fbpx
от 13 до 18 години

Децата ми вече са тийнейджъри, но за мен още са мънички

7 юли 2021

Докато децата са малки, може би нямаме много време да се наслаждаваме на мига, както подканят повечето хора с пораснали деца. Но това своеобразно писмо на Минди Сегал към децата ѝ тийнейджъри, в което си признава колко ѝ липсват онези моменти, докато са били малки, може би много добре описва какво точно е чувството, когато децата пораснат. 


Липсва ми усещането да имам постоянно деца в ръцете. 

Липсват ми малките ръце, които ме хващат за лицето и ме целуват за “Здравей”, когато се прибера. Липсва ми начина, по който миришат главите ви, когато ви нося към леглото всяка вечер.

Липсват ми онези моменти, когато в 6 сутринта спите кротко до мен и с полуотворени очи проронвате “Само още няколко минутки, мамо”. А аз ви казвам, че трябва да ставаме, за да се приготвим за училище и за работа.

Не си спомням кога за последно някой от вас ми каза “Вдигни ме” с протегнати ръчички, докато се опитвам да си измъкна косата изпод 5-годишната хватка, обвила врата ми. 

Де да знаех…

Де да знаех, че това е последният път, когато ще ви чуя да се кикотите в коридора, да скачате в креватчето и да викате “Мамо, буден съм!”. 

Де да знаех, че това ще е последният път, в който ще ви прочета приказка. “Само още една страница, мамо”.

Де да знаех, че това ще е последният път, в който ще спра насред улицата, за да завържа някоя влачеща се връзка на една малка маратонка. Или да стана от пейката в парка, за да залюлея “ПО-СИЛНООО” някой от вас на люлката. 

Де да знаех, че това ще е последният път, в който чувам “Мамо” или “Мама”, и след това завинаги ще бъда “Майко” или просто “тя”, когато сте фрустрирани или сте в особено тийн настроение.

Няма как да знаеш. Може би е умишлено. Може би става просто така, със скоростта на светлината. Все едно махаш лепенка от рана, за да може светът да продължи да се върти бясно. И тези неща просто се случват, а вие вече сте пораснали сякаш за една нощ.

Все още ви виждам, мънички мои.

Все още усещам малките ви сърца, биещи срещу гърдите ми, докато спите отгоре ми, преяли с мляко. 

Все още усещам малките ви длани и елегантните ви (дори по детски) пръсти, преплетени в моите, докато пресичаме улицата към следващото ни приключение. 

Винаги ще бъде ваша майка.

А вие винаги ще бъдете моите бебета. Дори и вече да сте големи. 

Не знам дали бих направила нещо различно. 

Просто ми се иска да знаех…

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross