fbpx
Писма за 8 март

До радостта на мама

8 март 2024
майка и дъщеря танцуват

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Захарина Георгиева пише до своето момиче.


Здравей, малко мое мишле, както обичам да те наричам.

Аз съм с теб от първата ти глътка въздух. Живя под сърцето ми 9 месеца, за да заживееш в сърцето ми завинаги. Отделяли сме се за часове и след това отново си в моите прегръдки.

Казват, че връзката между родител и дете се изграждала поетапно, но между мен и теб сякаш се получи от първия поглед и стон. Дали защото обстоятелствата бяха такива и единственият човек, на когото можех да разчитам в повечето време от отглеждането ти бях аз самата, дали защото съм живяла мъничко самотно и съм те търсила, и съм те чакала, а може би и всичко взето заедно.

Всяка майка ще опише ролята си в розово.

Аз също, но не бих спестила и разказ за локвите след разразилата се буря. Защото животът ни обагря с всичките си цветове, дори и с тези, които много-много не обичаме. И да, брояла съм звездите цяла нощ, държейки те на ръце, и съм смесвала моите с твоите сълзи.

Опитвах се да бъда, опитвам се да дам най-доброто във всяка ситуация. И някой път от безсилие гласът ми е говорил високо, а след това угризения са запълвали сърцето ми. Най-важното за мен е ти да си щастлива, да изживееш всички детски вълшебства и най-вече тези, които аз не съм опитвала.

Ти пък ми подаряваш нов начин да изживея пропуснатото и всичко да си дойде на мястото.

Сега си още мъничка, но се надявам, като пораснеш, да ме виждаш в очите си като борбена майка, успяла въпреки трудностите да ти даде обич и да те научи да бъдеш и да търсиш доброто. Ако трябва да избирам кой да изяде последния бонбон, знаеш, винаги го пазя за теб. Но искам да те науча да обичаш и себе си. След като ти се появи и минаха няколко години, аз всъщност се научих, чак сега, да правя това и със себе си.

С твоята поява започна и моят нов живот.

Благодаря ти за смисъла в дните и за радостта, която ми донесе твоята поява. А това, което искам да ти даде моето писмо, е утеха, ако ме няма, надежда, че излиза дъга след всяка буря и моята безусловна обич към теб, която ще е винаги и ще бъде завинаги. И както брегът посреща морската вълна с отворени обятия, така и аз ще бъда твоят пристан и, при нужда, светещ в тъмното морски фар. 

Обичам те, мое мишле. Мама е щастлива. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross