Светът е шарен, независимо дали ние успяваме да го видим такъв. Хора и ситуации има всякакви, без значение дали личният ни поглед обхваща огромното поле от разнообразие. Двойки, в които и двамата родители са от един пол има и те отглеждат деца, макар че законът в България не признава небиологичния родител за родител. Ако вече започвате да се чувствате некомфортно и почти се отказахте да четете нататък, има двойно повече причини да продължите.
Дори и възрастните да успяваме да си запушваме ушите за неща, които не приемаме, децата имат очи за всичко. И питат. Дори и да не одобрявате големия спектър от семейства, които съществуват, синът или дъщеря ви може да ви попита един ден защо, какво и как. Ето няколко предложения за възможен отговор, ако за вас е важно детето ви само̀ да избира и да изгради мнение, без да носи (наследствена) ненавист.
Как така Вальо има две майки?
Нека започнем от зачеването. Хомосексуалните хора имат правото (и се възползват от него) да имат деца. Има и как това да се случи. Вероятен страх на неприемащите гей двойките е, че някой може да подмени легендата за птичките и пчеличките и да нанесе непоправими последствия в историята на анатомията и биологията. Да развенчаем този мит! Личен избор е какво ще се обясни на детето за неговия произход, но моята персонална философия е, че всеки човек има правото да знае как е дошъл на този свят. Ако дете се появи в семейство на две жени или на двама мъже, вариантите са няколко:
- Изкуствено осеменяване (инсеминация или инвитро оплождане). Редица болници имат банка с анонимни донори от България, Испания, Дания. Процесът се регулира и за всяка страна има определена квота. Когато квотата се изпълни, донорският материал вече не се използва. ВНИМАНИЕ! Спермата от анонимен човек не е избор само на хомосексуални двойки. Много са хетеросексуалните двойки, които стигат до този вариант при репродуктивен проблем в семейството.
- Осиновяване. Хомосексуални двойки в България осиновяват деца и юристите, защитаващи техните права, ги съветват да НЕ крият сексуалната си ориентация пред специалистите, които отговарят за осиновителната процедура. В документите обаче като родител се посочва само един от двойката заради липсата на правна рамка, която да включва и двамата в семейството.
- Сурогатна майка. В България сурогатството не е законно, но двойка мъже например може да избере да извърши процеса в държава, в която сурогатното майчинство е позволено. В документите на детето като родител отново може да бъде вписан само един от семейството.
- Дете от хетеросексуална двойка. Има хора, които „излизат от килера“ (от английския термин за разкриване на сексуалната ориентация: coming out of the closet) в зряла възраст, след като вече са създали дете в хетеросексуално семейство. Те могат да направят избор да продължат живота си с партньор от същия пол и да отглеждат с него/нея детето си от предишна връзка.
Как да обясним това на децата?
- Личните ни възприятия
Ключът към отговора е как разбирате вие нещата. Ако сте обгърнити със страхове, може би е добре да потърсите подходяща литература (например статиите на Майко Мила) и/или съвет от психолог, за да се справите първо с личната си борба. Да отказвате да говорите по темата може да се окаже голям шамар за ролята ви на родител някой ден. Да скриете от погледа на детето си щрих от света, в който един ден то ще живее далеч от вашето физическо присъствие, е като метафорично избождане на едното око. В случай че сте човек, който е напълно наясно, че никой няма да отнеме дъгата на децата, значи обяснението за хомосексуалните двойки ще дойде по естествен начин.
- Книжки на помощ
Детски книжки на чужд език биха могли да са супер помощник в разказа ви. Аз чета на моя 6-годишен син Un puñado de botones („Шепа копчета“), като му превеждам на български. Така детето може да научи и думи на испански (или друг чужд език, който знаете и изберете). Книжката разказва за различните семейства, като обхваща не само хомосексуалните двойки, а включително такива, в които родителите може да са с различен цвят на кожата, семейства, които са разведени и са изградили успешна връзка с друг партньор, самотни родители.
Посланието е, че независимо от средата, важното е детето да се чувства обичано и обгрижвано. Авторът представя семействата като копчета и в различните ситуации те са светли или тъмни, с дълги коси, дори има бременно копче! В края на книжката са оставени няколко бели страници, в които всяко дете може да нарисува своето семейство. Изводът на историята е, че независимо в какво семейство се намира детето, всяка фамилия се държи от невидимата нишка на сърцето.
Още не сме свършили, скрол надолу
На български език вариантите за детски книжки по темата не са много, но препоръчвам „Мравин и планетата Гора“ на Великан Василева. В нея се разказва за Мравин, който е загубил мравуняка си. Докато тъгува бездомен в гората, той среща Мис Бръмба и нейната партньорка в живота – Госпожица Бътърфлай. Тримата тръгват заедно в търсене на една боровинка, която да засити глада на осиротялата мравка, и стигат до откриването на нов дом, в който Мравин да бъде щастлив и обичан.
Авторката разказа за Майко Мила какво я е мотивирало да сътвори историята на Мравин:
„Живеем в бързо променящ се свят. Толерантността и емпатията са едни от най-важните качества, които човек трябва да притежава, за да се адаптира към промените в него. Дискриминацията и темите, над които все още тежи стигма, трябва да останат в миналото и да разчитаме на едно различно бъдеще. Точно затова е добре да се възпитават нови поколения, за които няма да има теми табу. Една от тези теми е за хората с различна сексуалност и техните семейства.“
Според Великан Василева децата трябва да знаят, че „всички сме едно цяло и единственото грешно нещо е омразата и последиците от нея. Възпитавайки поколенията на толерантност и обич към другия, си гарантираме много по-светло бъдеще.“
- Картите на масата
За мен като родител е важно да бъда откровена с детето си. Смятам, че една от ролите ни на възрастни, които се грижат за растящи хора, е да им разкажем максимално голяма част от картинката, наречена свят. Разбира се, добре би било всичко да е поднесено спрямо възрастта на детето, за да не го залеем с терминология, от която 5-годишният му мозък да блокира.
Схващането, че синовете и дъщерите ни са наше притежание, освен че звучи като нафталинен израз, изваден от мазето, е асинхронно с основни човешки права. Родителството не е copy/paste на личните ни хрумки. За да изградят децата индивидуалност, е нужно да им дадем възможно най-много информация, която имаме за живота. Как един ден те ще я тълкуват и накъде ще се ориентират, е част от личната им съдба и най-вече – техен избор.
А вие какво дете искате да отгледате – с познания, стигащи до вашия хоризонт, или пътуващо в просторната си мисъл, с въображение и цвят? В крайна сметка, да оставим дъгата на децата.
