Детето проговаря, но изведнъж започва да се затруднява с изговора на определени звукове. Възможно е това да е естествен етап от разширяването на езиковите и речевите му умения. Понякога обаче е сигнал, че нещо се случва извън нормата и в такива ситуации е добре да потърсите специалист.
Американският национален институт по глухота и други разстройства на общуването отбелязва, че човек, който заеква, знае точно какво иска да каже, но има затруднения с произвеждането на нормалния поток на речта. Потърсихме експертното мнение на логопеда Симона Миланова, която извършва диагностика и терапия на комуникативни проблеми в детска възраст в логопедичен център „Светулките“.
Кога трябва да потърсим специалист?
След 6-месечен период на непрекъснато демонстриране на говорната неплавност и съпътстващи симптоми като изчервяване, тикове, напрежение в областта на лицето, чувствителност на детето към начина му на изразяване (например запушване на устата с ръце, прекъсване и нежелание да продължи мисълта си и др.) можем да започнем да мислим в посока професионална помощ, съветва Симона Миланова.
Винаги бих препоръчала консултация със специалист, който да следи детето, дори след първите симптоми, за да е сигурно семейството, че се касае за физиологично явление, което е под логопедичен мониторинг и прогнозата от него би била с благоприятен изход. В кабинета всеки терапевт следи за много повече характеристики в детското развитие и не разглежда състоянието като изолирано, а прави диференциална диагностика с други сходни състояния.
Миланова забелязва тенденция да я търсят повече родители, които имат история в семейството, свързана със сходен проблем. Но дали това е, защото проявлението е генетично представено, или защото те са много по-чувствителни към него и биха потърсили професионален съвет – възможно е да са и двете.
Най-сензитивни са преградните звукове като „м“, „п“, „б“, „к“, „г“, „т“, „д“. Логопедът обаче споделя, че търси много повече „прегради“ за плавното изразяване във вътрешния свят на детето и дори в езиковите му компетенции.
Какъв е подходът при заекващите деца?
Заекването не е болест, нито заекващото дете е болно, категорична е Симона Миланова. За нея трудността в изговора е по-скоро сигнал, че нещо важно се случва с детето, че преживява нещо съществено. Именно в тази светлина тя съсредоточава вниманието си на специалист и насочва родителите също да мислят в подобна посока, ръководейки се от основния принцип: „Осъзнай го, за да го успокоиш!“. С други думи, ние като родители да осъзнаем проблема, за да можем да успокоим детето.
Още не сме свършили, скрол надолу
В своята практика Миланова не е имала случай на консултирано семейство или терапевтирано такова, при което да не е настъпило подобрение при речевата изява на детето. Но при много сериозна травма или стрес в семейството тя препоръчва работа с психолог. Всеки терапевт, който стигне до отговор на въпроса защо детето заеква, вече му помага, обобщава тя.
До какви проблеми може да доведе несправянето със заекването?
Говорното проявление е само едната страна на монетата, а другата е с много по-сериозно значение – самоосъзнаване, саморегулация и самочувствие, желание за общуване и устойчивост на стрес в емоционални ситуации и т.н. Има много причини да се появи речева неплавност и не е добър вариант за нито едно дете да не им се обърне внимание. Защото може да останат част от картина, която ще продължи да се проявява.
Ключова е ролята на терапевта: дали се касае за езикова незрялост и детето не знае какво да каже, дали има трудности във вербалния праксис, във фонологичните умени, в саморегулацията и др. Това са други причини за говорната неплавност, които трябва да бъдат разграничени и със сигурност ще рефлектират върху бъдещото развитие на детето. И то не само по посока говор и начин на изразяване.
Симона Миланова работи само с деца, но не изключва, че дори възрастен, който досега не е заеквал, може да започне да има проблеми при заболяване или състояние, засягащо директно нервната система. Говорът и начинът му на проявление са мозъчна функция и има безкрайно много фактори, които могат да го засегнат дори в зряла възраст.
Как родителите да съдействат? С книжки, подход или игри?
Тези материали винаги са индивидуални, защото е най-важен отговорът на въпроса защо. Какво се случва в развитието на детето, че то не може да изрази плавно идеите си? А причините могат да са много. В зависимост от тях добрата идея за едно семейство може да не е добра за друго.
Имала съм случаи, в които деца са спирали да заекват, след като родителите са махали биберон или спирали кърмене, както и други случаи, в които задълбоченото и чувствително говорене за емоциите, много успокоява децата, добавя Симона Миланова. Изводът е, че подходът към всеки случай трябва да е индивидуален. Затова не се колебайте да се консултирате със специалист – няма да навреди.
