Как от руините се гради не просто ново училище, а дом за обучение. Място за грижа, споделяне и лавиране с познанията. Възможно ли е парите в образованието да са достатъчни, стига да се управляват добре? Какво е да си директор на училище в най-бедния регион в България?
Мирослав Павлов е директор на Професионална гимназия „Васил Левски“ в град Мездра и има 19 години трудов стаж като учител. Професионален опит трупа като журналист, водещ на предаването по TV1 „Алтернативата“, работил е в министерство, но през цялото това време сърцето му е в училището.
От сринато образование към амбиция за знания
След като получава покана да оглави професионалната гимназия в Мездра, първоначално отказва. При втори разговор обаче, Мирослав се съгласява. „За жалост, когато вече бях назначен на 1 юли 2022 г., се оказа, че попадам не в училище, а в сметище с 38 ученици. С изключително демотивиран и лош преподавателски състав и тежка материално-техническа база.“
Това, в което влиза преди три години директорът, тогава му прилича повече на затвор, на „наказателна акция“ срещу учениците. Дава пример дори със стола на секретарката, който е бил с махнати колелца. Последните мебели, купувани за училището към 2022 г., са 10 чина от 2001–2002 г.
Назначаването му на отговорния пост е последният шанс, който Регионалното управление по образованието във Враца дава на гимназията. Училището е било пред закриване. И въпреки че гледката го плаши, той се захваща, предимно със собствени средства, да преобразява мястото – като започва от принтера и стига до разпечатване на емотикони за настроение. Само седмица по-късно училището започва да изглежда различно.
Директорът (вдясно) също участва в ремонта
„Едно момче от десети клас дойде и ме попита дали може да си направи селфи, за да покаже на другите, че това място е заприличало на училище. И тогава, прибирайки се вкъщи, аз се разплаках… В лицето на едно дете, в душата му да видя, че сметището е заприличало на училище. И тогава си дадох сметка, че няма да се откажа.“
Мирослав Павлов и ученик от гимназията
Гимназия, която се отличава
В рамките на една година Мирослав Павлов уволнява 19 души. „Единственото, което исках, е учителите да преподават и да преподават смислено и качествено, така че всички ученици да бъдат научени. Защото е много лесно да научиш отличните ученици, които са двама в клас, а останалите 15–16, които са демотивирани или недостатъчно мотивирани, да правят каквото си искат“, казва Павлов.
Назначава, по думите му, млади и амбициозни хора. Смята, че глад за учители реално няма. „Когато създадеш приятна, приветлива работна среда, интересът е огромен. Аз съм обявявал половин щат по руски и се явяват по 9–10 човека. В съседното училище обявяват цял щат по руски и се явява един некачествен кандидат. Затова е много важно да инвестираш в образователната среда и да инвестираш в колегите. Тук заплатите не са минимални, не са и толкова максимални. Стремя се, както позволява бюджетът, заплатите да бъдат по-високи от минималните определени.“
Точно три години след назначаването му за директор, учениците вече са 118, а сред тях няколко са първенци на национални олимпиади и състезания. Има 20 педагогически специалисти. Обстановката днес е много приветлива, определя директорът. Той нарича гимназията „бижу, на което се радват и на областно, и на национално ниво.“
Днес в училището мебелите в класните стаи са на максимум три години. Навсякъде има wi-fi връзка, мултимедии с тъчскрийн дисплеи, дигитални дъски. Уютната обстановка се допълва от дивани, барбарони, джаги, тенис на маса, волейбол.
За самочувствието на децата директорът организира специални часове по родолюбие, в които кани известни българи – Мария Силвестър, Радослав Бимбалов, Здравка Евтимова, министри, вицепрезидент...
Радослав Бимбалов, писател и управляващ партньор в The Smarts Group
Образователният министър Красимир Вълчев
Кадри за жп транспорта и въвеждане на ИИ
В професионалната гимназия се преподава безопасност на движението по жп транспорта – предмет, който не се учи никъде в страната, казва директорът: „Ние за втора година кандидатстваме пред Министерството на образованието за иновативно училище с този предмет. Той е уникален за страната. Продължава да се изучава в паралелките, които са с направление локомотиви и вагони. Разширихме всички специалности, които се предлагат от училището. За миналата година имаме четири специалности: Системно програмиране; Електрообзавеждане на жп техника; Транспортно строителство; Техник по жп техника.“
За Техник по жп техника не са съществували учебни програми до миналата година. Когато преподаватели от училището в Мездра ги разработват. Именно по тях ще се обучават ученици в цялата страна.
В гимназията ще има и специалност, насочена към използването на изкуствен интелект. Директорът ще осигури преподаватели от Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София. Те ще преподават на учениците в 9. клас.
Формулата за успешно училище
„В едно училище, за да се получават нещата, трябва да не се краде. Позор и срам е да крадеш от образователна институция.“
Възмущението на Мирослав Павлов е насочено и към начина, по който е ръководена гимназията до неговото идване. Тогава той заварва „грозни неща“, включително дограма от плексиглас.
„И това е направено така от фирма, която държи на себе си, или е изпълнена добре една обществена поръчка?!“, пита реторично директорът.
Той допълва, че много от парите, изхарчени за техническото обезпечаване и за модернизирането на учебния процес, са дошли от националните програми за развитие на образованието. Според него дали бюджетът ще стигне зависи от това как се управлява.
„Във всяко едно училище в момента има пари – даже и там, където ви казват, че няма пари. Аз чак сега ще мога да си назнача втори заместник-директор. А съм имал нужда още преди три години, но си правя сметка кое е по-важно. А то е да се оборудват две класни стаи или два кабинета по информационни технологии, отколкото да си назначиш втори заместник-директор. Правиш си краткосрочни и дългосрочни планове и те се реализират. А училището е изцяло преобразено.“
Павлов държи самподготовката на учителите да се случва в сградата на гимназията. Затова там учителите работят на 8-часов работен ден. „Защото не може учителят да се прибере вкъщи, да започне да готви и да се подготвя и за часа по български или за часа по английски. За мен това е недопустимо. И създадох библиотека и добри условия, които позволяват самоподготовката да бъде в училище.“
За мотивацията на учениците и трудният разговор за бедността
The discipline is the way to success (Дисциплината е пътят към успеха) – този надпис посреща ученици и учители още на входната врата. За Павлов е важно поставянето на ясни критерии и пред родителите. Те се запознават с правилата в училището на първата родителска среща.
Телефоните в Професионалната гимназия „Васил Левски“ в град Мездра са забранени в час две години преди заповедта на МОН. И според директора това не създава проблем.
Онова, което засяда сякаш в гърлото на Мирослав, докато разговаряме, е темата за крайната бедност. В училището учат деца, които са абсолютно занемарени от семействата си. За него проблемът в българското образование не е в ученика, а в НЕумния родител.
„Случвало се е деца да припадат от глад. Купуваме им храна ние. Толкова грозно звучи в 21. век, но да – купуваме им закуски, обяд. Представяте ли си колко е трудно? Аз съм длъжен да се боря за всяко дете, което ми позволява да се боря за него.“
Нарича децата в града евросираци. Защото са изоставени от родителите си, които са заминали на работа в чужбина. Възпитават ги баби, лели, вуйчовци, „но едно дете няма нужда само от пари. Има нужда от път, има нужда от хора, които са зад гърба му.“
Със засилена емоция Мирослав разказва, че тези деца мечтаят не за играчки. Когато ги питат какво искат, те отговарят:
„Мечтая за родители, които да ме обичат.“
Въпреки че явно дава бащина опора, Мирослав по-скоро се приема като приятел на учениците.
„Винаги има ученици, които искат да говорят с мен. Винаги има деца, които дори извън учебно време са ме молили за някаква чисто човешка услуга.“
За религията и ценностите
Директорът на ПГ „Васил Левски“ смята, че предмет по религия и ценности може да има там, където има нужда това да се изучава като предмет. Където има подготвен човек, „който да е заразителен.“
„Познавам един отец, с когото ако седнеш, ще разбереш доста неща. Защото трябва да си добър например. Но този човек е един. А познавам десетки други, за които не разбирам защо са избрали този път. Но където може, където се иска и където е необходимо, нека да се случи това, но да не е задължително.“
Мирослав казва, че в професионалната гимназия, която той ръководи, и в която се изучава транспортно строителство, системно програмиране, изкуствен интелект, с подобен предмет ще настане „смях в залата“.
Според него е важно да има по-скоро гражданско образование, което да обяснява на учениците какво се случва в Районния съд в Мездра, каква услуга могат да получат, къде може да си платят данъците, къде трябва да иде човек, за да поиска да му бъде извадена скица на имота... „Защото тези деца на 19 години вече са големи. Те трябва да могат да се оправят с живота, нали? С такива реални неща“.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Павлов добавя, че в образованието има и много хора, които са неадекватни за системата. И насочва погледа ни към друг проблем в нея, пред който се изправя училището.
„Учениците имат практика, работят с режещи машини. Ние имаме медицинско лице във вторник и четвъртък до обед. A едно дете не си избира кога да припадне, да му е лошо, да се пореже. Но на мен законът не ми позволява да си назнача поне медицинска сестра.“
Иска му се работата на директора да не е толкова фокусирана върху бумащината: „Документацията ни убива. Постоянно има някакви отчети, някакви доклади...“
За оценките и нуждите на българското образование
Директорът подчертава, че обучението за пътнически превози, в частност, също има нужда от модернизация, защото „не ги готвим тези ученици да работят само в Мездра и Враца. Те ще искат да заминат и в други държави в Европа.“
Ако зависи от него, би редуцирал някои предмети, защото смята, че системата не кореспондира с реалността. И прави метафорично сравнение:
„Ние ги вкарваме в една телефонна централа, при условие че те носят смартфони от вкъщи. И ги караме да работят и да се учат в тази аналогова телефонна централа...“
Друго, което Мирослав би променил в системата, е разпределението на предметите седмично. Дава пример с музика и изобразително изкуство. „Един колега, който си държи на предмета по музика, как ще му направим на този човек да има 18 часа годишен норматив в осми клас например? Какво ги научава за един час, за един срок? Тотално губене на този час, който може да бъде, да речем, даден за математика.“ Конкретно по отношение на математиката той подкрепя идеята да се набляга повече на предмета.
Забелязва и друго: „В десети клас учениците учат 198 часа история, 108 часа български и се явяват на НВО по български. Защо е нужно, без да подценявам колегите по история, да се учат четири часа история, три часа български в десети клас при условие, че НВО-то показва такива грешки и такива смешни неща? Нека до десети клас да си има общообразователни предмети, нека наистина да си се учат по два часа.“
Другото, което не разбира, е защо е необходим втори чужд език в професионална гимназия. „Те никога не го научават. И ако ми каже някой, че е научил втория чужд език в професионалната гимназия с два часа седмично…“
Според Мирослав Павлов обучението е така разпределено, че не остава време за упражняване на предадените знания. Говори конкретно за часовете по математика, където, по думите му, всеки урок е с нова информация. Спомня си времето, когато той е бил ученик и след преподаване е имало време за упражняване на знанията със сборници.
Според него няма как оценката да е най-добрият начин за преценяване знанията на ученика.
„Учебните програми са изключително неадекватни и остарели за днешните ученици. Добре, вземаме им телефоните, но какво предлагаме отсреща? Един хирург, който оперира през 2025 г., би ли могъл да оперира в операционна от 19. век? Не, нали? А ние в училището какво променихме? Боядисахме стените да не са зелено и бяло. Сложихме по един екран. Обаче учителят отпред продължава да си бъде с тебешира или с маркера, нали? Не, не става така! Това са съвременни деца. Това са деца, които изискват съвсем друг тип и начин на обучение.“
