fbpx
И аз съм човек

Детство, намазано върху филия

26 юни 2024

Никой никога не си дава сметка колко е сладко детството, докато един ден не се събуди възрастен. Вяра Иванова с лека носталгия си спомня летата на детството. А на нас ни се доядоха домати със сирене... Подай домата там!


Нали знаете как определени аромати са способни да извикат спомени за случки и места в съзнанието ни. Онзи ден косяха тревата зад блока и мирисът ѝ като машина на времето ме транспортира обратно право в детството. Обратно в онези вълшебни лета, които прекарвахме в игра зад блока или на село.

Обратно в онези лета, в които играехме до тъмно навън, коленете ни бяха вечно ожулени, а проблемите се свеждаха да някоя и друга изгубена топка и ужилване от пчела.

А нашите деца ще крадат ли джанки от двора на съседите? Ще се катерят ли по дървото зад блока заради най-вкусните вишни?

Ще ядат ли лакомо розови домати със сирене? Ще усетят ли аромата на печени чушки и на любимите бабини бухти?

Сега те имат всичко, знаят много повече от нас и са доста по-оправни. Те си имат тяхното си детство, променено от времето и от самия живот. И то е вълшебно, красиво и най-ценното – тяхно си е! Но има неща, които може би никога няма да изпитат. Нещата, които са направили детството на родителите им вълшебно по своя си начин.

Те няма да се научат да карат колело на Балканче без спирачки и скорости и едва ли ще играят на „Жмичка“, „Кральо-Портальо“, „Стражари и апаши“ и „Сляпа баба“.

Нашите деца няма да ходят за хляб до селската фурна и тайничко да изяждат божествената коричка. Може би няма да скачат боси цял следобед в реката или пък да се крият от кравите, докато вечер се прибират стадата. Няма и да ги пуснем толкова спокойно и смело да обикалят из квартала по цял ден. Ще играят ли зад блока с цяла тайфа дечурлига? Ще ги викаме ли от балкона да се прибират за вечеря?

Дали нашите деца ще гледат звездите и ще се заслушват в песента на щурците? Дали ще ловят пеперуди? И ще гонят ли кокошките из двора на село?

Иска ми се да можехме да консервираме и затворим в буркан вкуса на това наше детство.

Да запазим завинаги аромата му и да можем, когато ни стане носталгично от една окосена трева, да си отворим буркана и да си намажем малко от него върху филия.

Толкова вкусно беше нашето детство – с аромат на печени чушки, розови домати и нектарини. Понякога буреносно, но по-често слънчево. Изпълнено с бели, игри и толкова много мечти.

Благодарна съм за филиите с лютеница, за раните по краката, за окосената трева и за онова сладко безгрижие, до което тайничко се надявам да се докоснат и моите деца.

Вяра Иванова

Отговорен редактор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross