Магдалена Трифонова участва в конкурса ни за летни истории със своята за престой с внуци при дядо. Всички са живи и здрави, но дядото не е много доволен.
Включете се и вие, като ни изпратите текст на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“ е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
„Когато излизаш отнякъде – независимо дали е тоалетна, или ресторант, връзка или живот, винаги трябва да се обърнеш за последно, за да видиш какво оставяш след себе си.“ Мина ми през ума това златно правило, но не посмях. Сложих куфара върху новата дупка в ламината (поне малко да забавя откриването ѝ) и се заоглеждах за тримата малки доморазрушители.
Време беше да напуснем обекта.
И как бих могла да погледна назад в птичите очи на една невинна кокошчица, знаейки, че деветте чужди яйца под нея въобще няма да се излюпят и под декоративното ѝ дупе. Или счупените магнити за хладилник, сега вече наподобяващи магнитен пъзел, и още, и още.
Прекарахме една седмица на село при баща ми с децата.
Още в ПОНЕДЕЛНИК декоративната ограда около един зелен участък с тревичка, но от онзи сорт, предназначен да гали само окото и в никакъв случай боси крака, беше откачена и начупена.
Във ВТОРНИК пострадаха едни саксии с важни цветя със сложни имена, които бяха обилно поляти със смес за сапунени мехури.
В СРЯДА се чудихме къде са изчезнали яйцата от хладилника и защо онази малка бяла кокошчица лежи в сандъчето и не става, а до нея са поставени купички с храна и вода.
ЧЕТВЪРТЪКЪТ се оказа благодатен.
Една бременна котка и три големи мъжки котарака бяха примамени с прясна риба и пържоли, и много милувки и решиха да останат за постоянно заедно с всичките си лоши навици.
ПЕТЪКЪТ беше ден за почистване. Децата изсипаха препаратите, които намериха (предимно за миене на чинии, прах за пране и паста за зъби) в две кофи, добавиха вода и миха камъните от кокошия двор и една ръчна количка.
В СЪБОТА баща ми не издържа и изчезна. Откривали лова.
Прибра се чак в НЕДЕЛЯ и аз веднага разбрах, че не е препоръчително да му се мяркаме пред очите. Дано да не му се догледа телевизия, защото опитах да открия къде е заровено дистанционното, но не посмях да правя още дупки в райграса и се отказах.
Още не сме свършили, скрол надолу
По време на престоя ни не е пострадало нито едно живо същество.
Дори и на децата не е викано много. Единствено след всяка открита пакост се чуваше моето име. Аз бях посредничка между поколенията. Ако си спомняте как Фред Флинстоун крещи, само сменете името Уилма с „Магдааленоооо“ и ще добиете представа за висшата степен на ядосаност.
Една седмица не е много време на фона на цяло лято, но ако някой пита баща ми как е минало лятото, той ще каже: внуците идваха. Е сега как да му кажа, че момчетата искат сестричка.
