Искрено съчувствам на всички родители, чиито деца ОТНОВО или за сефте не се класират в напрегнатата надпревара за държавна ясла или градина. Съвършено искрено го казвам.
Аз например не знам къде щях да бъда, ако моето дете не беше извадило късмета да влезе и в ясла, и в градина. Сигурно щях да съм под някой мост и да се храня луковици. Как работят майките, чиито деца не се класират? Как живеят?
Една градина - три работи, за да я плащаш
Аз ще ви кажа - работят на три места, за да могат да изкарат достатъчно пари, с които да платят частната детска градина. Тая градина например струва 750 лева ЗА ЕДНОТО ДЕТЕ. Понякога обаче децата са две и съответно и двете ходят на частна детска градина, за да може тая майка да работи още повече.
Така че тия деца да се развият удовлетворително, да различават катерица от жълъд и да могат да кажат стихотворение за майката на 8 март. Това остава горе-долу единствената утеха на тая майка, на която междувременно почва да ѝ пада косата от стрес и изтощение.
В същото това време идва и локдаун и всички си оставаме с децата вкъщи, но някои родители ПРОДЪЛЖАВАТ да плащат такси в почти пълен размер, за да не се губи мястото на детето в частната детска градина.
И когато дойде пролет и отворят СКЪПОЦЕННАТА система за кандидатстване, пълна с бъгове и направена като с краката на някой програмист, тия родители ПАК кандидатстват, въпреки че знаят, че нямат шанс детето им да влезе в държавна детска градина. Ама надеждата нали умирала последна и така.
Пари има, ама за друго
И всичко това се развива на фона на: 1 милиард лева, раздадени на 8 фирми, безпрецедентни скандали и разкрития за корупция и изнудване, неграмотни и нагли хора, назначени на сладки позиции, които признават, че не са си мръднали пръста в тази най-сладка работа, на фона на асфалти, магистрали, укрепления, мостове, тежки погледи, включвания от резиденции, джипове, джетове и частни плажове.
Та на фона на всичко това и още много, някак си не можаха да се изпонастроят 10 детски градини с ясли за толкова години в София. Но пък можА да се осере целият град с психеделични плочки, с пластмасови чешми и бетонни пейки, с малоумни проекти за площади и фонтани, с грозни и селски бордюри и всякакви други провинциални и некадърно изпълнени приумици.
Но няма десет скапани сгради в града, в които да се направи ремонт и да се ПОКАНЯТ тия родители и тия деца да се запишат там.
Някой снощи каза, че да ти се класира детето за държавна детска градина наподобява радостта от това да влезе в Харвард. Или ХарвАрд, както разбрах, че го наричал Йордан Цонев тая сутрин по телевизора. И сигурно е така. За други обаче няма Харвард, няма и детска градина Юначе.
Кандидатствайте отново някога
Снощи 10 000 родители са получили благата вест, че детето им не е класирано. Но те не трябва да страдат - това просто означава, че ще имат уникалната възможност още една година да се разхождат по цял ден във великолепната градска среда.
Да се спъват в счупени бордюри, да пият вода (ако имат късмет) от грозните пластмасови чучури на чешмата в Борисовата градина и да се чудят къде да се изпикаят. Защото в тоя град има три или четири градски тоалетни, които стават за нещо, КОГАТО РАБОТЯТ. Цената на четири от модерните тоалетни беше 450 000 лева.
Но то не може и детски градини, и кенефи, и плочки. Ще чакате да му дойде времето на всичко, да се изпонакраде, да се изпонаплатят заплати по хиляди левове, да се изпоназначат на важни позиции дъщери на шлосери и заварчици от Мадан*, и едва тогава може да дойде времето на детските градини.
А сега стискам палци поне да си получите ваучерите за това, че децата ви не са класирани. Така и не разбрах какви са условията за това и сигурно държавата безмилостно ще се опита да не се раздели с тия пари, но вие не се отказвайте и си ги търсете до дупка. И догодина пак пробвайте да се преборите с калпавата система** за кандидатстване и междувременно не забравяйте, че е добре и да гласувате на 11 юли, а след това и на местните избори. Друг начин няма.
И едно допълнение, което стана наложително след някои коментари:
1. Няма ли баби да ги гледат тия деца, какво реват всички родители? Не, представете си, понякога няма баби - починали са или пък още работят. ИЛИ ИМАТ СОБСТВЕН ЖИВОТ. ОАО! Бабата на детето не е детегледачка по подразбиране и тоя социалистически манталитет е добре да си остане в миналото. Частните случаи на гледане на дете от баба, която няма друга работа в продължение на 6 години, е именно това - частен случай. Общият нито е такъв, нито е редно да бъде такъв.
2. Майките ревяли, че искат детски, защото не им се занимава да си гледат децата. НЕ, ревем, защото искаме да работим, а тия деца да се развиват в съответстващата им среда - с връстници и групови правила.
*Баща на Десислава Трифонова (бившата шефка на БАИ) е съдия (!!!) Цветанчо Трифонов. Той се прочу с факта, че НЯМА НИТО ЕДИН ДЕН ОПИТ КАТО РЕДОВИ МАГИСТРАТ, а бе избран от Висшия съдебен съвет за нови пет години начело на районния съд в Козлодуй през 2015 г. От атестацията на съдия Цветанчо Трифонов става ясно още нещо по-любопитно. Дипломата му по "Право" от Софийския университет е издадена на 5 април 1992 г., четири месеца СЛЕД КАТО той вече е бил назначен за шеф на съда в Кнежа. ПРЕДИ ДА СТАНЕ СЪДЕБЕН ШЕФ, ТОЙ Е РАБОТИЛ 5 МЕСЕЦА КАТО ПОДЗЕМЕН ШЛОСЕР В МАДАН И ОЩЕ 11 ГОДИНИ КАТО ЕЛЕКТРОТЕХНИК В КНЕЖА.
**Ако някой, разработвал системата за кандидатстване в ясла, детска градина и училище, чете това, да си запише – включете в кода на тая най-вълшебна страница да СЕ МАРКИРА В ЧЕРВЕНО ПОЛЕТО, КОЕТО НЕ Е ПОПЪЛНЕНО ВЯРНО ИЛИ НЕЩО Е ПРОПУСНАТО. Така двайсет хиляди родители няма да ровчат като лалугери и да се ЧУДЯТ къде и дали нещо е пропуснато, запазено ли е от тая система или не е. Във всеки най-скапан сайт при регистрация грешните неща се отбелязват в червено, само в нашия всичко, по стара българска традиция, е направено максимално неудобно.
