Отглеждате ли една малка бомба вкъщи? Всеки път, когато излезете от стаята, бебето започва да плаче неутешимо за вас, всеки път, когато откажете нещо на двегодишното, то започва да крещи „дай това“, „искам онова“... Или пък тийнейджър, който е една ходеща буря от хормони с емоционални изблици и трудна саморегулация.
Как да се справим с емоциите на детето, докато много често имаме проблем да се справим и със своите? По темата говорим с Валерия Рачева – детски психолог и хранителен терапевт. Вече 15 години работи с деца и техните семейства, като „превежда“ на родителите какво стои зад поведението на децата им и колко наситен емоционално е техният свят. Валерия е създателка на Магията на Детството – пространство за семейства, които имат нужда от подкрепа по въпроси, свързани с детското развитие, поведение, емоционалност и хранене.
Защо е толкова трудно на децата да се справят с емоциите?
„Децата често изглеждат като бомба със закъснител, защото техният мозък все още не е напълно развит и не им позволява да регулират емоциите си ефективно. Основната причина е неврологична. Фронталният кортекс, който отговаря за самоконтрола, логическото мислене и регулирането на емоциите, все още се развива. В същото време лимбичната система – частта от мозъка, която управлява емоциите – е свръхактивна в ранното детство. Това означава, че те изпитват емоции много интензивно, но нямат напълно изградени механизми да ги управляват. Затова често реагират бурно – със сълзи, избухвания, писъци или гняв“, казва Валерия Рачева. И добавя, че финализирането на развитието на фронталния кортекс настъпва едва в късното юношество, дори в началото на 20-те години.
„Освен чисто неврологичните причини, има и други фактори като липсата на емоционален опит и ограничените езикови умения. Малките деца трудно разбират и назовават какво чувстват, което ги прави още по-фрустрирани. Ако не могат да кажат „Ядосан съм, защото не получих играчката, която искам“, просто избухват в плач или гняв. С времето и с помощта на възрастните те постепенно се учат да разпознават, изразяват и управляват емоциите си по по-зрял начин. Но докато това се случи, често преминават през емоционални бури и вихрушки, които изглеждат внезапни и неконтролируеми“, обяснява психоложката.
Периоди на емоционално развитие при децата
Кои са основните периоди на емоционалното развитие при децата:
- Бебешка възраст – от раждането до 1 година – 1 година и половина
Тук основната емоция е привързаност към значимия възрастен или мама и тате. От изключително значение е усещането за сигурност. Разбира се, започват да се развиват и основните емоции – радост, гняв, страх.
- Ранно детство – от 1 до 3 години
Тук започва полагането на основите на саморегулацията, която преминава през съвместна регулация (корегулация). Появява се така познатият бебешки пубертет, „ужасните 2“, както ги наричат. Това е бунтът за самостоятелност и формиране на идентичността. Контролът на емоциите е труден, а повечето деца са много реактивни, тъй като са в много ранен етап на развитие на своята емоционалност – „каквото почувствам и веднага го показвам“. Малките нямат възможност да контролират импулсите си и всичко става тук и сега. Постепенно, с много подкрепа от възрастен, преминават към следващия си етап.
- Магичният период – между 3 и 6 години
Периодът, в който въображението ръководи всичко. За мен това е най-прекрасният етап от детството, когато всичко е възможно. В този период децата започват да разбират и емоционалния си свят. Те развиват емпатията си и умението да споделят. Случва се изразяването на силните емоции да е все още не дотам приемливо за родителите, особено ако не са съумели да подхранят емоционално децата си в по-ранните етапи.
- Ранна училищна възраст – 6 – 12 години
Това е моментът, в който децата се обръщат към връстниците и приятелствата стават най-важни за тях. Формират се трайни приятелства. Тук се намесва социалната емоционална интелигентност, а децата започват да разбират повече за емоции като срам, вина, гордост.
- Юношество – 12+ години
Тук идва емоционалната независимост на децата, но по пътя има и много колебания и променливост, породени от тийнейджърския бунт, хормоналните промени и нуждата да се изгради идентичност. Често социалният натиск е голям, затова и тази възраст е най-податлива на външни влияния. Ако не сме изградили отношения в предишните етапи, ще ни е трудно да го направим тепърва в този етап. Разбирането за периодите е доста важно за родителите, очакванията им и развитието на отношенията между тях и децата.
„Познавайки етапите, можем да изградим правилните очаквания. Важно е детето да проявява емоции, подходящи за възрастта му, да може да ги назовава и постепенно да се учи да ги управлява. Но винаги започваме с разпознаването им, преди да можем да ги овладеем. Социалното взаимодействие е ключов индикатор – дали детето проявява интерес към другите, може ли да изгражда приятелства и разбира ли чуждите емоции“, казва психоложката.
Трудните емоции
Валерия Рачева ни обръща внимание и какви предупредителни знаци може да има при евентуални затруднения или проблеми на детето с изразяването на емоциите. Например, ако детето показва крайна тревожност, агресия, изолира се от другите или има значителни трудности в контрола на емоциите, както и интензивни емоционални изблици, е добре родителите да потърсят консултация със специалист. „Проблеми с адаптацията към нови ситуации, прекомерна привързаност към родителите или отказ от самостоятелност са други
възможни индикатори. Всяко дете се развива със свой темп, но ако поведението му значително се различава от очакваното за възрастта, навременната намеса може да бъде от полза“, допълва тя.
Тантрумите...
В случай на тръшкане (или тантрум) най-важното е родителят да остане спокоен и да не реагира с гняв или наказание, казва Валерия Рачева. „Знам, че на теория звучи лесно, но е много важно да не влизаме в хаоса на детето и да се запъваме като две магарета на мост, а просто да поканим детето в нашето спокойствие“, казва тя и допълва:
„Тръшкането е нормална част от развитието и в ранна възраст се дължи на неспособността на детето да изрази емоциите или желанията си. Вместо да се опитваме да прекъснем изблика, е добре да осигурим безопасна среда, да покажем разбиране и да изчакаме емоцията да отшуми“.
Според психоложката е изключително важно да назовем чувствата на детето в конректната ситуация („Разбирам, че си ядосан“) и да предложим алтернативни начини за изразяване. Като думи, дълбоко дишане или физическа активност. „Ако детето е твърде развълнувано, кратка пауза на спокойно място може да помогне. След като бурята отмине, е важно да обсъдим ситуацията с детето и да му покажем как да се справя по-здравословно в бъдеще. Постоянството и търпението на родителите са ключови за изграждане на добри умения за саморегулация… и не само. Важно е детето да знае, че емоциите му са валидни, но има начини да ги изразява без агресия или самонараняване“, споделя още тя.
Тревожността и страхът
Валерия ни съветва в ситуация на голяма тревожност или страх, да дадем усещане за сигурност и да признаем чувствата на детето, без да ги омаловажаваме – „Разбирам, че това те притеснява“. Добре е да избягваме „Няма страшно“ или „Стегни се“, „Не се лигави“.
Емоциите са ирационални, те не се пораждат от логиката нито при децата, нито при възрастните.
„Говорете открито за страха и насърчавайте детето да го опише. Често самото изразяване на емоцията намалява интензивността ѝ. Използвайте плавен подход, ако се страхува от тъмното, започнете с нощна лампа и постепенно намалявайте светлината. Практикувайте техники за релаксация като дълбоко дишане или визуализация на приятно място. Насърчавайте смелостта, но без натиск – малки стъпки към преодоляване на страха помагат повече от принуда. Създайте рутина, която дава усещане за предвидимост и сигурност. Тревожността не изчезва веднага, но с подкрепа детето може да се справи по-добре с нея“, допълва психоложката.
Всяко детско поведение е комуникация
„Ако детето не може да контролира емоциите си в дадена ситуация, то явно показва някаква нужда“, уточнява Валерия Рачева. „Дали че не „пораснало емоционално“, защото има нужда от внимание, или защото има нещо друго под самата емоция. Първата стъпка е да се осигури емоционална безопасност – да покажете, че разбирате чувствата му. Съответно е важно, когато то не може да контролира емоциите си, да останете спокойни и да не реагирате със строгост или раздразнение. Ако детето плаче неконтролируемо, дайте му време да се успокои, без да го насилвате да говори веднага. Физическият контакт като прегръдка или просто присъствие също помага“, казва още тя.
И ни съветва в случая да предложим на детето техники за саморегулация – дълбоко дишане, броене до десет или да си представи нещо хубаво. Ако отказва да общува с вас в този момент, проявете търпение и дайте пространство. „Винаги можете да предложите и алтернативен вариант да изрази емоцията – рисуване, писане или игра. След като емоцията отшуми, обсъдете заедно какво я е предизвикало и как може да реагира по различен начин следващия път.
Ако има формула, тя е да валидираме емоцията и да даваме алтернатива на поведението, но винаги да сме до детето. Истината е, че когато децата знаят, че могат да разчитат на родителя в трудни моменти, те постепенно развиват по-добри умения за саморегулация“, допълва психоложката.
Още не сме свършили, скрол надолу
Балансът между границите и емоциитете на детето
Попитахме Валерия как да балансира родителят между това да поставя граници и да уважава емоциите на детето. И тя ни отговори кратко – с ясна комуникация.
„Да уважиш емоцията на детето не означава да нарушиш границата. Това означава да сме свързани с детето си. Когато разбираме какво чувства то, не променяме границата, тя си е там. Работим с поведението на детето обаче. Разбира се, важно правило е границите да бъдат конкретни, предвидими и съобразени с възрастта на детето, за да му осигурят чувство за сигурност.
Вместо забрани е полезно да предлагате алтернативи. Например ако детето е разстроено, да му покажете начини за изразяване на емоциите, които не нараняват другите. „Разбирам, че си разочарован, но у дома не удряме. Можеш да скочиш 5 пъти или да накъсаш този лист. След това е време да прибереш играчките.“ Ключът е в спокойния, но ясен подход – гъвкавост към чувствата, но последователност в правилата“, категорична е Валерия Рачева. Така децата се научават, че емоциите им са важни, но също така ще разберат границите, които им помагат да се справят със света около себе си.“
