Човек и добре да живее, пуска детето си на детска градина. Не всяко дете свиква за седмица, две или месец, както се очаква.
Плач, тръшкане и „Не, не искам на градина“. Ако детето ви е влязло в този сценарий, ще трябва да подпомогнете адаптацията му в яслата или градината. Как на практика очакваме от 2-3-годишни да се адаптират в изцяло ново среда БЕЗ присъствието на най-важните хора в живота им!? Как да ги подкрепим и как да установим какви са тревогите им?
Постепенно адаптиране
Възможно е да имате изключително социално дете и да очаквате, че ще се приспособи за кратко време, или пък да имате по-затворено дете и да предвиждате продължителен и сложен процес на адаптация. Но в действителност не е ясно кое от двете деца ще се адаптира по-лесно, споделя ни Цвети Христанова, консултантка по позитивно родителство с опит в трудната адаптация на деца в ясла и градина.
Споделя ни, че и в двата случая е важно да имате търпение. „Важен е вашият език на тялото, да излъчвате сигурност и спокойствие, защото по тези невербални сигнали едно дете се ориентира дали нещо е страшно, или не“, допълва Цвети. Ако имате възможност, започнете с по-кратки престои в градината, като постепенно увеличавате времето. Това ще помогне на детето да се чувства по-комфортно и сигурно в новата обстановка.
Прочетете заедно книга
Четенето на книги, които разказват за други деца с подобни страхове и тревожности, може да бъде успокояващо за децата, които изпитват същите чувства, допълва Цвети. Защото да се притесняваш за тази нова и непозната стъпка е нормално, но също така и показваме, че всичко ще бъде наред.
Детските страхове не бива да бъдат пренебрегвани, а на децата трябва да се дават инструменти за справяне с тях. „Вие сте техния основен „инструмент“, обяснява Цвети. „Прочетете заедно книга, която представя обстановката и детайлите вътре в яслата или градината, рутината и заниманията. Когато детето види какво правят другите, както е описано в книжката, получава ясна представа какво го очаква на новото и непознато място. А това дава усещане за сигурност.“
Опитайте да намалите собствената си тревожност
Също толкова нормално и за вас като родители е да се чувствате тревожни в първите дни от тръгването на детето на детска ясла или градина. Напълно разбираемо е да изпитате разочарование, когато виждате други деца да играят щастливо, докато вашето се държи за вас със страх и със сълзи в очите. Но най-важното, което трябва да запомните, е:
„Вашето дете ще се адаптира“, успокоява ни Цвети Христанова. Ако това не се случва, трябва да се помисли върху факторите, които допринасят, и дали за това има причина извън вас и вашето дете.
Може да отнеме повече време, но с разбиране, търпение и продължаваща подкрепа детето ви вероятно ще заобича ходенето на градина.
Не оставайте твърде дълго
Когато го изпращате сутрин пред детската градина, го уверете, че ще се върнете, и запазете сбогуването кратко и мило.
„Прекомерното задържане само ще направи раздялата по-трудна, а следващия път детето може да плаче още по-силно, ако е научило, че това е ефективен начин да ви задържи. Колкото и да е болезнено за вас да си тръгнете, докато то плаче, вероятността да започне да играе щастливо скоро след като излезете от полезрението му не е малка“, допълва Цвети Христанова.
„Но не си тръгвайте тайно, тъй като това може да подкопае доверието на детето ви и да влоши тревожността от раздялата. Винаги се сбогувайте! Помахайте за довиждане и тръгнете усмихнати и спокойни дори вътрешно да не се чувствате така“, допълва консултантката.
Важна е и фразата „Мама ще идва всеки ден. Мама винаги се връща“, за да знае детето, че няма да бъде изоставено (каквито най-вероятно са и мислите му в този момент).
Идентифицирайте тревогите на детето
Цвети ни напомня да се свържем с детето чрез въпроси като например: „Какво те плаши в градината?“. Говорете с него и разберете от какво се притеснява. Дали се страхува, че няма да се върнете? Или че някой ще бъде груб с него? Може би се тревожи, че няма да знае къде е тоалетната или че няма да знае какво трябва да прави? Или че не знае към кого да се обърне, ако има нещо. Това се случва най-лесно чрез ролеви игри, с които малките са много по-склонни да споделят какво всъщност им тежи.
„След като установите конкретните страхове, ще можете по-добре да отговорите на притесненията на детето и да работите и с учителя, за да намерите начини за справяне“, допълва Цвети.
Бъдете пример
Друг съвет е да даваме пример чрез самите нас. Децата около 3-годишна възраст, които за първи път започват детска градина, имат по-силна нужда да разберат защо трябва да ходят там. „Давайте примери как мама и татко ходят на работа и защо това е необходимо, като подчертавате, че градината е тяхната „работа“. Тук идва и тънкият момент, в който детето ще копира вашето отношение към работата – дали в понеделник сутрин сте фрустрирани или нещастни, че трябва да ходите на работа, докато детето ви се приготвя за градина?“, казва Цвети Христанова.
„Направете график по дни и го закачете на хладилника, задрасквайки дните до градина заедно. Използвайте карти за визуализация, за да покажете на детето какво и кога може да очаква, както и точния момент, когато ще дойдете да го вземете. Например „Събуждаш се от сън, закусваш, играеш и мама идва“, продължава с идеите Цвети.
Справяне с регресивно поведение
Когато децата преминават през големи промени, каквато е започването на детска градина или смяната ѝ, или дори само промяна в групата, често виждаме поведение, което изглежда като крачка назад в развитието – например повече плач, залепване за родителите, инциденти с напишкване или нужда от помощ с неща, които вече са могли да правят сами.
„Това е така, защото тези промени в средата и в ритъма на всекидневието са стрес за децата, което означава, че те имат по-малко капацитет да спазват правила, да сътрудничат и да обръщат внимание на други задачи“, разяснява ни Деница Фишър, преподавателка от Асоциацията по позитивно възпитание.
Една от основните причини за регресията е нуждата от емоционална сигурност и привързаност. Не само че новата среда може да изглежда страшна за децата, но и се очаква от тях да се адаптират там без присъствието на най-важните хора в живота им.
Това естествено предизвиква чувство на несигурност и тревожност.
И в опит да си възстановят чувството за сигурност, те инстинктивно търсят повече контакт с родителите си или проявяват поведение, което показва нуждата им от утеха и защита. „Това не е „лошо поведение“, а знак, че детето се затруднява с емоциите си и търси подкрепа и присъствие“, допълва Деница Фишър.
„Ако обаче ние като родители преценим, че детето има нужда от повече дисциплина или сериозно напомняне на правилата и реагираме на неговото търсене на близост с критика – „Ти да не си бебе, че да те храня аз?!“, с внушаване на вина – „Защо не ми каза, че имаш пиш? Аз колко пъти те питах?!“, или с отблъскване – „Остави ме малко, де, нали виждаш, че готвя! Ееее, две минути не можеш да изчакаш“, то несъзнателно потвърждаваме на детето, че има за какво да се притеснява“, допълва Деница. И обяснява, че по този начин към неговия стрес и тревожност добавяме още емоции – тъга, болка, разочарование. Разбира се, че при този микс от чувства детето е по-избухливо и по-лесно се разстройва.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Подходът на позитивното възпитание
Деница съветва да подхранваме усещането за свързаност, преди да коригираме поведението. Това значи да помогнем на детето да усети, че е обичано и е в безопасност. Създаването на стабилна, предсказуема нова рутина и показването на търпение и подкрепа му помагат да се адаптира по-лесно към новата среда.
Как може да звучи това?
– О, искаш аз да те храня? В детската градина винаги се храниш сам/а и сега искаш аз да ти помогна? Добре, мога да помогна.
– А, май гащите са мокри... Случва се понякога. Ела да се преоблечем, а следващия път, като усетиш, че ти се пишка, ми кажи.
– Искаш нещо? И аз искам да ти помогна. Ей сега ще приключа с готвенето и после ще се радвам да правим нещо двамата.
Вярвайте в учителите
Вашето дете едва ли ще бъде единственото, което изпитва тревожност от раздялата, и определено няма да е първото, което учителите трябва да утешат след раздялата с вас. Опитните педагози ще бъдат готови с песни, игри и други забавни дейности, които да му помогнат да се адаптира към новата обстановка. Изграждането на емоционална връзка с госпожата е един от важните ключове за успокоението на детето, както и ясното осъзнаване, че именно на нея може да се разчита, когато мама я няма. И вие играете голяма роля в този процес.
Цвети Христанова ни дава съвети как вкъщи да подпомогнем връзката между детето и учителя. „Говорете за учителите по име, винаги с усмивка: „Сутринта госпожа Дани ще те посрещне в стаята и ще ти помогне да… Ако се случи нещо, отиди при нея и ѝ кажи.“.
Изпратете любима играчка за утеха
Ако детето ви има любима плюшена играчка, попитайте учителя дали може да я вземе със себе си. Повечето ясли позволяват на децата да носят такива предмети, но ги ограничават до шкафчетата или раниците и им позволяват да ги използват само по време на сън. В много случаи само наличието на любим предмет може да даде на детето чувство на сигурност.
Не поставяйте времеви ограничения за адаптацията
За някои деца тревожността в първия учебен ден може да отмине само след няколко дни, ако изобщо я има. За други сълзите и страховете могат да продължат седмици. Както всяко дете има свой собствен набор от преживявания и емоции, така и времето, необходимо за адаптация, ще варира от едно дете до друго.
„Може би най-важното е да запомним, че не трябва да убеждаваме детето колко невероятно място е яслата или градината, колко много я обича, когато сутрин ви каже, че не иска да ходи. Просто го прегърнете, целунете и му кажете „Разбирам те. И ти ще ми липсваш. Ще дойда да те взема възможно най-бързо!“, казва Цвети.
Независимо дали тревожността на детето ви ще продължи няколко дни или няколко месеца, вероятно това е само фаза, през която ще премине, но за която му трябва вашата помощ и подкрепа.
