fbpx
Писма за 8 март

До сина ми и до дъщеря ми

8 март 2024
майка с деца момче и момиче игра

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Тодорка Атанасова пише писма до сина си и до дъщеря си.


Писмо до сина ми

Сине, пише ти мама. Здравей!
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После : „Мамо, имам рана“!.
А аз побързах и за миг
превързах болното коляно.

Сякаш вчера четохме с теб,
приказки за царството голямо,
Снежанка, Мечо Пух, Храбрият войник,
а ти прошепна тихо:
„Мамо, Дядо Коледа, защо не живее тук ?“

С теб растях и аз. Опознавахме света.
Учех те, че няма по – велико чудо от това:
да носиш ти любов , където и да стъпиш някой ден,
колкото и да бъдеш устремен.

Да не чакаш нищо наготово, да ти донесе успех.
Да не търсиш отговори, само от А до Я,
защото безкрайна е азбуката на Света.
И да си останеш верен , пък дори и предаден.

Ти, мило детенце, намери своето местенце,
ако ще и на едно листенце.
Избери трудния, но винаги твоя път!
Обикновено, в гъстата гора, чака госпожица една.
Безстрашен мъж бъди, ако искаш да я спечелиш ти.

Но, запомни: Тя на никого не принадлежи!
Можеш само да я обичаш ти така,
както мъж обича истински жена:
с отворени очи, с лекота.

От мен имаш безрезервна подкрепа
и едно майчино рамо,
това е мило дете само.
Майчината сълза сине, побира цялата Земя!
Ще я откриеш, дори, когато ме няма.
Бъди щастлив и много доволен. Волен!

С обич: Мама

Писмо до дъщеря ми

Мило, мое момиче, когато ти се роди, или по-точно изгря, малко след полунощ на 17 януари, разбрах, че всички приказки са истински. Толкова истински, че имат силата да преобразуват нощта в ден и деня в нощ и хората в свои герои.

Тогава аз получих най-бялото вързопче на света и цялата снежна белота, която беше отвън влезе в стаята. При нас. Лицето ми лумна и всички януарски снежинки, които виждах през прозореца, отразени от светлината на уличните лампи, които ми приличаха на слънца, се разтопиха.

Оттогава не мога да дам друго определение за уличните лампи. Не мога. Така ги наричам – слънца. Нощта, за която в момента ти пиша е най – красивото нещо, за което съм писала някога и за което толкова много ми се пише, че не знам дали ще ми стигне времето да напиша всичко.

И да ти кажа всичко. Но пък знам, че времето ще напише достатъчно за една приказка, която ти да разказваш. Осъзнавам как се раждат най-красивите определения за любовта. Майчините. И ти ще разбереш, съкровище. Съкровеното.

Обичам те, мое бяло гълъбче, и ти пожелавам ненагледен полет през света на твоята приказка. Успех за сбъдване на съкровени мечти и споделена радост. Здраве и човечност. 

И когато аз отлетя като онова балонче, което ти купих от първия панаир и за което ти се натъжи, гонейки го с детските си очички в небесната шир, ми се иска да знаеш, че дори когато ме няма, ще ме има за теб – винаги. Ти само погледни светлината на уличните лампи. Това е.

С обич: Мама.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross