Тъкмо слязла от влакчета и въртележки, с лека танцова стъпка, малко болки във врата, но и широка усмивка като на Чешърския котарак, ни потърси Теодора Илиева, за да ни разкаже как се преживява „Дисниленд“ с тийнейджър. Има добри съвети за посещението на парка, особено ако с децата вече сте на едно ниво по отношение на екстремизма.
Колко сеизмично ще бъде преживяването ви в „Дисниленд“ в Париж зависи от възрастта на детето ви. Ако тръгвате на път с 6-годишна, която е прелетяла до Франция в роклята си на Елза от „Замръзналото кралство“ и основната ѝ цел е да се гушне в Доналд Дък, тръпката е една. Близка е до разходка в парка, но сред дизайнерски поддържани градини с водоскоци и с мощен симфоничен саундтрак, гърмящ от всяка леха с теменужки. Сложете и минимум 100 евро „непредвидени“ разходи по линия на репликата „Мамо, може ли... ?“.
Ако обаче се приземите в парка с тийнейджър, който няма страх и срам от нищо, тогава затегнете коланите. Ще си припомните как се пищи от сърце. Ама така, че и на прослушване в операта да ви завидят. И независимо от реденето по опашки е твърде вероятно да изкарате един от най-щастливите дни в живота си.
Преди да потеглите към парка си напишете домашното
Свалете Disneyland Paris App, за да си сверите часовника с всеки от атракционите – кой е Family Friendly, до кой достъп не могат да имат деца под 120 см, ще има ли тематично шоу в деня на посещението ви. Няма по-тъжна картинка от изражението на родител, чакал 90 минути за достъп до ролъркостър, който не може да яхне с 4-годишния си жужащ от превъзбуда миньон. А персоналът му е посочил изхода с тона на италианец в задръстване, защото контролът над човекопотока е жизненоважен и всяка секунда е ценна.
Понякога опаковката на атракциона подвежда. С 13-годишната ми дъщеря например приключихме инвазията си в „Дисниленд“ с Crush Coaster. Влакче, в което всеки вагон е във формата на черупката на костенурка от „Търсенето на Немо“. Всички си спомняме умилителната история на рибата клоун и очаквахме лежерно плъзгане сред декори от филмчето в тунел от захарен памук. Допускахме дори, че гейши с пипала на октопод вместо ръце ще масажират подутите ни от висене по опашки крачета.
Оказа се, че мобилните костенурки са като свръскоростни капсули за пътуване във времето. Докато поставиш багажа си в краката, вече си потънал в пещера с приглушено осветление и неонови силуети на анемони. Докато погледнеш дали детето ти е пристегнало всичко, което ще предпази пломбите му от изхвърчане, вече бориш гравитацията в спускане по 360-градусова спирала. И докато мигнеш, вече си паркирал на изхода с добре накъдрени вежди, оформена като глухарче прическа и вцепенени от шок устни. Трудно проговаряш, докато служителите ти дават знак да изхвърчиш в движение от костенурката, за да се качи следващата наивна четворка.
Парковете са два – „Дисниленд“ и „Уолт Дисни Студиос“
В първия имате цял град за мърчандайз и хранене. Там са и основните атракциони. „Уолт Дисни Студиос“ има значително по-скромно пространство за мърч – влизате през огромен павилион, оформен като холивудска алея, осеяна с кафенета и закусвални. Като преживяване може да ви предложи няколко профилирани, но доста приятни неща. Кампусът на „Отмъстителите“, който ви потапя изцяло в света на Marvel и където всяко момче на възраст от 4 до 40 ще гледа зрелищното спускане на Спайдърмен от покрив. Ще носи оръжието на Железния човек. Ще се включи в батална хореография (прилича на танц, не са замесени копия и други остри предмети). Ще се повози на скоростно влакче или ще разцъка интерактивни игри.
Pixar са представени с филмчета като „Колите“ (но тук главният герой е влак и се минава през освежаващо водно трасе), „Рататуй“ (видяхме само пълна възстановка на ресторанта на Густо, но беше затворено за посетители) и „Играта на играчките“. Атракционът тук е спускане с парашут от 25-метрова кула и е силно препоръчителен. Фаворитът ни в студио парка беше „Кулата на ужасите“, скрита в асансьора на хотел с височина на панелен апотеоз в „Люлин“. От историята за зловещо изчезналите гости на хотела, през зашеметяващия декор от 50-те, до симпатично заядливото пиколо, което ви забранява селфита на върха, докато ви настанява – преживяването е филмово по всеки параграф.
„Асансьорът“ ви дава скоростна разходка с резки спирки между етажите, които ви отлепят на педя от седалката и могат да пренаредят гръбнака ви, ако не се държите здраво. Абсурдно е да ползвате телефон – ръцете ви ще са или триумфално отпуснати във въздуха, или вкопчени до побеляване в седалката. На последния етаж малката ви совалка на ужасите спира, вратите на асансьора се отварят и за части от секундата виждате двата „Дисни“ парка от птичи поглед. Следва пищящо приземяване и абсолютен кеф. В студио парка е и Crush Coaster, за чийто ободряващ ефект споменах по-рано.
Основният „Дисниленд“
В него можете да се разходите в приказките за Снежанка и Питър Пан, обикаляйки сърцевината на историята в минивагонче. Играта със светлини, музиката и феноменалните декори ви потапят в приключението с подскоци, остри завои, спускания, музикални теми от филми и иконични реплики. Може да се разходите в лабиринта на Алиса или да се пробвате в престрелка с лазер срещу Баз Светлинна година. Но това са забавления, за които ви е нужна плетка и одеяло.
На Big Thunder Mountain – влакче ала Индиана Джоунс, което минава през каменоломна и взима остри завои над живописен изкуствен залив, се качих спокоен възрастен. И слязох като дете, чийто фалцет не можа да спре в следващите 20 минути. Наистина, чакаш 40 минути, за да преживееш една минута душевен оргазъм, но си струва. От първия писък до последния. Не усетих, че съм пуснала сълза от адреналин и чиста проба удоволствие. Това е положението при нас, жените – понякога минута е много.
Star Wars Hyperspace Mountain също е велико и идея по-хардкор като скорост и лупинги. Слушайте внимателно инструкциите на влизане и дръжте главата си плътно прилепнала за седалката. Иначе след едноминутната центрофуга в абсолютен мрак вратът ви ще заживее свой живот в една далечна вселена, където само джедай хиропрактор може да ви спаси.
След две такива екстремни изпълнения перфектния атракцион за релакс е It’s a Small World. Посреща ви декор с вятърни мелници в бонбонени цветове и тучна градина с храсти под формата на понита и жирафи. Цялото приключение се случва по вода, което при 30 градуса в първите дни на юни, беше благодат. Лодката ви спуска в приказен свят на миниатюри, които пресъздават с изумителен детайл и музика всички знакови култури и забележителности. Биг Бен, танцьорки на канкан пред мелницата на „Мулен руж“, Статуята на свободата в Ню Йорк и куп други.
Какво още е задължително?
Удобни (равни) обувки. Едва ли ще навъртите колосален километраж, но ще загубите солидно време от живота си в стоене прави, докато пъплите с миши стъпки към местата си в поредния атракцион. А и, да си признаем, с токчета не е окей да се качиш дори на въртележката за пеленачета под формата на чаени чаши. Сещате се, тя е най-безобидното забавление и неин умален формат можем да видим и на лунапарк в „Орландовци“.
Забравете за обемния багаж. Без раници. Първо, ще спестите време от щателната проверка на входа. Второ, в „Дисниленд“ ви очакват поне 10 часа приключения. Това е повече от времетраенето на стандартен работен ден. И гърбът ви със сигурност няма да ви благодари, ако го натоварите извънредно с нещо различно от портфейл, телефон и бутилка вода.
Тук е моментът да споменем, че в парка може да влизате с храна и напитки отвън. Алкохол не се внася. Ако се заредите с младо яре в хладилна чанта за пикник, също няма да ви се получи. Но леки сандвичи, ядки, кафе и безалкохолни няма да впечатлят охраната на входа. Това не значи, че ще се храните бюджетно. Както вече споменахме, в „Дисниленд“ ще прекарате един солиден минимум от време и със семейството ви със сигурност ще поискате да презаредите с нещо за хапване.
Добрата новина е, че има супердостъпни ресторанти, в които между плитката на Рапунцел и голия пъп на Ясмин можете да хапнете скара с картофки или детско комбо меню с бургер, напитка и десерт, всяко по около 20 евро. За сравнение – един балон е между 10 и 15 евро, а диадемите с уши на Мини Маус, които са най-масовият мърч, са между 20 и 23 евро.
Дотам и обратно
До „Дисниленд“ се стига най-безболезнено с влак от центъра на Париж, за който ползвате стандартен билет за градски транспорт. Или комбиниран за метро, автобус и влак (RER). Има удобни връзки от метро спирките Chatelet и Opera. Пътуването е около 40 минути, влакчетата са двуетажни и относително комфортни. Паркът е последна спирка, а от перона сте на 5 минути пешеходно разстояние от входа.
На сцена пред емблематичния за „Дисни“ замък регулярно се случват всякакви пърформанси. Кулминацията на цялото преживяване в парка е парадът на всички любими герои, които преминават в зрелищни каляски или яхнали всевъзможни светещи платформи. Хореографията, изпълненията и невероятната заря на финала оставя хиляди без дъх. За съжаление, ние не я преживяхме по две причини. След 11 часа водовъртежи и опашки нямахме никаква енергия. Другият момент беше, че не разполагахме с кола, а след полунощ шансът да се добереш до центъра на Париж бе само с такси.
Колко струва?
Цената на комбиниран билет бе малко над 150 долара. Дали ще видите само единия парк, или и двата е въпрос на разлика от около 30–40 евро. След като това е приключение ала „веднъж в живота“, е добре да огреете и на двете места. За да извлечете максимума удоволствие и да се качите на повечето атракциони, бъдете там още в 11 сутринта. Малко са местата по света, в които толкова безскрупулен към джоба на туриста бизнес предлага заслужена доза щастие и зрелищна магия. Струва си всеки цент.
Всички публикувани снимки са на авторката и не могат да бъдат разпространявани без нейното съгласие.
