Ходенето на море принципно трябва да е забавление и почивка. И доста често е така, макар че има и изключения. Каквото е и тази случка, разказана от Анжела Петрова, част от конкурса ни за летни истории.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“ е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила.
Нашето семейство е известнo с това, че никой не ни кани на сватба. Не е чак никой, но да кажем, че се случва натрапчиво рядко. То аз дълго чаках и избирах мъж – дето се вика, поживях си. А пък този, дето го чаках, се оказа, че си купонясвал в Германия. Каза ми после, че ходил да учи, че и да работи там. Реших, че съм ударила джакпота с този немски възпитаниk и леко вирнах нос.
Та докато дойде и ме види, па и ме „хареше“ (както казват в родния ми град), малко се забавихме във времето и куцо и сакато вече се бе бракосъчетало, докато смъртта ги раздели (може и колежката, съседката или някоя едрогърда мома – героините са различни, но схемата е една и съща).
Никакви сватби, кръщенета, погачи, новобрански, прощъпулници или каквото и да било друго. И както неведнъж се е доказало в историята, след затишието следва буря. Както си живеехме тихо, кротко, смахнато и леко изнервено от прословутото НВО след четвърти клас, се озовахме с покана.
Една покана, две покани. За сватби на различни места
И за да е по-запомнящо се организирането, поканите от една станаха две. А за да е по-интензивно изживяването, двете тържества се оказаха в две различни населени места.
Учудващо не бяха на една дата (три пъти гледах да се уверя), но пък са за едно лято. То долу-горе същата работа. Нали знаете колко е лятото? Набързо събереш багажа, покрещиш по плажа, после и по планината и хайде пак на опашка пред кабинета на личната за здравно-профилактична карта.
Ще си кажете: "Какво толкова, две морски сватби за едно лято.". Е да, ама не. Нали помните като казах, че дълго избирах мъж? Гледах, избирах, уж внимавах и накрая хоп – късата клечка. Къде дремах, та изтървах тая малка подробност, не знам. Значи, говоря за 10 от 10 по топ скалата на Северозапада, нооо с голям „бонус“. Той притежава нестихващ, всеобхватен, лавинообразен и на моменти припрян устрем за планиране, оптимизиране, организиране, синхронизиране, ъпдейтване, разчертаване и каквото още се сещате. Влече го, а и му се отдава.
Лято 2023 бе подредено, планирано и резервирано от избраника ми
И то още по шашкън пладне в първата събота след Свети дух през лято 2021. Всяка наченка за промяна би причинила стрес в подредената му душа, отлично знам това. Е, да ама нали в раздел невъзможни мечти в органайзера ти пише „сватба“ и чака да ѝ туриш отметка. И хей го на, започва да мисли, сумти и поглажда брада-как да намести те тия две сватби в това едно лято. Моята волна душа, колкото и да не разбира преживявания от такъв тип и интензитет, се опитва да проявява мълчаливо разбиране. С годините хванах цаката. Доловя ли тази енергия да витае из къщата, тутакси проветрявам от източни прозорци и паля паоло санто, тамян и салвия, започвам да дрънча с тибетски звънкови купи и поднасям питателна храна през равни времеви интервали, че да нямаме допълнителни стресове. Дори децата мълчат и с поглед се разбират…..могло значи. Обаче аз си знам, че всичко е в мои ръце и съм спокойна. Привечер, седем минути след залез, с дълга рокля от органик котон и спуснати коси, заела боса поза лотос, изпращам намерение към Вселената, с потупване по точките за позитивни утвърждения, с молба да ни подреди лятото по най-добрия начин, с любов и светлина и като се събудя сутринта всичко е нагласено, усещам го просто…през сърдечна чакра. Ама кой ти го признава?
Но ето на, идва 15-ти юни. Мятаме набързо китки и дарове на учителките, грабваме свидетелствата за завършен клас, отново се прокрадва мисълта „Дали не сгрешихме с това училище“, пак одумваме безсмислието на НВО-то и си пожелаваме „Хубаво лято“. И ето тук чух как лятото се скъсва от смях. Ама нали още се уча кои вселенски знаци да приемам и кои не, нещо се отплеснах и този го игнорирах. Усетих се, ама вече бе късно. Забелязвате ли как въртя суча и за лято 2023 нищо не казвам?
То не ми се и пише. Пие ми се. И да ви кажа честно - пия си под една палма на първия ръкав. Опънала съм бедро до басейна на хотел 4*, защото на плажа пясък не намерих, не че тук видях четири звезди. А около мен реват деца в малкия басейн, в големия се вихри с гръмка музика аква зумба, тичат фалшиво ангажирани аниматори, майки ту летят подир наследниците, ту се карат на татковците, бащите целят кош с наакани памперси, един юнак реже рамка на бара с флекс, барманката пък пълни чаши от едни маркучи с течност с причудливи цветове и всички олинклузив пипъл ги разнасят, разливат и пият ли пият, че се и радват. Сигурна съм, че тая мома от бара, по обед с единия маркуч налива и цикън суп или пък фис суп. А от тая палма, под която пия, още капе инсектицид, дето сутринта го разпръскаха към 6:00, с оная шумната машина, че всички да се събудят и да си затворят терасите, а не да се издушат от тая химия.
Ама аз идвам от оня плаж в Царево. Аз знам, че щом онова съм преживяла, мене нищо ни мой мъ събори. Този тежък и задушлив аромат, най-много да ми поразчисти ешерихията коли дето си мисля, че нося от нашето море. Ама искала съм Гърция, те ми Гърция, мълча си…почти. Защо се омъжих за директор аз, ако ни мъ завиде по ръкавити на Халкидикиту? И той ми угажда и ме води. Ето на, второ лято вече. Аз я обичам Гърция… по свой начин. Всички хора дето познавам обичат да ходят в Гърция. И аз обичам, ама да си тръгвам от там и да не се сещам ни за нея, ни за обитателите ѝ. Но нали гледам да съм в тренда и веднъж в годината да стъпя по земите на древна Елада, та търпя. Добре де, харесвам нещо гръцко. Сещате ли се за една песен на оня чаровник Никос Вертис, ама от лайфа, дето е като “Жѝвим да те во̀лим” на онзи сръбски певец, ама звучи малко по кахърно…да ме прощават братята сърби.
Та тръгнах да ви разправям, че доживяхме 16-ти юни и по трети петли и изопнати нерви, колата бе натъпкана с връх, рибките дадени у едните съседи, кучето - завещано на другите, а доматите в градината бяха оставени под открито небе, но не и на произвола на съдбата. Бях подсигурила щастливото им био бъдеще, като бях изпратила позитивно намерение към вселената с молба за дъжд веднъж седмично и ако не е много нахално да е към седем сутринта.
Първа точка в календара – световен конкурс по балет в Прага,
където е класирана да участва малката ни балеринка. След десетина дни, шест танца, 6735 въпроса „Кога ще стигнем?“, 8206 запитвания „Колко остава?“, 308 желания за лакомство от бензиностанция, 5 пъти „Ака ми се?“ в неподходящ момент, само осем пъти „Пишка ми се“ и стотина опита за достъп до екран пак се озоваваме у дома…за 23 минути.
Втора точка в календара е футболен турнир в Железница
Имах време да пусна една пералня, да гушна кучето, да надена на юнака анцуг, кори, чорапи, бутонки и хайде на стадиона. Това събитие за нас приключи бързо, защото мамин сладък не обича да се поти и просто спира да тича по терена и тренера го вади от игра. Но детето иска да е футболист и аз го подкрепям. Не съм като майките през 82-ра да му плесна два шамара и да го откажа от футбола с думите: „Ще ти дам аз един футбол. В нашата фамилия футболисти няма“.
Трета точка в календара – сватба номер едно
След турнира имах трийсетина часа за разопаковане и опаковане на багаж. Пуснах 6 перални и 8 сушилни. Още се чудя откъде дойде това разминаване. Стъкмих пак куфарите, натъпкахме ги в колата, приклещихме там и децата, аха да тръгнем и гледам кучето тръгнало да изпада в депресия, че пак го оставяме. Разрових в дамската чанта, грабнах шишенце с австралийски цветни есенции и мигом ѝ капнах на езичето, че да се посъвземе. Капнах и във водичката, хей така, за всеки случай. Въпреки че като знам от какви дупки са ме вадили тия капки, бях сигурна, че и първата дозичка щеше да я вдигне.
Спомен нямам как сме стигнали Созопол, че сме се нагласили и запътили за ресторанта. Но едно знам. Пристигайки грабнах карта на този голям комплекс, набеден за луксозен, и разучих периметъра. Бях открила само една потенциална заплаха и я отстраних. Всичко беше оградено със здрава ограда, не можеше да излезеш без карта за достъп или пък да влезеш, имаше площадка за малката и футболно игрище за сина, няколко пункта с охрана, подвеждащо добре изглеждаше ситуацията. И се подведох. Добре че пъхнах в джобчето на детето моя телефон – явно започвам да развивам сензитивност от медитациите.
