилие над жени, основано на пола, и домашното насилие въобще. Като човек, потопен в тази тема, виждам голямата разлика между дълбокото разбиране на феномена на насилието над жени от страна на институциите в Италия.

Не е толкова впечатляващо, че службите, занимаващи се с подкрепа на жертвите на насилие, по дефиниция са създадени и поддържани от неправителствения сектор. Това се случва навсякъде по света.

Но в този филм се вижда как прокуратура, съд, полиция, представители на институциите говорят с изключително разбиране за проблема. В неговата дълбочина, противоречивост на поведенията, особености на жертвите, особености на извършителите и непримирост към факта, че насилието е недопустимо. Не мога да си представя толкова професионалисти от страна на държавните институции в България, които могат да говорят така по дадената тема.

Що се касае до промяната на Закона за домашното насилие у нас, то ние още не сме стигнали до етапа, в който подзаконовата нормативна база да е влязла в сила, така че реално да разберем има ли промяна и докъде стига тя по отношение на приложението му. За съжаление, сме в много по-ранен етап при решаването на този проблем в сравнение с Италия.

Някой трябва да се обади

Какво може да направи в момента една жертва на домашно насилие у нас?

Зависи в каква ситуация е и колко е рисков случаят. Ако е високорисков, ако става инцидент – малтретиране с опасност за живота, трябва да звъни на 112. Особено ако е заключена, под контрол, изолирана, бита. Това, което прави полицията, е да изпрати патрул. Вече има нововъведения и полицията прилага на място методика за оценка на риска и според резултата може да задържи извършителя за 24 часа, както и да прикани жертвата да се изнесе.

При нисък риск може да се наблюдава дългосрочно случаят. Но за да дойде патрул при висок риск, трябва някой да се обади. Дали ще е самата жертва, или някой близък от нейното обкръжение – някой трябва да реагира. Без реакция няма как да се стигне до подкрепа на жертвите.

Ако е случай, при който имаме хронично насилие с неопасни редки инциденти на насилие и жертвата се чувства зле, тогава е добре тя да се обърне към услуга за подкрепа на жертвите на домашно насилие. Да работи с психолог, социален работник, да се оцени конкретният случай. Да се види дали има опции да се работи с извършителя, или да се планира незабавна защита на неговата жертва.

Оттук насетне всеки случай е индивидуален. На разположение е и горещата телефонна линия, която се управлява засега от „Анимус“. Скоро ще има и европейски хармонизиран номер към Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие, на който жертвите ще се обаждат. Там ще могат да водят всякакви разговори – от емоционална подкрепа до сигнали за спешни случаи.

Поведението на жертвата

Във филма беше засегната темата за поведението на жертвата. Как, след като се оплаче в съответните институции, после смекчава тона и предпочита да пренебрегне случилото ѝ се, като го омаловажи. Точно тогава до нея трябва да са компетентните представители на институциите, които да я подкрепят. У нас като че ли това не се случва?

У нас представителите на институциите, неразбирайки същността на домашното насилие, в такъв момент приемат, че на жертвата ѝ харесва да е жертва. Това я устройва и те няма нужда да правят нищо. Тук трябва да има много по-ранно обучение още в университета, за да бъдат представителите на реда с ясни нагласи и добра информираност, като започнат да работят на терен.

Във филма се видя как реагират институциите, колко са толерантни и каква подкрепа се дава на жертвата, за да може тя да издържи. Важна особеност е цикълът на насилие, който предполага т.нар. „медена луна“. Тогава извършителят се извинява и отношенията се възстановяват. Жертвата прощава, което я кара да се чувства добре, но нещата се повтарят. И това трябва да бъде азбучник, който всички занимаващи се в тази сфера да знаят.

Моментите на уязвимост

Всеки ли може да стане жертва?

Няма модел в партньорските отношения, но се вижда, че има конкретни ситуации при жените, станали жертва на домашно насилие. Множество изследвания показват, че те се закачат за човек, склонен към насилие, в момент на специфична тяхна уязвимост. Например ако не са приети в университет. Или са спортистки, преживели контузия, и няма да могат да играят на важни състезания.

