Николай Йорданов се включва в конкурса ни „Истории от лято 2023“ с една поучителна история. За кого е поучителна? Ами, май за всички замесени. А на нас ни беше интересно да прочетем какво се случва, когато решителните намерения на едно упорито дете изведнъж не срещнат родителска стена, а му се каже „Прави каквото искаш“.
Включете се и вие в конкурса ни, като ни изпратите текст на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Ден 8 от почивката в Гърция. Къща в село под Солун. Три деца плюс баба и дядо. „Идилия“ далеч не е точната дума, най-малкото защото е безобразно горещо. Средата на онзи период, в който не падаше под 35 градуса. А у наше село и през нощта не падаше под 27.
Положението е на ръба, но всички възрастни много внимаваме да не изпуснем думата, която може да запали скандала.
Късно обедно време, деца номер едно, две и три са привикани да си измият ръцете. Едно и три го правят. Две обаче не е в настроение, защото му е прекратено заниманието. Идва намусен и отказва да яде. Отказва да прави каквото и да е. Няма проблем, топло е, не е задължително да яде.
Лошото настроение и жегата обаче взимат своето. Както си седи и мърмори недоволно казва:
– Писна ми от вас. Оправям си багажа и си тръгвам оттук. Връщам се при майка ми (с майка му сме разделени, тя не е с нас).
Опитите за убеждаване, че не може да стигне сам до границата – това са едни 200 км, не хващат дикиш. Също и обяснението, че не може едно 12-годишно дете да мине само границата. Показвам копието на пълномощното. Чете. „Няма значение. Ще се оправя“, казва.
Горните пет изречения се развиват в период от 20 минути и усещам как след малко ще има взрив.
Затова му казвам, че съм съгласен да си тръгне пеша, ако си оправи багажа. Захваща се с триумфален поглед. Тъпче упорито в раницата и след малко е готов. Давам му шапка и шише с вода. Междувременно съм му включил роуминга и мобилните данни на телефона. Едно – трябват му, за да знае накъде да тръгне. Две – майка му има апликация за проследяване на местоположението.
Обаждаме ѝ се. Тя прави пет минути неуспешни опити да го разубеди. После аз си говоря с нея. И за двама ни това не е първи такъв случай. Като прищрака нещо в главата му и влезе в режим „упоритост“, всичко е безсмислено.
Всички останали мълчат. И по-добре.
Четири без нещо следобед е. Навън няма живот. Листенцата не трепват дори. Няма мухи, няма оси, дори и мравките не мърдат. Нищо.
Детето тръгва гордо. Раница, шапка, шише, карта на телефона за посоката.
Аз се оправям и подхващам баща ми да отидем до големия магазин в съседния град. Той е в същата посока, в която би трябвало да върви детето. Даваме му 20 минути аванс. Потегляме бавно, оглеждайки всяка пряка, спирка и стол (пълно е с всякакви стари мебели, които често заместват спирките там, където има само желязна табела, маркираща, че тук спира някакъв транспорт). Няма го. До града са осем километра, няма как да е стигнал преди нас. Спираме на паркинга, когато майка му изпраща локация като снимка. „Седи под едно дърво. Изпил си е водата и му е топло“, пише тя. А, не бе. Хич не е топло.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въвеждам координатите. Минали сме оттам преди пет минути. Обаждам се на настоящата половинка, моля я да отиде да го прибере. Готово. След малко и ние се прибираме. Мълчанието е цар. Правя сандвичи. Яде. После отиваме към морето. Пеша. Далеч от напрежението. Не споменаваме опита за прибиране. Няма и смисъл. Аз знам, че съм бил прав. Той също. Но сега не е моментът да си признава, че е сбъркал. Няма никакъв смисъл.
Осмият ден. Всички ще спят по-уморено тази нощ. Пия джин и си мисля, че има напредък. Предишният път искаше да си тръгне на третия ден.
