Как се работи с деца с аутизъм и различни разстройства в развитието в катерачните зали на Walltopia ни разказва това прекрасно момиче.
Данимира Иванова е ерготерапевт в Walltopia Climbing Center и Сдружение "Аутизъм днес". Работата на ерготерапевта е ключова за много деца и възрастни, които имат нужда от подкрепа и насърчаване, за да стигнат до собствената си независимост при изпълняване на редица всекидневни дейности.
Ето как терапевтичният метод и спортът катерене могат да помогнат.
Разкажете ни за себе си?
В момента завършвам Медицински университет – София, като същевременно успявам да прилагам знанията и потенциала си при деца с различни образователни потребности в работата ми като ерготерапевт в сдружение „Аутизъм днес” и Walltopia Climbing Center.
Попаднах в тази сфера, защото исках да се занимавам с нещо, което би било полезно на обществото. Често децата с аутизъм биват пренебрегвани и подминавани с различни епитети, което е жалко, защото те са уникални, можещи и добри. И въпреки че работата дотук ми даде много опит и познания, искам да разширя хоризонта си и да продължавам да се развивам в тази сфера, помагайки им.
Извън работата си обичам да спортувам – предимно катерене и волейбол, но проявявам интерес и към доста други спортове. Релаксирам с четка и платно в ръка, а в свободните си дни обичам разходките в планината с добра компания.
Кога и как открихте катеренето като терапевтичен инструмент?
Започнах работата си в Walltopia Climbing Center като ерготерапевт на деца със специални образователни потребности преди около година, но по време на следването си бях чела статии и проучвания, провеждани предимно в западните държави, за влиянието на различните спортове като катерене, езда и плуване върху двигателното развитие на деца с аутизъм.
Попаднах и на различни онлайн курсове и модерните вече „уебинари“, които обогатиха знанията ми за същинските ползи от катеренето. Бях много впечатлена от този вид терапия и се радвам, че в момента имам и невероятната възможност да я прилагам.
Какво представлява ерготерапията?
В България, за жалост, ерготерапията не е толкова широко разпространена като професия, а тя предоставя подкрепата и знанията в значими за деца и възрастни умения, свързани с развиването на самостоятелността и независимостта им.
Ерготерапията отразява взаимодействието между личността, околната средата и действието и така изпълнява основната си цел – да позволи на хората да участват свободно в дейностите от ежедневния си живот, подобрявайки здравето и благополучието им.
Как протича една тренировъчна сесия в залата?
Мога да отговоря с една дума – щуро. Тренировката на деца със СОП включва в себе си адаптиране към индивидуалните нужди на детето и използване на потенциала му за постигане на конкретни цели, свързани с двигателното и когнитивното му развитие.
Първо започваме с няколко „опознавателни сесии“ – както за мен, така и за детето – където оценявам способностите и интересите му, като това най-често се случва в Climb Academy – детската ни катерачна зала. Спрямо тях започваме тренировъчните сесии като постепенно, с много насоки и демонстрации, успяваме да се справим с предизвикателствата и новите умения.
Заедно преодоляваме и понякога възникналите негативни емоции, породени от същевременното получаване на нови сетивни стимули и изисквания от заобикалящата среда. Чрез тяхното възприемане спонтанно генерираме адаптивна реакция и отговор на тези дразнения. Всяко едно качество развиваме чрез игри и, разбира се, малки поощрения под формата на „награди“ за постигнатия успех.
Какви са ползите от ерготерапията за децата с аутизъм?
Ето на този въпрос не знам откъде да започна. Иска ми се да кажа просто - безброй. Но нека все пак стартираме с глобалната моторика – развиването на мускулатурата на цялото тяло, координацията в движенията, моторното им планиране, равновесието, баланса и билатералната им координация или по-просто казано работата на двете половини на тялото да работят в синхрон, което е често срещан проблем при децата с аутизъм.
Така впоследствие се улеснява и фината моторика – трениране на различни силови и прецизни захвати, което подпомага по-нататъшното боравене с предмети в училищната среда например. Подобряването на координацията ръка-крак-око, която играе съществена роля в ежедневните дейности на всички нас. По този начин детето се научава и да се ориентира в заобикалящата го среда, развива пространствената си ориентация и постига определени цели, от които се чувства удовлетворено.
Често се наблюдават и сензорни нарушения – тактилни, зрителни, слухови, с които също се справяме чрез постепенна адаптация. Когнитивното развитие е неизменна част от целия процес в тренировъчната сесия по катерене – посочване на цветове, предмети, вокализиране при невербалните деца, вземане на решения и справяне с възникнали проблеми.
Заедно с всички тези ползи подобряваме и може би най-важното – социалната им интеграция и взаимодействието им с връстници в една всеобща тренировка под формата на игра.
Разкажете ни какъв напредък отбелязвате с вашите ученици в залата?
В обратната връзка с родителите след всяка тренировъчна сесия споделям как е преминала, върху какво сме работили и как се справя детето до този момент. Най-добри резултати постигаме, когато детето самостоятелно и чрез малки насоки насочва действията си, докато ненатрапчиво се направлява околната му среда.
Семейството винаги е част от целия терапевтичен процес и чрез поддържане на постоянна комуникация успяваме да извлечем най-доброто, на което то е способно. Всяко дете е на различен етап от развитието си и се нуждае от различни терапевтични методи за максималното извличане на потенциала му.
В съвместната ни работа с родителите правим малки крачки към постигането на индивидуалните цели, пред които е поставено детето.
Какво бихте искали да споделите с родителите на деца с аутизъм?
Искам да споделя не само на родителите, но и на всички хора, че децата с аутизъм и различните разстройства в развитието МОГАТ. Могат да бъдат всичко, което си пожелаят – като всеки един от нас.
Могат да сбъдват мечтите си и да бъдат социално интегрирани, стига да бъдат насочвани, подкрепяни и безусловно обичани. Въпреки всички всевъзможни трудности, пред които са поставени, родителите на тези деца са герои.
Герои заради търпението, приемането, разбирането. Герои за това, че правят всичко по силите и възможностите си за благополучието на децата си. Възхищавам им се.
Искам да им благодаря и да им кажа, че съм горда с всеки един от тях за силата, която проявява.