Също при загуба на родител, близък, при излизане от онкологично заболяване. Ситуации, в които човек изпитва слабост и има нужда от силна опора и подкрепа. Тогава има тотална необходимост да е ценен и център на внимание. В такъв момент потенциалните жертви се закачат за човек, който е доминантен, има склонност да контролира, да организира, да настоява как е правилно да стават нещата.

Едно наум за уважението към личните граници

Как да се разпознаят първите белези, че човек е склонен към насилие?

Това не е лесно, защото човек трябва да е в добра кондиция, за да не ги интерпретира погрешно. Едно от нещата е, че насилникът не уважава личните граници. Всичките – емоционалните, физически, сексуални, психически.

Като незачитането не означава непременно се покаже липса на внимание. Напротив, понякога има едно налагане като позитивна конотация. Например когато партньорката се е нахранила, но приятелят ѝ набляга, че трябва да си изяде всичко. Дори това е незачитане на граници. Или пък думи като: „С тази рокля не ми харесваш, много е червена. Облечи зелената.“

Когато една жена е уязвима, разбира подобно поведение като внимание и грижа към нея. Но тези дребни „жестове“, както и агресия към кучета или към други хора, са знак, който не трябва да пренебрегваме. Човек, който скача да бие някого на улицата, защото другият автомобил е препречил пътя му, означава, че е склонен към насилие. Жената, която пътува до него, е добре да си дава сметка, че сега този човек е агресивен към непознат, но следващия път може да бъде и към нея.

Шанс за промяна на насилника

Пак от филма стана ясно, че има насилници, които осъзнават грешките си и имат шанс да променят поведението и нагласите си. Но има и такива, напълно лишени от емпатия. Как да разберем кой може да бъде променен?

Извършителите на домашно насилие, основано на пола, не са по калъп, не отговарят на еталон. Това е един голям континиуум от различни типове хора, преминали през различни житейски ситуации. Има такива, които са бити като деца от родителите си. Те са видели патологичен момент и не са се възпитали да контролират агресията и гнева си.

Има и други, които не са били обичани. И те, защитавайки се от тази болка, несъзнавано в най-ранна детска възраст са станали притъпени и претръпнали към емпатията и към чувството за вина. Тези особености са ги направили изключително емоционално нечувствителни. Подобни хора не подлежат на промяна.

Неспособността да преживяваш вина и емпатия те прави неспособен да работиш терапевтично със себе си по личностова промяна и съответно да можеш да преработиш агресивните си импулси. Затова те не подлежат на терапия. Това са т.нар. психопати.

В психопатологията се говори за различни видове личностови разтройства, които се обединяват под това гражданско название. Обикновените невротични насилници, които са били нагърчени в службата и вечер се прибират и разтоварват вътрешното напрежение върху жена си, са тези, които могат да се променят.

Броят на жертвите

Каква е честотата на жертви на домашно насилие у нас?

Не може да дадем точен отговор, докато статистиката не влезе в Националната информационна система, която сега се създава от Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие. Спекулативни са твърденията на социологическите агенции на база на методиката, която се прилага – всяка трета или всяка четвърта жена разпознава себе си като жертва на домашно насилие, основано на пола. Тук става въпрос за изследвания на Националната статистика и Министерството на труда и социалната политика.

Съдейки от нашия опит, имаме най-голям поток на горещата телефонна линия, където са около 2500 обаждания на година. След това имаме настанени по кризисните центрове, които са два на брой с общо 18 места. Отделно имаме информация в консултативните програми, но не сме представителна статистика, а неправителствена организация, която управлява четири услуги, свързани с домашно насилие.

Обобщената информация е, че в съда се постановяват около 3500 ограничителни заповеди на година. Между 27–30 хиляди са обаждания на година на телефон 112 по повод домашно насилие, като там има повтарящи се сигнали. С това разполагаме и чакаме Националната информационна система.

Мъжете също могат да бъдат жертва на домашно насилие

Домашното насилие е предимно по полов признак. Но помним и случаят с Пейо Пеев.

При мъжете също има домашно насилие. От статистиката на Висшия съдебен съвет силно впечатление прави, че мъжете, получили постановени заповеди по Закона за защита от домашно насилие, са предимно възрастни и това касае насилие от децата им. Това показва, че в партньорските двойки мъжете по-рядко търсят помощ.

Но случаят с Пейо Пеев е много фрапантен и много тъжен, защото доста време на него се е гледало като на родителска борба, а не като на домашно насилие. Това много често се бърка в нашата съдебна система и в системата на закрила на децата.

Подобни ситуации не се разпознават като домашното насилие, а се наричат родителски конфликт. Пейо Пеев е имал индикации, че е обект на домашно насилие, на физически тормоз, на дисквилификация и агресия. До такава степен това се подценява, когато мъж говори за нещо подобно, че никой не го е взимал насериозно.

Прави впечатление, че неговата адвокатка по делото за припознаване, която имаше думата веднага след трагичния случай, разказа в национален ефир как той ѝ е изпратил по Viber данни, че е тровен и вероятно се прави опит да бъде отстранен.

Това е адвокатка с изключителна ерудиция. Ако тези разкази идваха от жена, жертва на домашно насилие, най-вероятно адвокатката щеше да заведе сезираща молба по Закона за домашното насилие за ограничителна заповед за жената и нейното дете. Но въпреки изключителната си опитност и ерудиция тази адвокатка не се е сетила, че това може да е основание за сезираща молба, колкото и абсурдна да е за доказване пред съда.

Тя не го е помислила. Впечатляващо е, че не го сподели и в национален ефир. Това показва колко много се толерира насилието над мъже в партньорските отношения и как в нашата култура на мъжете се предписва свръхсилата да се оправят с жените, дори това да означава да им обършат два шамара. Но никой няма да им препоръча да отидат да пуснат сезираща молба.

Насилието ражда насилници

Всичко това означава, че проблемът с насилието не е само личностен, а засяга цялото ни общество на ниво манталитет. Как може да се промени възприятието за този феномен? Когато едно момче гледа как баща му тормози майка му, вероятно като порасне ще тормози своята жена. Но тогава неговата майка няма да защитава съпругата, а ще защитава сина си.

Това е класическа ситуация, но в нашата култура този тип поведение на момчетата не се възпитава само с директното възприятие на модела за домашно насилие. Когато едно момче падне и се удари, на него му се казва: „Недей да плачеш, стани, ти си мъж“. Т.е. твоите чувства нямат значение. Това послание, този тип възпитание влиза през толкова много други възможности за комуникация, че момчетата се научават да бъдат нечувствителни не само към собствените си чувства, но и към чувствата на партньорките си.

Затова е изключително важно да се работи по програми за ранна превенция, които развиваме в „Анимус“. В тях децата се научават да разпознават и хубавите, и лошите чувства и да не отреагират на лошите емоции с агресивно поведение.

Човек не избира в какво семейство да се роди, но обществената среда трябва да може да предложи грижа на всички деца, за да променят емоционално това, което са преживели. Не е задължително да ходят на терапия, но ние предлагаме такива програми, които започват в ранна възраст още в първите класове на училището.

Децата идват от различни семейства, всички са с различна степен на развитие и умения на емоционалната интелигентност. И ако се работи на ниво клас и на всички деца се повишава възможността да опознават чувствата и да ги управляват, това може да промени ситуацията.

Тоест не може да се разчита само на семейството, защото то може да няма потенциала да се справи с проблема, а е важно и институциите да се включат?

Точно така. Някои от семействата ще попаднат в обсега на закрилата заради проблем, но други могат много бавно да минават през годините и до пубертета на детето никой да не разбере какво се случва в това семейство. Затова и училището е толкова важно.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross