fbpx
И аз съм човек

Добрият стар Google Search посред нощ

18 юни 2024
Pexels

Колко пъти ви се е случвало да искате да сте перфектният родител – да можете да подкрепяте децата си, да им измисляте забавни игри, да им сготвите точно храната, която обичат, да ги заведете на най-интересното място.

Но реалността е друга. В това се убеждава Кристин Кариг, магистър по педагогика и основателка на училище „Кариг Монтесори“ в Уилямсбърг, Бруклин.

Злополучният си опит за драматичното разминаване между желание и възможности тя споделя в текст за Scary Mommy.


Преди да стана родител, хората ме възприемаха като своеобразен авторитет в областта на възпитанието. Преди да родя първото си дете, бях ръководила няколко години училище по Монтесори системата в Бруклин. Превръщането ми в родител показа, че нито едно обучение по ранно детско развитие не ме е подготвило за сложността на семейния живот. Но точно както подхождах към професията си, бях сигурна, че мога да запълня пропуските в знанията си чрез стриктно обучение.

Безкрайното търсене

Късно вечер с телефон, опрян на растящия ми корем, използвах информацията като своя пътеводна светлина, докато тялото ми ме тласкаше все по-навътре в неизследваната територия.

  • Потърсих информация в Google: Кога започва да бие сърцето на плода? В коя седмица от бременността можете да усетите движението на бебето си? Защо не мога да ям суши, докато съм бременна?
  • Това продължи чак до раждането: Какви са първите признаци на раждането? Колко дълго е нормално да продължи първото раждане? На какъв интервал трябва да са контракциите ми, преди да отида в болницата?
  • Не спря и след като се прибрахме с дъщеря ни у дома: Колко часа трябва да спи бебето на денонощие? Кога може да пие от шише? Колко време трябва да стои по корем двумесечно бебе?

Отговорите на тези въпроси не бяха сложни. В крайна сметка те бяха от техническо естество. Отговорите им бяха под формата на число или редица от числа, на „да“ или „не“.

Нямаше сива зона. Тази увереност ме накара да повярвам, че самото родителство може да бъде просто, управляемо, предвидимо.

Когато дъщеря ми порасна и имахме още деца, като накрая стигнахме до четири, нещата започнаха да не са толкова ясни, да са безумно неуправляеми и предвидими само в своята непредсказуемост.

В сивата зона

Едната ми дъщеря не спеше в рамките на общоприетия диапазон. Докато будуваше, беше това, което можете да откриете в Google като евфемистичното „бебе с големи нужди“. Доколкото разбрах, това е термин за вид бебе, което причинява на родителите такова изтощение, което сънят не може да възстанови.

Беше почти на три, когато се роди брат ѝ. На две седмици и половина той започна да плаче постоянно и не спря, докато не навърши девет месеца. Google ще ви каже, че коликите не продължават повече от шест месеца. Нашият опит ни доказа, силно и безмилостно, обратното.

Децата ми не се вписваха в подредените рамки, на които бях свикнала да разчитам.

Не се вписвах и аз. Уж съм експерт по ранно детско развитие, а се чувствам болезнено изправена пред невъзможността да се грижа за малкото си дете с големи нужди и за бебето с колики. Като същевременно се опитвам да запазя някакво подобие на родител, какъвто си мислех, че ще бъда.

Търсенето в Google вече ми показваше все по-широката пропаст между родителския живот в моята фантазия. Спокойствието, ресурсите, творчеството и приготвянето на леки закуски бяха изместени от родителския живот в моята реалност, в която се чувствах претоварена, с опънати нерви, мажеща крекери с фъстъчено масло.

А постоянното търсене на информация, която да облекчи тревогата ми, както правех в началото, само влошаваше нещата.

Един ден открих, че зъболекарите вече препоръчват бебетата да минат на първи преглед в рамките на шест месеца след появата на първото зъбче (с други думи, цели две години преди да заведа децата си).

Бях шокирана от статия, в която се посочваше, че да крещиш по децата е също толкова вредно, колкото и да ги удряш. Най-накрая оставих телефона, след като попаднах на Сократов диалог, в който подробно се описваше как да питате децата си за деня им в училище.

Допреди три минути мислех за себе си като за хигиеничен, неагресивен и любопитен родител. Какво се случваше?

Не само това, но и от всички мои „проучвания“ разбрах, че трябва да бъда участничка в игрите, най-добра приятелка, готвачка, психоложка, шофьорка, разказвачка на истини... Да ги хваля, да нося неща за ядене, да съм модел за подражание, да определям границите, да координирам извънкласни дейности... Всичко това исках да бъда, но повечето дейности просто ми бяха непосилни.

В крайна сметка започнах да се чудя кой поставя тази летва?

Всъщност това не е един човек. Всички тези неустойчиви стандарти са просто амалгама от родителски идеали, които ни се подават чрез алгоритъм по време на онези късни, нощни, уязвими скролове на съдбата. Идеали за възпитание, които са изведени от вакуум, откъснати от контекста на реалността, в която се налага да възпитаваме.

Проблемът е, че контекстът има значение. Реалността на родителството включва балансиране на работата и другите отговорности с постоянно присъстващите, видими и невидими, изисквания за отглеждане на деца. В един дом с много деца тази реалност включва почти постоянните конфликти и съперничество помежду им.

За повечето родители този процес е подсилен от бурна гама емоции, ден след ден, минута след минута. Накратко, безплътните съвети на търсачката, неизбежно откъснати от особеностите на моите деца, моите възможности и моя постоянно променящ се праг на търпение, могат само да ме бутнат към ръба.

Сега като гледам назад, си давам сметка, че щеше да е по-добре да спра да търся в Google. Особено когато осъзнавам, че това повече ме кара да се тревожа и да се съмнявам, отколкото да се чувствам уверена и сигурна.

За щастие, се оказа, че зъбите на децата ми са добре и не изглеждат толкова увредени от моите случайни изблици на неудовлетвореност. И, както ще ви каже всеки опитен родител, ако искате детето ви да сподели всичките си съкровени мисли, не се нуждаете от Сократов диалог, а просто да проведете важен разговор, в който и то да участва.


Източник: Scary Mommy

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross