Ако имате нужда да се отърсите от родителското напрежение, предлагаме ви да надникнете в профилите на Диляна Георгиева Dare в Инстаграм и ТикТок. Тя е супер лъчезарна и с много изтънчено чувство за хумор ни представя една весела гледна точка на това да отглеждаш деца. Видеата ѝ са като шегаджийски апотеоз на родителските абсурди. Тя ни превежда през фразата, която не спираме да повтаряме – „Няма да повтарям“ – към предупреждението, че ако детето каже, че няма домашни, вероятно към 22:00 часа ще се сети, че има. Диляна Георгиева е майка на три деца и признава, че като на всички ни, и нейните нерви понякога не издържат. Чувството за хумор обаче прави оцеляването с деца по-леко.
Диляна извън майчинството
Кои са петте факта за себе си, които с гордост бихте оповестили?
Мисля да започна с това, че макар и да съм далеч от перфектния кулинар, с всяка година ставам все по-добра в месенето на питки. Правя го два или три пъти годишно, но съм страшно надъхана и даже миналата година питката взе, че ми се получи почти като на видеото, което гледах.
Отглеждаме с мъжа ми трите си деца в апартамент в блок и все още НИКОЙ от съседите ни не се е оплакал от шума, който на моменти е чудовищен!
След 10 години връзка и 3 деца в края на миналата година получих предложение за брак от бащата на децата ми. Това, разбира се, не означава, че сме започнали да организираме сватба. Може да са ни необходими още десетина години.
Няколко години съм се занимавала с импровизационен театър. Аз съм една от двете жени, непрофесионални актриси, играли на сцена с актьорите от ХаХаХа ИмПро Театър. Колко добре съм се справила е тема на друг разговор.
Имах живот и преди децата, от който не си спомням много, но съм почти сигурна, че доста сме попътували с баща им. В главата ми се въртят дестинации като Мексико, Кения, Хондурас и Никарагуа. Но трябва да си проверя записките, за да съм сигурна.
С какво се занимавате извън родителството и социалните мрежи?
Занимавам се с маркетинг и съм обречена на социалните мрежи. Навремето си имах си мечта да съм актриса, обаче така и не кандидатствах в НАТФИЗ, а се записах в УНСС да уча маркетинг. Сега, десетилетия по-късно, благодарение на социалните мрежи, под една или друга форма, съвместявам и двете.
Диляна Георгиева. Снимка: Личен архив
За родителството, в което плачеш и от радост, и от нерви... и от нерви!
Кога Ви стана забавно да сте майка?
В началото хич не ми беше забавно. Често сравнявам първите месеци на майчинството си с пещера, защото изобщо не знаех ден ли е, нощ ли е. Разнасях се с една помпа за кърма навсякъде, стерилизирах купища шишета денонощно и вкъщи непрекъснато някой плачеше на фона на усилен бял шум от някое устройство. А тъй като първоначално се сдобихме с близнаци, количеството плачещи хора, в това число и аз, си беше сериозно.
Обаче когато бебетата станаха на 6 месеца, си спомням, че един ден все едно слънцето изгря отново и аз понароших перчем. Истината е, че по принцип се имам за забавен човек, но понеже в началото се мъчех да съм майка по учебник, каквото и да означава това, нямах много пространство да ми е забавно. Когато се роди и Филип, вече бях посвикнала на лудницата и на това, че децата научиха думата „не“ и я прилагаха към всичко. Започнах да записвам видеа и да споделям гафовете си чрез видеа, което се оказа по-терапевтично, отколкото очаквах.
Децата Ви на каква възраст са и с какви различни предизвикателства се сблъсквате с тях?
Габи и Йоан, нашите близнаци, са на 7 години и са в първи клас. А Филип, малкият ни син, е на 5 години. Предизвикателствата с децата се менят регулярно, докато растат и всички заедно – ние като семейство, но и нашите съседи, минаваме през различни етапи.
Естествено се започна първо с моето недоспиване и непрекъснатия бебешки плач. После идват растежът на зъбите, махането на памперсите и бибероните, желанието на дъщеря ми да ходи с една и съща розова рокля винаги и навсякъде независимо от сезона, караниците между децата, тръшканията... Между другото, тръшканията са си нещо като константа при нашите деца, просто са леко видоизменени. Сега са свързани с това кой първи ще се качи в колата и стигат до домашни от училище и бунт срещу писането на цифрите 5 и 6 в правилната посока.
В един от последните си рийлове се шегувате с подюркващата фраза „Хайде!“. Какви други паразитни изречения използвате?
Ооо, пълна съм с паразити, ха-ха-ха! Любимо ми е „Ще броя до 3“ или „Ще броя до 5“, когато щедро възнамерявам да дам повечко време. Проблемът е, че никога не казвам какво ще стане, като свърша с броенето, и понякога децата си чакат нещо да се случи, пък то нищо не става.
Много често повтаряна реплика вкъщи сутрин и вечер е „Измий си зъбите!“. Това е нещо като лайтмотив на нашата семейна сутрешна и вечерна рутина и това измиване на зъбите не се случва никога от първия, третия или петия път. Тези думи са нещо, което децата просто не отразяват, и вече не им правят впечатление. Те са нещо като шума от ремонта на долния етаж, макар че него повече го забелязват.
Чувството за хумор е полезно за вашето здраве (особено ако сте родители)
Коя е най-смешната ситуация, в която сте изпадали с децата си?
Супер странно е как в момента не мога да кажа кое е най-смешното. Макар че всеки ден записвам видеа с разни ежедневни ситуации. Но тя комуникацията между деца и родители ражда страхотни бисери много често. Когато Габи и Йоан бяха още в детската градина, имали урок за Свети Валентин – празника на виното и любовта. И когато ги взех от градина, Габи с гордост ми разказа как тя е вдигнала ръка и е казала: „Това е празникът на мама! Тя всяка вечер пие вино!“
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако с едно изречение трябва да обобщите какво е да си майка, кое ще е това изречение?
Контрасти! Майка е да нямаш търпение сутрин да изпратиш децата на градина и училище, а после, когато ги взимаш – да им се радваш така, все едно не си ги виждала от месеци. После, след най-много час – отново да си мечтаеш да идва сутринта и да ги изпращаш за училище. Обаче идва вечерта и когато децата си лягат, ги гушкаш и се разтапяш и просто искаш времето да спре. Час и половина приспиване по-късно, започваш да подвикваш и да се ядосваш.
Защо обилното чувство за хумор е важно за отглеждането на децата?
Защото иначе е трудно оцеляването. Майчинството е супер изморителна физическа и психическа дейност. Чувството за хумор помага да се справяме с предизвикателствата по-леко и всяка трудна ситуация в ежедневието с деца се преодолява по-лесно. А още по-лесно се преодолява и когато разбереш, че не си единствената, на която ѝ е трудно и не се справя по учебник. А колективният смях е още по-силен.
Кога обаче нещата стават сериозни? В какви моменти се хващате, че от забавна майка се превръщате в размахващо пръст чудо-вижте (По „Улица Сезам“)?
Много хора си мислят, че аз съм супер забавна майка. Не съм сигурна, че моите деца споделят това мнение. Аз умея да се иронизирам и да записвам смешни видеа, но това не означава, че вкъщи всеки ден сме на комедийно шоу. Ежедневието ни е същото като на всички други родители, тревогите, проблемите и караниците – също.
Пътуванията с деца винаги се превръщат в кошмар
В друго видео се шегувате, че имате страхотната идея да пътувате с децата, тоест да дадете пари, за да се насладите на истерия в самолета, след това да продължите този сценарий в чужда страна. Как пътуванията с деца да не се превръщат наистина в кошмар?
Нямам такъв съвет! Освен може би винаги и навсякъде да сте подготвени с храна. Но по-вероятно е пътуванията с деца да се превърнат в кошмар по някое време. Всъщност, не – виждала съм разни видеа на хора, които пътуват с децата си по целия свят и си изкарват супер, без да ги тъпчат със солети – тях трябва да питате. И аз искам да знам!!!
Диляна и семейството ѝ. Снимка: Личен архив
По какъв начин децата Ви разбират, че и майката е човек, че има нужда от почивка, че понякога си изпуска нервите и не е перфектна?
Разбират го всеки път, когато изпусна нервите си, когато съм ядосана, когато съм изморена и лежа на дивана с 3 коша пране за сгъване, които все не намирам сили и време да оправя. Разбират го всеки път, когато им кажа, че няма перфектни хора и всеки път, когато им се извинявам и плача, защото знам, че не съм била права. Аз съм откровена с тях за моите емоции и граници, и се опитвам да им покажа, че е нормално всеки да има нужда от време за себе си.
В клип споделяте, че сте се качвали в чужда кола и при чужд мъж, без да искате; правили сте „боц“ на пръста на продавач в магазин. Какви са другите последствия от майчинството?
Всъщност точно тези случки не са мои, макар че е напълно възможно да ми се случат, ха-ха! Това видео беше част от поредица, в която записвах и изигравах истории на майки, които отговаряха на въпроса ми: Кое е най-странното нещо, което сте правили като майка? Имаше велики попадения, на които съм се смяла с глас в 2 часа през нощта. Но, ако трябва да кажа какви са последствията от майчинството – това са: краткосрочна загуба на разсъдък, вдетиняване, лека форма на амнезия, обърканост и тотален непукизъм на моменти и пълно отчаяние в други.