Още не сме свършили, скрол надолу
На мен мечтата ми бе едно хоро, един блус и една ракия на тая сватба. То с тази рокля и тия токчета нямаше как да мога повече. Така си мислих, ама излезе, че съм се объркала. Само след минути, аз бях преметнала роклята през рамо, заела аеродинамична форма и пръхтях (а си мислех, че тичам) по една тъмна стръмна улица към гората на върха на един хълм, ама под лунна светлина. След 15–20 минути вече бях горе и победоносно забивах българския флаг. Истината е, че детето се обади от това място, плачейки, че не знае как да се върне, защото е много тъмно. И верно беше тъмно като в гъ... гъсталак, да кажем. Върнах се до оградата на комплекса и взех едно момче от охраната да търси с мен детето. Намерихме го след известно време, прегръщахме се, детето ридае, аз роня сълзи от щастие, оня хубавец взе и той да подсмърча.
Много мил момент беше, като от филмите, само Брус Уилис ми липсваше. И в този момент момчето от охраната, леко прикривайки сълзите си, ме пита: „Госпожа, вие защо сте тичала в тъмното дотук, а не ви докараха с голф количка от рецепция?“ Причерня ми. Че нали точно тази елементарна частица от рецепция е изпратила дете без родител вън от комплекса до игрище, което е към комплекса, но за зла участ е извън него, и същият този избит електрон ме изпрати по тоя хълм, като споделих за възникналия проблем. Когато се съвзех от въпроса и отново виждах цветно, вече редях монолог на рецепция. Смятам, че преживях първата си телепортация. Знаех си, че с помощта на Вселената, редовна медитация, точните мудри и позитивните утвърждения, аз ще се докосна до тази сила, и то точно на Джулай морнинга. Нека силата бъде и с вас. Омм!
Ако се чудите за сватбата - изтървах я
И ето стигнахме до 1 юли 2023 г. Ама като знам какво следва, ще отскоча за още едно мохито. Като се посъвзема, мога да ви разкажа за следващия ден в този комплекс, набеден за луксозен. Денят, в който един сервитьор изтърва поднос с чаши, и мамин сладък, както си вземаше краставички, получи толкова дълбока прободна рана, че сякаш му бях закрепила роза дамасцена на крака. А пък да не решите, че спешното в Созопол е там, дето Google Maps ви изпраща. Не, на друго място е. То не знам и защо ми трябваше да го търся. Ние толкова пъти сме били в Пирогов, че вече съм наясно с протокола при повечето спешни ситуации. И всичко си нося, само иглата и конеца бях си забравила.
Докторката в Созопол отчете моята опитност на база уверения ми поглед и спокойното ми ритмично дишане, дезинфекцира ме, поднесе ми на тепсия всичко необходимо и ми вика: „Нали ще го лепнеш, че тук имам човек със стягане в гърдите?“ Аз като видях жена му на онзи клетник, ми стана ясно, че нищо му няма, а просто е искал да полежи на спокойствие и тишина, ама нищо не казах. Лепя, мълча, пак лепя, то шурти кръв и решавам да шия, че да не изтърва детето. Леко се оглеждам за дефибрилатор. То лепенки няма, аз за апаратура се озъртам.
Овладяхме ситуацията. Изтичах до колата, грабнах от малката една лепенка с Елза и Ана и прихванах тая дупка от двата края. Абе, друг път ще ви го разправям, че още се напрягам. Ще отскоча за още едно питие и ако се посъвзема, ще ви напиша за следващия ден, когато отидохме в Царево. Доста късно разбрах, че е било грешка, но нали не гледам телевизия, изпуснала съм оная блага вест за заразата с ешерихия коли, стафилококи, стрептококи, херпес, извънземни и др. Взехме оттам каквото можахме. Една вълна ми донесе щедър бонус, под формата на дънер, който ме шибна и отнесе. Сцепи ми крака, ама на мен ми бе останало лепилце от детето и окото ми не мигна.
Ще се наложи да спра тук, че се сетих, че оставих детето на училище за водолази, а гледам, че е ретрограден Меркурий и всеки знае, че този период не е подходящ за нови начинания. После ще допиша, защото заслужавате да знаете защо на 31 август 2023 г. още преди да си измия зъбите, аз удрям глътка узо. Ама узото не е като нашата ракия. С ракия можеш да решиш всякакъв проблем и да излекуваш всичко, знаете. С узо просто можеш да преживееш престоя в Гърция. Неслучайно мъжът ми (във вътрешна борба между немското си образование и северозападния си произход) често се чуди как да поздрави местните: с „Калимера“, с „Калиспера“ или с „Калимайка ви дее.а“…
