Само мисълта за детско самоубийство води със себе си тревога и страх. Най-непосредственият въпрос, който си задаваме, е какво кара едно дете да иска да сложи край на живота си.
Сайтът за родители на El Mundo – Sapos y Princesas – предлага мнението на Нурия Лоренте Саес, психолог и педагог. Тя анализира този въпрос и ни обяснява кои фактори влияят, как децата разбират смъртта според възрастта си и какво можем да направим ние, родителите, за да не стигат децата ни до толкова отчаяна ситуация.
Понякога по-малките деца ни изненадват, като ни задават въпроси, свързани със смъртта, кавайки неща като: „Мамо, ще умреш ли?“ или „Щом дядо е умрял, ще го видя ли пак?“. Първо трябва да знаем, че не бива да третираме смъртта на член на семейството като табу, но е вярно, че понякога тези въпроси не само ни изненадват, но и ни тревожат, особено ако се отнасят до личната връзка на детето с края на живота.
Как се развива представата за смъртта при децата според възрастта
Между 5 и 9 години
Децата я възприемат като временно и обратимо изчезване. На тази възраст те вярват, че смъртта е нещо като пътуване или болест. Могат да я схващат като нещо със собствено съществуване или да я идентифицират с конкретен починал човек. До 7–8 години децата смятат, че смъртта се случва само на възрастните. След тази възраст започват да осъзнават, че това може да се отнася и за тях, но по-далеч във времето.
Между 9 и 13 години
Появява се идеята за смъртта като нещо необратимо и способно да засегне хора, с които детето няма емоционална връзка, а след това и по-близките му хора.
След 12–13 години
На тази възраст тийнейджърът, благодарение на развитието на логическото мислене, разбира смъртта като край на живота, като биологично и необратимо събитие.
Също така за разбирането на тази идея влияят конкретни преживявания – загубата на домашен любимец, личният опит с кратка или дълга раздяла или разговори на възрастни по темата. Когато има подобни обстоятелства, 4–5-годишните биха могли да разберат какво е смъртта, но обичайно това се случва едва когато навършат 8–9 години.
Това е нормално и естествено, тъй като е част от човешкото развитие и жизненото учене на децата. Но има моменти, в които можем да заподозрем, че нещо необичайно се случва с нашето дете; че неговата връзка с идеята за смъртта надхвърля обичайното и че се появява възможността за суицидни мисли или опит за самоубийство.
Деца с опит за самоубийство. Кои са често срещаните фактори?
- По-голям страх от собствената смърт или от смъртта на близките им в сравнение със страха при другите деца.
- Високо ниво на отхвърляне на живота и привличане към смъртта.
- Ниско ниво на желание за живот.
- Промени в разбирането на концепцията за смъртта, особено в ситуации, които предизвикват тревожност. Това може да доведе до възникване на идеята, че процесът е обратим, че всичко може да се върне в изходна позиция.
Всички тези фактори имат тясна връзка с детската депресия и със суицидните мисли – това са мисли, които изразяват намерението или желанието за смърт. Присъствието на депресивни симптоми увеличава вероятността от опит за самоубийство.
Какво кара едно дете да се опита да сложи край на живота си?
Самоубийството зависи от различни индивидуални, семейни и социални фактори. Загубата на един от родителите, емоционалните дефицити, конфликтните семейни отношения, неспособността да се справят с емоционалната болка, невъзможността за социална адаптация или училищният стрес са някои от обстоятелствата, които причиняват значителен емоционален дискомфорт. Мисълта да сложат край на живота си може да бъде начин да поискат помощ или да търсят решение на проблемите си.
Важно е да разберем, че страданието при децата често възниква, защото не се чувстват обичани, което им причинява дълбоко чувство на тъга.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво можем да направим ние, родителите, за да предотвратим тази ситуация?
1. Свържете се емоционално
Трябва да покажем на децата си, че сме емоционално свързани с тях. Те трябва да се чувстват обичани и важни в семейството винаги и при всякакви обстоятелства. За целта можем да използваме всички възможни стратегии: целувки, прегръдки, похвали или поставяне на граници, които също са важни.
2. Създаване на пространство за комуникация между родители и деца
От съществено значение е родителите да задействат „режим на активно слушане“ и да обръщат внимание на това, което децата им споделят, и то не само вербално. Тоест да се виждаме и другите сигнали, които ни изпращат децата, например чрез поведението си.
3. Никога не подценявайте емоционалния им дискомфорт
Понякога им казваме „няма нищо“, „ще ти мине“, „не плачи“, като с добри намерения се опитваме да помогнем за преминаването на трудния момент, който преживяват. Но често такова отношение само допринася проблемът да се задържи и да не излезе наяве.
Някои от промените, които могат да ни алармират за суицидни намерения, са свързани със съня и храненето. Също така, ако забележим загуба на интерес към дейности, които преди са били важни за децата, появата на физическа болка, склонност към песимизъм или трудности в когнитивните и двигателните способности. И най-вече, ако възникнат мисли, свързани със собствената им смърт и с това какви биха били реакциите на семейството им, ако тази смърт настъпи.
Ако забележите, че при вашето дете се проявяват някои от тези ситуации и подозирате, че мисли да сложи край на живота си, не се колебайте и потърсете помощ възможно най-скоро от специалист по психично здраве. Това е сериозен проблем, с който родителите не могат да се справят сами.
Източник: Sapos y Princesas
